България се доближава до съотношение 1:2 между раждаемост и смъртност – тревожна тенденция, потвърдена от последните данни на Национален статистически институт. През 2025 г. в страната са родени 50 496 деца, докато починалите са 99 479.
От новородените 99.5% са живородени. В същото време броят на жените във фертилна възраст намалява до 1 246 560, което е с близо 11 000 по-малко спрямо предходната година. Общият коефициент на смъртност достига 15.5‰.
Тази демографска „точка на пречупване“, при която смъртните случаи надвишават ражданията, вече е реалност в редица развити държави. Анализ на The Guardian показва, че подобни процеси текат в голяма част от света.
Според проф. Сара Харпър през 2024 г. 21 от 27 държави в ЕС са отчели повече смъртни случаи, отколкото раждания. Подобна тенденция се наблюдава в Япония, Южна Корея, както и в страни от Латинска Америка.
Демографите посочват две основни причини – увеличаващата се продължителност на живота и намаляващият брой деца. „Идва момент, в който тези две линии се пресичат“, обяснява Пол Морланд.
В България коефициентът на плодовитост е 1.63 деца на жена – значително под нивото от 2.1, необходимо за естествено възпроизводство на населението.
Последиците вече се усещат. Намаляващият брой деца води до затваряне на училища и затруднения в сектори като здравеопазването. Според д-р Бернис Куанг това оказва влияние и върху пазара на труда и равенството между половете, тъй като много родители ограничават професионалната си активност.
Допълнително се засилва натискът върху публичните финанси – по-малко работещи трябва да издържат нарастващ брой възрастни хора, което увеличава разходите за пенсии, здравеопазване и социални услуги.
Променят се и моделите на потребление – възрастното население търси повече грижи и услуги, което увеличава нуждата от работна ръка именно в момент, когато тя намалява.
Експертите подчертават, че решенията не са еднозначни. Насърчаването на раждаемостта чрез социални политики може да помогне, но по-важно е адаптирането към застаряващо население – чрез по-гъвкави трудови модели, поетапно пенсиониране и инвестиции в здравни и социални услуги.
Миграцията може временно да облекчи недостига на работна сила, но не е дългосрочно решение, тъй като и мигрантите остаряват.
Демографските промени се случват постепенно, но ефектите им вече се усещат във всички сфери – от образованието до икономиката. Основният въпрос остава дали обществото и институциите ще успеят да се адаптират навреме към новата реалност.
