Съветът на ЕС официално откри процедура при прекомерен дефицит срещу България. Заедно с решението беше приета и препоръка към страната, в която е разписан нетен план за разходите и графикът за преодоляване на прекомерния дефицит до 2029 година.
На 3 юни Европейската комисия препоръча България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит. Мярката предвижда засилено наблюдение на бюджетните разходи, както и мерки за коригиране на показателите, при които е установено отклонение от правилата.
В същата процедура влизат и още 10 държави от Европейския съюз – Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния. С днешните решения към списъка се присъединяват и Германия, Естония, Латвия и Словения.
В оценка за България, включена в доклад от 142 страници, Европейската комисия отчита, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет възлиза на 3,5 на сто от БВП през 2025 година. Очаква се той да продължи да нараства и да остане над 4 на сто до 2027 година, включително заради предвидените разходи за отбрана.
След години на фискална дисциплина България отчита бюджетни дефицити от 2020 година насам, а според оценката дългът нараства по-бързо от предвиденото. Решението за стартиране на процедурата беше гласувано от Съвета на ЕС.
Причина за процедурата е отчетеният бюджетен дефицит за 2025 година, който надхвърля допустимия праг от 3% от брутния вътрешен продукт, заложен в европейските фискални правила. Подобно развитие поставя България под по-строг финансов надзор от страна на европейските институции и изисква изготвяне на план за ограничаване на дефицита.
Процедурата предвижда редовен мониторинг на публичните финанси и конкретни препоръки за стабилизиране на бюджета. При продължително неспазване на изискванията са възможни допълнителни мерки, включително финансови санкции и ограничения върху достъпа до определени европейски средства.
Наблюдението на бюджетната дисциплина в ЕС се извършва от институции като Европейска комисия и Съвет на ЕС, а самите фискални правила са част от общата рамка на паричния съюз.
Преди обявяването на процедурата финансовият министър Гълъб Донев съобщи, че реалната бюджетна картина към момента показва дефицит от 7,4%, ако бъдат запазени действащите политики без предприемане на консолидационни мерки – това означава над 8,5 млрд. евро.
По думите му към тази сума се добавят и 2,2 млрд. лева неразплатени разходи – средства за вече фактурирани, но все още неплатени дейности. Той определи тези суми като „разходи, скрити по чекмеджетата“, които едва сега излизат наяве.
България вече е била поставяна в същата процедура през юли 2010 година, а през юни 2012 година Съветът на ЕС отчете, че основанията за нея са отпаднали, и прекрати допълнителния надзор над страната.
