Ганка Милева е сестра на един от 60-имата затворници, които няма да излязат живи на свобода, ако не бъдат помилвани, или не дочакат промяна в закона. Роденият през 1968 г. таксиметров шофьор Марин Живков е с доживотна присъда за 3 изнасилвания и убийството на две студентки – на Сашка Димитрова - второкурсничка в Икономическия университет във Варна, и на Радка Даскалова от Добрич.
Марин отрича и двете убийства, постоянно пише жалби, в които описва обстоятелства и посочва хора, които биха свидетелствали в негова полза, но никой не обръща внимание на жалбите му. Сестра му Ганка от малка е инвалид – още от дете страда от церебрална парализа. Обича брат си и не вярва, че той може да е убиец. Макар и трудно подвижна, пътува до София, със собствени пари плаща на адвокати и търси разследващи журналисти, които да разкрият истината. Младата жена се бори за свободата на брат си с всички средства. За първи път изнася публично мнението си в разговор с репортер от „ШОУ”.
Първото убито момиче – Сашка, е открито на 22 май 2000 г. в землището на село Долище. Това се случва само два месеца след като Живков излиза от затвора по предишна присъда за кражби. Познавал Сашка от свой съкафезник, когото тя посещавала в затвора. Марин се харесвал на жените, може и двамата да са се срещали, но в изповедно писмо до редакцията ни той твърди, че не би и помислил да посегне на момичето, което му е носило храна и цигари в затвора. Марин отрича и второто убийство, за което е обвинен - това на Радка Даскалова от Добрич, усмъртена в края на февруари 2004 г., в землището на село Орешак, след изнасилване. Смята, че тя е убита от негов съсед, на име Димитър, наркозависим криминоген. Разказва как ги закарал с таксито си до селото заедно с момичето, а след това се наложило да ги търси, за да ги откара обратно, но тях ги нямало. Взел да разпитва хората в селото. Посочва за свидетел жена, работеща в кафенето, където чакал Димитър и Радка – Христина Томова. Показанията на тази жена и нейната дъщеря обаче по-късно били игнорирани от съда. Марин разказва, че най-накрая Димитър се появил в селото сам, без Радка. На въпроса къде е тя, смънкал нещо. Тялото на момичето е намерено година по-късно. Марин е убеден, че именно Димитър е убил момичето.
За обвиненията в изнасилване на жени пък изтъква аргумент, който наистина буди размисъл: че разследващите са взели на вяра приказките на известна варненска проститутка с 12 жалби за изнасилване срещу различни лица. Марин директно нарича Мария Душкова лъжесвидетел и смята, че именно тя е изиграла огромна роля за осъждането му. От делото срещу таксиджията изскачат любопитни подробности: да, самата майка на Душкова призна пред наш репортер, че дъщеря й е проститутка и наркоманка, готова да направи всичко за пари. От справка на Първо РУП -Варна, издадено през 2007 г., е видно, че в периода 2004-2006 г. Душкова има заведени 12 тъжби за изнасилване с приблизително едни и същи оплаквания: бита и насилена. Доста странно оплакване за проститутка, известна на широка клиентела в района на варненската автогара. По време на делото срещу Марин се случват още странни неща: част от веществените доказателства за първото убийство – на Сашка, изчезват. В самите мотиви на обвинението е записано: "Не се нуждае от коментар качеството на работа на досъдебните органи". Въпреки това Върховният касационен съд потвърждава през 2013-а доживотната присъда без право на замяна на Марин Живков. Надеждата му да излезе от пандиза е малка, а съмненията, че може да лежи невинен, май не са съвсем хипотетични?!? Към това се прибавят и други събития за размисъл: След като се разчува, че Марин обвинява наркозависимия Димитър в убийството на Радка, наркомани го заплашват, че ще намери бременната си съпруга „с главата в корема”. Наистина я отвличат от дома им и я сплашват със същото. Набедилите го в изнасилване жени твърдят, че имал голям член и при секс им причинявал болка и разкъсвания, но в съда съпругата на Марин не споделя подобни усещания. Тя казва, че половият му орган не се отличава с анатомични особености, които да са й причинявали болка. Двамата запазват добрите си отношения въпреки жестоката развръзка. Присъдата на Марин измъчва най-много сестрата на доживотника Ганка, която пожела да сподели с читателите на „ШОУ” своите аргументи за неговата невинност.
„Брат ми Марин е моята постоянна болка. Грижил се е за мен като малка – от дете съм инвалид, а сега той се нуждае от мен, а аз не мога да му помогна!.. Да, допускал е грешки в младежките си години. Автомобилите бяха негова страст от дете, затова и може би гледаше на кражбите им като на някаква игра...Когато сме говорили за това, обясненията му бяха точно такива – малко инфантилни. Трябва човек да го познава отблизо, за да го разбере...Знаете ли, брат ми никога не е крал автомобили, за да ги продаде след това –
той се разхождаше с тях!..
После ги зарязваше някъде. Никога не е бил агресивен. Затова не ми се изтрива от паметта как ченгета с качулки го пребиха посред нощ пред очите на цял жилищен блок. Качиха го в частна кола, за да го откарат в полицейското управление. После 3 дни не допуснаха адвокатът му да се срещне с него. Това не е ли противозаконно?! По-късно го допребиха и укриха медицинското. Знаете ли, нещата, които искам да ви разкажа, са толкова много, че не знам откъде да започна. По цяла нощ ги премислям. Примерно, брат ми никога не е имал телефонния номер на убитата Радка. Доказаха го и разпечатките от телефонните му разговори. Нито е водил разследващите на мястото, където е намерен трупът й, нито е признавал нещо. Това бяха пълни измислици в изявления на разследващите, за манипулация на пресата. Криминалистът Никифоров, който продължи да развива тази измислена теза и във вашия вестник, по мое мнение буквално е диктувал на едната от жалващите се „изнасилени” – Лора, какво да пише. Чух с ушите си как й говори пред съдебната зала, като не знаеше коя съм – че съм сестрата на Марин:
„Не се бой, той е „уреден” отвсякъде!..”
После взеха да спекулират с онази глупост с вазелина в члена на брат ми, което наистина не знам защо е направил, но са му го инжектирали в затвора, т.е. уголемяването на члена му няма връзка с периода на отправените срещу него обвинения. Брат ми е красив мъж, който никога не е имал нужда да изнасилва някого – сигурна съм, че която и да пожелаеше, можеше да я има доброволно. Но той обичаше съпругата си Нина. Нея я заплашиха пред мен. Бяхме заедно, когато й позвъниха по телефона. Тогава Марин се изплаши и я прати да роди в София. Но съдбата отново беше жестока –
малко след раждането детето им почина!..
Три месеца след това брат ми го задържаха. На фона на тази нова трагедия, беше жестока и цинична интригата, която разследващите завъртяха в съда, като накараха наркомана Димитър да лъже, че Марин го топял в убийство, понеже искал да му го върне, задето бил спал с жена му. Това беше истинско безобразие – Нина никога не е била с този човек. Делото се водеше при закрити врати – не бях вътре.
По-късно разбрах, че Марин е избухнал, като чул това, за да защити Нина, но какво повече от това е можел да направи?! – Нищо, абсолютно нищо. И двамата бяха вкарани в клопката на един предварително замислен коварен план. Марин беше буквално нарочен да излезе виновен – с цената на всичко. Той го осъзнаваше. При едно от посещенията ни с Нина в затвора, той й каза пред мен да не го чака – да си намери друго момче, което да я подкрепя!..Заболя ме от тази сцена, защото усетих, че той се е предал вътрешно – че почва да губи вярата, че ще докаже, че е невинен, и някога ще излезе на свобода. Аз искам да попитам, макар да знам, че няма как вашите читатели да ми отговорят, но виждате ли някаква логика в това: брат ми, ако е убил Радка, така ли ще търси и разпитва из селото къде са двамата с Димитър?! Марин ги е търсил и вечерта, и сутринта. Разпитал онази жена Христина виждала ли ги е, къде е спирката на автобусите...Въртял се е часове наред в селото. Това поведение на убиец ли е?! – Така ли ще се размотава из селото един убиец, та всички да го видят и чуят?! И прокуратурата, и съдът отказаха да разпитат тази жена, която е ключов свидетел. Защо, питам?!?Платих на адвокат Марин Марковски да защитава брат ми пред ВКС, но след 4-годишно чакане получихме отказ - не уважиха нито едно от исканията ни. Осъдиха брат ми на доживотна. След всичко това, смело искам да заявя: Брат ми не е убиец, а жертва на правосъдната система. Аз зная това и не го защитавам, защото ми е брат, а защото познавам сърцето му – той може да е крал коли за забавление, заради страстта си към автомобилите и скоростите, но не е способен да убие човек. Брат ми не е убиец. Няма и причина да е убил онези момичета. А вие, ако се разходите по улиците на Варна, където добре познават проститутката Душкова, сами ще се убедите може ли такава лека жена и наркозависима, да бъде възприемана като какъвто и да било надежден свидетел. Та пред вашия репортер Орлин Филиповски родната й майка беше казала що за стока е дъщеря й и че се отказала от нея.
И накрая искам да ви кажа онова, което съм чувала от брат си за убитата Сашка. Мисля, че той най-много страда от обвиненията за убийството на това момиче. Винаги говори за нея с най-мили чувства. Датата, на която е убита Сашка, е почивен ден. Когато по дни си припомних къде е бил Марин в онзи ден, си припомних, че бяхме заедно на село. А за финал ще ви кажа нещо парадоксално, което съобщавам за първи път – родителите на убитата Радка търсели червеното й яке, с което е била облечена в деня на изчезването й. И знаете ли къде е било?! – На гърба на Димитър в ареста. Само че никой от разследващите дори не се е сетил, за да го попита!.. Това го знаят много затворници и се смеят и подиграват, но мен този смях ме кара да съм гневна, че не е използван като улика срещу Димитър.
Получава се така, че брат ми лежи невинен за тези убийства, а истинският убиец свидетелства срещу него. Това е истината и ако има Бог, нека все пак в даден момент да въздаде справедливост. Не пожелавам кошмара, в който живея от ареста на Марин насам, и с мисълта, че той може да остане в затвора до края на живота си. Не пожелавам моите нощи, изпълнени с такива мисли, и на най-големия си душманин!..”, сподели пред „ШОУ” сестрата на осъдения на доживотна присъда Марин Живков.
Еми МАРИЯНСКА
