Българските парашутисти са поставяли световни рекорди преди още Феликс Баумгартнер да бъде роден. Постигани са още през 50-те и 60-те години с минимално оборудване. На практика това ги изравнява с постиженията на австриеца, който успява да постигне скок от 39 км височина.
Tова разказа ексклузивно за “ШОУ” Иван Мечков, председател на Съюза на парашутистите у нас.
”Определено, за да се изпълни един такъв опит, са нужни средства, но сумата от 50 млн. евро е голяма, доста са. Имам предвид това, че България има трима световни рекордьори по височинни скокове през 50-тe години. Става въпрос за полковник Стефан Калъпчиев, майор Иван Крумов и сина на Добри Джуров – Чавдар Джуров. Те са скачали от люка на бомбардировач с пилотските костюми и шлемове и всичко е минавало нормално”, разказва още Иван Мечков.
Стефан Калъпчиев е първият, който записва името си като рекордьор. Прави това още в далечната 1958 година, когато успява да преодолее последователно 12 000, 13 500 и 13 738 метра. В онези години това са световни постижения за височини, които дотогава никой не е успял да скочи.
“Сравнено със скока на Феликс Баумгартнер сега това сигурно не изглежда толкова значимо, но
за времето си това е било нещо уникално
На практика Стефан Калъпчиев е изпитвал същите усещания, каквито и австриецът, особено с това техническо оборудване, което е имал”, твърди още експертът парашутист.
Около Стефан Калъпчиев постепенно започват да се събират най-смелите му ученици. Наричат ги “златните” и всички поставят собствени рекорди. Сред тях е и Чавдар, син на военния министър Добри Джуров.
“Чавдар дойде при мен през 1967 година. Строиха инструкторите в Долна Митрополия, за да ни разпределят новите курсанти. На всички дадоха по няколко души. Само на мен никой. Отидох при командира на ескадрилата и му казах, че са ме забравили. Но той ми съобщи, че грешка няма. Щели да ми пратят Чавдар Джуров. Да се занимавам само с него. Помислих си, че на младежа му е скимнало да лети и ще трябва да го возя. Казах си на акъла: "Щом трябва, ще го возя." После ме извикаха в щаба да говоря с шефа на авиацията Симеон Симеонов. Той ми нареди за един месец Чавдар да усвои сложния пилотаж. Заповяда да работим по 5-6 часа на ден! Изготвих специален график. Новият направи невъзможното. Той започна да лети сам на 26-ия ден!
Няма авиатор в света, който да е подлаган на такива натоварвания
Нито във Варшавския договор, нито в НАТО. Западните пилоти не могат и да си го представят. Те първата година хвърчат на безмоторни самолети, втората на витлови и чак третата - на реактивни. Кап. Джуров трябва да е в Книгата на Гинес. Никой не се научи да лети по-бързо от него”, спомня си инструкторът - полк. Цветан Стойновски.
През 1966 г. Чавдар Джуров скача с парашут от 15 413 метра с незабавно отваряне на парашута. Този световен рекорд след 20 години още фигурира в справочниците и ще бъде изучаван като невероятно постижение. Скокът, който българинът прави, е от стратосферата.
Температурата е минус 65 градуса
Парашутистът е с кислороден апарат и специален костюм, но дори и те не го предпазват от лошите атмосферни условия. Височината е над техническия таван на самолета. Тя може да се достигне само в късна пролет и ранна есен.
Тъй като при скокове от такава голяма височина не може да се предвиди къде ще се приземи парашутистът, у нас рекордите се поставят винаги в Добруджа, където релефът е равнинен. За подготовката на всеки опит се грижела комисия, чиито решения утвърждава министърът на отбраната. Самите рекорди се регистрират в Международната въздухоплавателна федерация ФАИ в Париж по сложна процедура. Скоковете се заявяват минимум един месец предварително и рекордите се зафиксират с апаратура, която изпращат от Франция.
Чавдар успява, но се връща прегънат на две. Тялото му дълго остава свито от изстрела на капсулата заради уврежданията, които получава по време на скока си.
Международната въздухоплавателна федерация ФАИ решава, че
българинът надминава човешките възможности
и допустимия риск. Тя забранява подобни опити. Вписва Чавдар като рекордьор, но не и постижението му. На 14 юни 1972 г. лети като инструктор. Дори и не предполага, че това ще е и последният му полет.
Самолетът пада и се взривява при удара със земята
Световен рекордьор е и майор Иван Крумов. През 1966 г. той поставя своя световен рекорд и изпълнява изключително сложна маневра. Напуска чрез катапултиране задната кабина на самолета си при височина 15 963 м. Парашутът му се отваря на 710 м над земята. В подготовката на скока участва и парашутистът от Балчик Христо Константинов – Тапата. Той разработва и подобряването на дневен републикански рекорд - височинен скок с незабавно разтваряне на парашута от 11 300 м в група от 9 човека. След два дни деветимата отново скачат - този път нощем от височина 11 400 м с незабавно разтваряне на парашута - отново нов републикански рекорд.
ВСИЧКО ЗА ИСТОРИИТЕ НА ВЕЛИЧИЯТА - ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. "ШОУ"!
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
