Симеон Матев е един от най-известните климатолози у нас. Преподавател в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на Софийския университет и автор в платформата "Климатека". Защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“.
Основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.
Той даде интервю за "Марица":
- Г-н Матев, какво време да очакваме за празничните дни?
- Нещата буквално се промениха в неделя. До онзи момент очакванията бяха за "кална Коледа", ако мога така да я нарека. Последните модели обаче показват възможност за снеговалежи точно на празника и тя нараства с всеки изминал час.
Още на Бъдни вечер ще започнат валежи от югозапад. Температурите ще се понижават и до вечерта ще се заснежи Югозападна България, части от Предбалкана и високите западни полета.
На самия коледен ден ще се засилят валежите от сняг в почти цяла Северна България и споменатите западни райони. За съжаление на хората в Горнотракийската низина навръх Коледа там ще вали дъжд.
Най-много сняг очакваме в Северозападна България, по-точно в районите на Предбалкана. Така че да са подготвени хората в Белоградчишко, Врачанско, Монтанско. Там снегът може да мине 10-15 сантиметра натрупване.
- Такива преспи вероятно ще отворят работа на Агенция "Пътна инфраструктура" и кметовете по места!
- Да, освен в Стара планина очаква се сняг и във високите полета под нея до към Карлово. Но за опасно време трябва да са предупредени в Североизточна България - не заради сняг, а поради опасност от поледици, тъй като след дъжда ще има рязко понижаване на температурите.
Да внимават шофьорите! Същото важи и за пътуващите на Коледа през проходите на Балкана. Особено внимание обръщам на Петрохан, където и без това винаги има проблем при сняг. Но сега се очакват над 15-20 сантиметра.
Внимание и за шофьорите, минаващи през проходите на изток от Шипка, защото ще има силен вятър и опасност от навявания. Пак ще повторя, на 25 декември в Южна България ще вали дъжд, който с течение на деня ще отслабва, като последно ще спре в Рило-Родопската област. Но който иска да види сняг там - ще трябва да се качи по-високо в планината.
На 26-и вече няма да вали, температурите ще са типични за тази част на годината. Не се предвиждат опасности, но отново трябва да се внимава за заледявания, когато следобед температурите започнат да падат. 27 и 28 декември ще са преходни дни.
Ще има затопляне, но и възможност за мъгли. Там където няма такива, е възможно градусите да стигнат 6-7, дори до 10. Следва ново застудяване, идващо от Североизток, като в голяма част от страната температурите ще са отрицателни.
- А какво да очакваме за новогодишната нощ?
- Гответе се за студена новогодишна нощ. А големият въпрос е дали ще има сняг тогава. Появи се възможност да завали малко преди идването на новата година, но постепенно тя намалява.
Така че по-вероятен е т.н. "сух студ". Трябва да се следи внимателно, тъй като се пак остават достатъчно дни. Неведнъж сме очаквали суха новогодишна нощ, пък е падал половин метър сняг.
Възможността сега е минимална, но да не я отписваме.
- Студът изглежда гарантиран, значи празнуващите по площадите да вземат дебелите дрехи, шапки, ръкавици..
- Това е задължително. За снега ще знаем до 3-4 дни. Със или без него - първите дни на новата година ще са студени. Прогнозите са за по-силен снеговалеж точно преди Йордановден. Но то за Нова година още не е ясна работата, та да не отиваме чак до следващия празник. Общо взето, януари се очертава да бъде типичен, с температури около нормата.
- Да, но още веднъж да напомним на столичния кмет най-вече - снегорините да са готови за Коледа, че и без това машините изнемогват с боклука!
- Да, много ще му стане, ако и снегът не бъде изчистен, но това в рамките на шегата. Ако трябва да бъдем конкретни - снегорините трябва да са готови за пътищата на Витоша, защото там ще има покривка от 15-20 сантиметра. За самия град нещата с валежите са на кантар, ще видим в самия ден. Но и да има сняг, няма да е в кой знае какви количества.
- Четох всякакви поверия за Игнажден - какъвто бил той, щяла да е такава зимата, пък лятото еди какво, пък реколтата. Има ли нещо вярно, натрупано с години наблюдения, или са чисти поверия? И въобще, каква зима да очакваме?
- Игнажден беше мъглив с по-високи температури от нормата. Но това не означав, че очакваме зима с мъгли. Виж, за температурите вероятно ще излезе вярно, защото като цяло се очаква 2026 година да е по-топла от отиващата си. Всъщност, изпращаме един месец декември с аномалии. На доста места средната температура ще бъде от 2 до 4 градуса над нормата.
- Това не е ли твърде много!
- Да, зимата определено има топъл старт. Януари вече започва с по-студено време и градуси под средните. В средата ще има затопляне, така че вероятно последната част ще предопредели месеца като цяло.
Има модели които вещаят и двете посоки за последните дни на януари. Но е рано да се дават категорични прогнози. Очакванията са за по-топъл февруари. Но така беше и миналата година, а той се оказа по-студен. Като цяло, моделите сочат по-топла зима от миналата.
- Както е обичайно става последните години. Каква година да очакваме като цяло? Да се готвим ли отново за месеци, в които стотици хиляди хора бяха без вода, докато по Елените и Царево ги заливаше пороят?
- Това са новите реалности при климата - дълги периоди на суша и изведнъж поройни валежи за кратък период. Никак не трябва да се изненадваме, ако пак има воден режим за хиляди българи.
Но нека не обвиняваме само климата, защото той е един и същ от няколко години вече, а решенията трябва да идват от политическа и мениджърска гледна точка. То на дъжда и няма как да повлияем. Иначе казано: вода газим-жадни ходим. Климатът си е такъв, но не се вземат управленски решения.
Дай боже, сега засегнатите от режим места са по-малко. Сигурно и наводнени места ще има, най-голямата вероятност е в седмиците, които бележат прехода между лятото и есента.
Тогава морската вода е най-топла тогава от няколко години насам. И тук обаче може да свършим своята работа - почистени дерета и корита, отстраняване на незаконни строежи. На климата няма как да повлияем. Другото е в нашите ръце.
-Наистина ли войната в Украйна е повишила средните температури в региона с 1-1,5 градуса, тъй като господ знае какво точно се изсипва от небето с бомбите и дроновете!
- За мен е пълна спекулация, точно защото нямаме информация какво точно се изсипва на бойното поле и не само. Така че няма как да бъде изчислено подобно нещо. Иначе е факт друго - по принцип веществата в бомбите унищожават природата.
Част от тях са парникови газове. Те обаче няма как да доведат до локален ефект. По-скоро биха имали отражение глобално. Но то е пренебрежимо малко. Уви, големите поражения са други - най-вече човешките животи, после градовете и т.н.
- Така е, но дано не пострада и нашето Черно море, защото едва ли някой знае какво се излива през реките им, които са арена на бойни действия. Също какво пада с дроновете и от атакуваните танкери?
- Дано! Това наистина е проблем. Но тезата, че войната променя климата, не отговаря на истината. По-скоро вреди като използване на повече техника, гориво и т.н. Само може да пожелаем бързо мир.
