Незабравимият Милен Цветков е една от емблемите за чиста и смела журналистика, която осезаемо липсва в медийната среда. С амбициозната задача да запечатат на кинолента живота и пътя му, се осмелиха Веселин Диманов и Димитър Стафидов.
Премиерата на документалния филм „Милен“ е утре, на 20 февруари, от 19 часа в Зала 1 на НДК, след което авторите ще направят турне из киносалоните в страната.
Диманов и Стафидов разказват пред БЛИЦ за предизвикателствата, с които са се сблъскали при създаването на филма, и анонсираха какво могат да очакват зрителите.
- Как се прави филм за емблема за чиста и смела журналистика, каквото беше Милен Цветков?
Веселин Диманов: Доста трудно беше, ако трябва да сме честни. Отне ни дълго време - една година, в която имахме доста работа и на практика живеехме с този филм…
Димитър Стафидов: Дори един от участниците във филма имаше реплика, че „Милен и лесно няма“. И това го усетихме на 1000% в този филм. До момента, включително и днес – в деня преди премиерата, не е имало някоя криза, нещо, което инфарктно трябва да се решава и т. н. Но пък сме убедени, че усилията и борбата да излезе този филм, си заслужават, и да видят хората защо сме го направили.
- А защо всъщност го направихте? И с какви впечатления ще останат според вас зрителите, които решат да гледат филма, и имате ли някакви очаквания?
Димитър Стафидов: Направихме го, за да могат хората да си дадат сметка за неща, за които надали са си давали до момента. Почти всички хора са гледали поне едно от предаванията на Милен Цветков, а най-вероятно и повече, защото той изпълваше българския телевизионен ефир с яркото си присъствие.
Но колкото и въздействащи да са появите му на екран, това все пак е поглед към повърхността. А какво се е случвало зад кулисите – на тези предавания, на кариерата му – назначения, сваляне от ефир, на живота му въобще… тези неща не са известни.
Веселин Диманов: Това и очакваме – този филм да им даде яснота. Най-вече за това с какво наистина се е сблъсквал Милен. Надяваме се, че ще се открои обективната картина на това с какво се сблъскват журналистите в България и каква е медийната среда. И най-вече – каква е цената да си свободен журналист и да имаш свободен глас.
- Колко трудно ви беше да отсеете ядката от всички материали, свързани с Милен Цветков, и кое точно да поместите в тези 1 час и 40 минути?
Димитър Стафидов: Самият живот на Милен Цветков е бил супер динамичен и съвсем обяснимо трябваше да пресеем много голям обем материали. Първият кът на филма беше повече от 3 часа – продължителност за филм, който вероятно щеше да е негледаем за зрителите. Всъщност всичко беше един процес, в който и ние самите научавахме историята на Милен в пълнота. Това е част от документалното кино и неговата есенция.
Веселин Диманов: Докато работехме, осъзнахме, че неизбежно ще трябва да се разделим с някои моменти, но мислим, че така филмът в крайния си вариант стана много стегнат. И сме сигурни, че ще бъде интересно на зрителите да го гледат и да проследят цялата история на Милен.
Както каза Митко, самият живот на Милен е супер динамичен. Той постоянно сменя телевизии, предавания и целият този турбулентен процес се усеща във филма. Съобразно тази динамика, мислим, че накрая успяхме да намерим и правилната динамика, както и дължина на лентата.
- Как възприеха идеята хората, които решихте да интервюирате? Задавам ви този въпрос, защото все пак Милен Цветков беше сложна личност и вероятно да се разказва за него, е предизвикателство…
Димитър Стафидов: Разбира се, тези, които се включиха да участват в този филм, приеха много добре идеята и са благодарни, че успяхме да я осъществим. Говорим най-вече за семейството му, близките, редица негови приятели и колеги.
Имаше и хора, които избраха да не се включат, което също е обяснимо, защото Милен е донякъде противоречива личност. При всички случаи хората, които участват в този филм, са достатъчни, за да разкажат автентично историята му. Нещо, за което сме им много благодарни.
Веселин Диманов: И всички, които се включиха, много добре разбират, особено семейството му, както и най-близките му колеги и приятели, каква е идеята на филма. А тя е да се покаже с какво се е сблъсквал Милен, каква е била кариерата му, какви са били трудностите пред него, и така да се покаже на широката публика, защото според мен за нея не е добре известно каква всъщност е била неговата борба.
- Надявате ли се филмът „Милен“ да предизвика обществена дискусия?
Димитър Стафидов: Според мен това, което се стараехме да постигнем, беше да направим филм, който да е автентичен и да е в унисон с духа на Милен. А Милен винаги предизвиква крайности в обществените реакции и мнения. Съответно очакваме, че този филм ще предизвика това, което и самият Милен би предизвикал – крайности.
Веселин Диманов: Филмът е прозорец към теми като свободата на словото, медиите и журналистиката в България, които излизат на показ в лентата. Каквито и да са мненията по тези въпроси, интересът в тази посока присъства и сме убедени, че това ще бъде усетено и от зрителите. И точно по тези теми очакваме да има дискусия, защото това беше нещо много любимо за Милен – да има дискусия.
Той беше един от първите, които започнаха да включват зрители по телефона по време на предаванията си. И дори и когато зрителите са били негативни спрямо него и неговото мнение, той ги е приветствал, спорил е с тях аргументирано, което е същината на обективната журналистика.
Орлин Филиповски, БЛИЦ
