Славчо Пеев: Бил съм в кома, видях всичко - светлината, тунела, смъртта
Испанец ми гледа на ръка и ме предупреди, че ще попадна в критична ситуация, но линията на живота ми продължава, споделя звездата на Сатирата
“Бил съм и баскетболист, художник, театърмайстор, пиар на футболен отбор, директор на театър (дори на два), баща съм на две деца и дядо на четири внучета. Но винаги съм бил артист, който дори е играл на няколко континента”. Ваш Славчо Пеев
Неговият живот прилича на спектакъл, в който действието може да те остави без дъх. Редуват се случка след случка. За своите 81 години, които навърши в началото на месец април, е преизпълнил всичко, което може да иска един човек и актьор. Като младеж е играл баскетбол, рисувал е, а в Русе го пленил театърът.
И така до днес. Зад гърба си има три брака и три развода, две срещи със смъртта и една голяма страст - сцената. Даже е попадал в ареста.
12 000 аплодират Светослав Пеев и цялата блестяща компания от “Римска баня” през 1988-а на стадиона в Габрово. “Играхме спектакъла 800 пъти. В Античния в Пловдив 3000 ни гледаха с билети, а десетки се бяха накачулили по дърветата и покривите наоколо. Тогава за пореден път се убедих, че Станислав Стратиев се грижи за нас от небето. Защото в 7 вечерта се изсипа страшна градушка и се чуха приказки да отменяме представлението, но само час по-късно дъждът беше спрял, всичко беше изсъхнало и успехът ни беше огромен”, разказвал е актьорът, който тези дни отпразнува 81.
50, че и повече от тях Славчо посвещава на Сатирата, пише standartnews. Малко преди да избухне домораслата ни така наречена “нежна революция”, той дори е директор, докато Станислав Стратиев, един от най-близките му и непрежалими и до днес приятели, е художествен ръководител на трупата. Но двамата са доста неудобни заради “острите” пиеси в афиша и са разжалвани “от горе”. Славчо не може да го понесе, получава изключително тежък кръвоизлив на язвата и след 8-часова операция лежи 19 дни в реанимацията.
“През 1976-а един случайно срещнат испанец ми гледа на ръка и ме предупреди, че след 11-12 години ще попадна в критична ситуация, но линията на живота ми продължава. Но кой да ти помни подобни предсказания - едва след като излязох от болницата, си спомних за думите му. Наистина бях на косъм. Видях онази невероятно грозна жена, която нямаше нищо общо с Джесика Ланг в “Ах, този джаз”, иронизира Пеев образа на Смъртта.
Знаците за Славчо, в чието ДНК са закодирани български, македонски и румънски гени, започват още от юношеските му години. Като наследник на трикратен балкански шампион по лека атлетика, бъдещият ас на смеха и драмата се отдава на спорта - той е от многообещаващите юноши национали в баскетбола, дори става капитан на отбора. Другата му страст обаче е рисуването.
“Справях се доста добре с четката и бях сигурен, че ще кандидатствам в Художествената академия”, връща лентата той
Но когато влиза в казармата, вместо в обещаната му спортна рота в София се оказва в Русе, където хал хабер си нямат от неговите шампионски мераци. Но тъй като няма случайни случайности, Славчо започва да помага на художника в Дома на народната армия, който прави и декори за театъра. Докато една прекрасна вечер се оказва, че се търси младо момче, което да спаси представлението, замествайки актьорче с десетина реплики. И точно Пеев е “под ръка”.
Оттам нататък колебанията отпадат - опиумът от сцената влиза в сетивата на Славчо и той с бодра крачка се отправя към ВИТИЗ. “Имах гениални учители - Боян Дановски, Желчо Мандаджиев, Методи Андонов. Най-важното е да общуваш с умни хора”, категоричен е той. Между умните е и Радой Ралин. Славчо и верният му авер Климент Денчев не само са най-големите апологети на епиграмите, излизащи под перото на култовия ироник, но и най-ревностните им изпълнители. Климбо и Радой са нещо като кумове.
На първата сватба на Пеев, който се жени три пъти. “Двамата ми бяха свидетели, макар че бракът беше разтрогнат след седмица като “неконсумиран”, връща лентата неостаряващият чаровник. Втората му съпруга е балерина - страхотна мадама, която обаче един слънчев ден му оставя тримесечния им син Пепи в Сатирата и хуква по ангажименти. Славчо го отглежда с помощта на майка си. Малко преди да запише детето в първи клас, заминава за Световното изложение в Монреал, където с Кольо Анастасов правят скечове в нашенския павилион.
Климент Денчев, който вече се е спасил от социализма в родината, го моли със сълзи на очи да остане в Канада - те са суперблизки, а Климбо е убеден, че талантлив човек като Славчо няма да гладува в Страната на кленовия лист. Но Пеев - също с треперещ от емоции глас - му отказва: не може да зареже Пепи в София.
“Само заради него се върнах в България”, бил е откровен Славчо, който в онази епоха печели и делото за попечителство над детето
Всъщност той е от малкото бащи през соца, които са успели в тази толкова сложна ситуация. Целият театър е готов да свидетелства, че Пеев е перфектният родител. Третата му съпруга е актрисата Светла Дионисиева, която натрупа повече червени точки като шеф на културния ни център в Лондон. Славчо се шегува, че за някогашната си среща с нея трябва да благодари на едно магаре.
Той шофира из България, когато въпросното животно се изпречва пред автомобила му. Пеев за известно време остава без МПС и се налага да се вози в трамвая. Из дебрите на градския транспорт Съдбата пресича пътя му с този на младата и красива дама, която след време му ражда прекрасната дъщеря Йоанна. Отношенията между Светла и Славчо през годините са като в пиеса от английските майстори на неочакваните психологически обрати - ту се разделят, ту се събират.
Но в крайна сметка, каквото и да се случва, си остават добри приятели. Славчо Пеев и историята засега мълчат какви са били сантименталните му приключения, докато той работи в Никозия.
“Никога не съм изневерявал на децата си и на “Локомотив”, лаконичен е Пеев по темата
Да се развихри в “Театро сатироко” в Кипър го навива друг стар боен другар - композиторът Юрий Ступел, който отдавна живее на Острова на Афродита. А Славчо решава да приеме, защото през първите години на новия век никак не е доволен от случващото се в Сатирата - човешки хаос, творческа суматоха, евтинджоси в репертоара.
След като войските на Варшавския договор потушават Пражката пролет през 1968-а, родните театрали губят свободата, спечелена покрай имитираната новодемокрация, прокламирана от Москва. По сцените се въртят най-вече руски класики и съветски пиеси. През 1974-та Станислав Стратиев пише “Римска баня”, представяйки си Славчо Пеев в образа на Иван Антонов - главният герой, който се превръща в жертва на абсурдни човеци и ситуации, които са типични за България. Станко и Нейчо Попов, който ще поставя пиесата, се затварят за три месеца в хижа на Витоша, за да доизкусурят и най-малкия детайл.
Още преди премиерата обаче из “Раковска” се носят слухове, че постановката няма да изкара дълго, тъй като стреля директно в БГ идиотщините. “След петото представление започнахме да се притесняваме - Тодор Живков все още не беше дошъл да гледа, което не вещаеше нищо добро. Той гледаше всичко и благословията му беше задължителна”, разказва Славчо.
Живков идва все пак на “Римска баня” в компанията на съпругата си. Именно Мара Малеева спасява спектакъла. Когато след финалните аплаузи всички слизат в прочутия Клуб на Сатирата, тя, усещайки, че съпругът й се колебае как да реагира, му подхвърля: “Тодоре, ти толкова много се смя...”. Така Станислав Стратиев получава бойното си кръщение на драматург, който може да назовава фактите от българския модел едно към едно. Успехът му е титаничен. Другият му тотален хит, “Сако от велур”, е поставян в 76 страни.
“Станко виждаше в бъдещето. Той знаеше какво ще стане в България и ставаше все по-мрачен”, споделял е Славчо. “Римска баня” все пак беше свалена от афиша на Сатирата - заради доноси, малко преди 10 ноември. Славчо Пеев направи своя версия преди повече от десет сезона. На нея през 2014 г. пък посегна Здравко Митков - един от началниците на Сатирата, по време на чието шефство в храма на смешниците имаше доста тъжни събития.
Тогава се говореше, че той е посякъл заглавията на всички артисти, които подкрепят Калин Сърменов - и.д. до конкурса.
“Трудно се променяме - достойнството ни беше социалистическо, моралът ни беше социалистически. Дълго време бяхме встрани от света. България е страна, в която лесно се завръщаш, но трудно живееш”, искрен е Славчо. Но артистът с над 100 роли в театъра и телевизията плюс персонажи още в поне 30 филма винаги е признавал, че е късметлия.