Рождената й дата е 14 юни. Щастливото събитие за авиоинженера Стефан Бобчев и съпругата му, филоложката Ирина Денчева, се случва в Пловдив. Тогава никой от двамата не предполага, че е дал живот на бъдеща театрална звезда. През 2008-а София завършва НАТФИЗ “Кръстю Сарафов” в класа на Стефан Данаилов. Пътят й по театралните сцени и в киното е богат и целеустремен. Играе в Ловеч, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Русе, Сатиричния театър в столицата, Театър 199, Сфумато. От 2011-а е в Народния театър. Не са малко ролите й и на първата ни театрална сцена. Фотогенична и ефектна, София играе в сериали и филми.
Тя е Лора в “Мъж за милиони”, Моника в “Забранена любов”, Рени в “Стъклен дом”, Диана в “Скъпи наследници”, Роза в “Засукан свят”, Ваня в “Мен не ме мислете”. Включва се в комедийните предавания “Вечерното шоу на Азис”, “Царете на комедията”, “Нашенци”, “Пълна лудница” и други.
- Г-жо Бобчева, представете, моля, вашите родители!
- С удоволствие. Майка ми е литератор, а моят баща - авиационен инженер. Дължа им много. Те ме изградиха като човек, възпитаха ме, оформиха моя вкус още в детска възраст. Мама от малка ме водеше на театър. Спомням си едно представление - “Прилепът” в Музикалния театър. Много малка съм била. Спектакълът продължи над 3 часа. Мама ме пита: “Хареса ли ти?”. А аз отговарям с въпрос: “Няма ли да го изиграят още веднъж?”. Да задържиш вниманието на едно малко дете цели 3 часа означава, че у него се е породил интерес.
- Авиоинженер Бобчев какво обича да гледа?
- Той предпочита киното. Гледал е всички български филми, знае ги наизуст. Много харесва старите български комедии. Следеше Клуб НЛО, скечовете, които и аз харесвам. Мисля, че от него иде усетът ми към комедията.
- Майка ви продължава да работи във формацията “Врабчетата”. Вие бяхте ли “врабче” като малка?
- О, това бе един от най-щастливите периоди в живота ми. Бях във вокалната група “Врабчета”. Там се роди любовта ми към сцената. Имахме концерти на Златните пясъци. В рамките на 2 месеца през лятото ние забавлявахме курортистите. Правехме двучасови концерти с театрални откъси, песни и танци. Удоволствието да излизам на сцена се роди по онова време.
“Врабчетата” възпитаха у мен чувството да нямам страх или притеснение от срещата с публиката
Когато влязох в НАТФИЗ, моят професор Стефан Данаилов много се радваше на сценичната ми освободеност. Казваше: “Гледайте колко е свободна, как естествено се държи. Не се притеснява!”. Дължа го на мама, на преподавателите Марияна Тафрова, Катя Вучкова, Валя Сургучева, както и на г-жа Лариса. Бях придобила вокална и танцова подготовка. У мен вече живееше вкусът към шоуто.
- От раз ли влязохте в НАТФИЗ?
- За радост, не беше от първия път. Както е казал народът, всяко зло за добро. Първия път ме скъсаха. Много страдах, една година следвах журналистика в Софийския университет, но не ми допадна. Не беше моето призвание. Втория път успях. Слава Богу, прие ме Стефан Данаилов. Ако бях влязла при първото кандидатстване, нямаше да попадна в неговия клас. За изпитите помогна мама. Но аз имах известен опит на сцената още като ученичка. Посещавах школите на Бончо Урумов и на Венцислав Кисьов, вечна им памет. Участвах в литературния театър в Двореца на децата при Станка Занова. Така че в НАТФИЗ не съм попаднала от улицата.
Спомен от времето, когато студентката София общува с големия майстор в театъра и киното Стефан Данаилов
- Какво ви даде Стефан Данаилов като преподавател?
- Най-големият късмет, който съм имала досега в живота, е, че попаднах при Мастера. Че бях там, където бе и той. Съдбата бе благосклонна към мен, срещна ме с мащабна личност.
Стефан Данаилов е едно училище
Най-напред ни научи да бъдем добри хора, после - добри професионалисти. Да имаме отношение към работата си и да я приемаме хем малко на шега, хем сериозно, с пълната отговорност, че правим театър. Да не се вземаме чак толкова на сериозно.
- Вярно ли е, че е помагал материално на студентите си?
- Да. Плащаше от джоба си вечери, обеди, купуваше обувки на момичетата. Настояваше да бъдем с прически. Заради него станах блондинка. Посъветва ме да си остана блондинка, защото повече ми отива. Ходихме две седмици във Франция на обмен с френски студенти. Той ни даде собствената си кредитна карта, ако нещо ни потрябва. “Закъса ли някой, да не се притеснявате в чуждата страна”, каза той. Друг не го е правил досега.
- В сериалите играете все комични роли?
- Добре, че са сериалите.
В днешно време не се ли появиш на екран, не те познават
И преди е било така. Киното те прави популярен. В театъра може да играеш чудесно, но не си ли се появил на екран, оставаш някак анонимен. Филмите и сериалите ми дадоха самочувствие. Първият ми филм е “Мъж за милиони”. Играех дъщеря на Любен Чаталов. Режисьорът каза, че ми е много дрезгав гласът и трябва да се изглади. Защото киното не обичало чак такива дрезгави гласове.
Постарах се да си изгладя гласа. После направих филми с Ивайло Пенчев, майстор на комедията. За жалост, този жанр не е достатъчно уважаван у нас. А всъщност е твърде сложен. Да разсмееш хората е по-трудно, отколкото да ги накараш да си замълчат в салона или пред екрана. Чуеш ли смеха им, значи си си свършил добре работата. Мисля, че хората имат нужда не от глупав, а от качествен смях. А комедиите на Ивайло Пенчев са направени по модела на старите български комедии.
- Как влязохте в популярния и обичан сериал “Столичани в повече”?
- Страхотен сериал, много го обичам и днес. Като ми позвъниха да се явя на кастинг, останах изненадана. “Имаме една страхотна роля, точно за вас!”, казаха. Каква е тая роля? - попитах. “На циганка! Много цветна роля”. Съгласих се, защото сериалът бе хитов. А ролята ми наистина е много цветна и сладка. Участвах в епизод, където играеха всички звезди. Любо Нейков, Албена Павлова, Кръстьо Лафазанов и всички останали. Беше много весело на снимачната площадка.
- В Народния театър сте име. В кои заглавия може да ви гледа публиката?
- В “Хага”, “Аз плащам”, “Чудесна неделя за Крев Кьор”, “Бебе на борда” и “Облог”. Репетирам нова пиеса от програмата Театър плюс, която ще излезе на камерна сцена. Казва се “Музиката на лицето”. Режисьор е Стилиян Петров. Пиесата е по текстове на Тургенев, които не са превеждани досега. За първи път звучат на български в нашия проект. Играем с колегата Василена Винченцо и с оперната певица Валерия Василенко. Валерия ще пее и ще свири на пиано. Музикално-театрален проект, много светъл, бих казала. Обикновено зрителят свързва Тургенев с нещо тежко, но в нашия случай не е така.
Стефан Данаилов е доволен от студентката си, придобила артистични навици още в детството.
- Станахте майка, сигурно сте много щастлива?
- Радвам се, че изпитах щастието да се сдобия с рожба. Стефани Ирини, или Нини - това е моето момиченце. Стана на 2 години и 4 месеца. Кръстих я на мама и татко - Ирина и Стефан. Мама беше против, звучеше й претенциозно. “Ще й се подиграват в училище, какво е това име?”, възмущаваше се тя.
Не отстъпих. Оказва се, че няма друга Стефани Ирини. Като напиша името й в гугъл, излиза нейната снимка, вече публикувана в печата. Борис, таткото на Стефани Ирини, е много отговорен родител, на когото може да се разчита. Той не е от театралните среди. Майстор кулинар. Готви разкошно, а аз не мога да готвя. Бонус за мен! Винаги е до дъщеря ни.
Когато аз съм на турне или по репетиции, той се грижи всеотдайно за малката
Отглеждането на дете е сериозно нещо. И родителите му много обичат внучката си. Помагат ни във всичко. Ходим им на гости във Варна.
- Много млада влизате в роли на старици?
- Да, така беше! Дипломният ни спектакъл в НАТФИЗ ме изправи пред изпитание - да изиграя стогодишна старица в “Красива птичка в цвят зелен”. Кралица Тартальона! Голямо предизвикателство е за всяка четвъртокурсничка да се справи с образа. Но за възпитаниците на Стефан Данаилов невъзможни неща няма! После, в Пазарджик, играх 70-годишна кантонерка. А бях на 22. Партнирахме си с Мария Статулова, Пламен Сираков и Георги Керменски. По пиеса трябваше да бъдем набори. Комедията бе на Емил Бонев, с когото станахме приятели. Той направи за мен “Бонбон” в Народния театър, спектакъл, който ми донесе много радост.
- Иска ли ви се да изиграете нещо тъжно, трагично?
- Преди ми се играеше, настоявах да ми дадат шанс. Сега се поукротих, реших да не се напъвам. Но ще се радвам, ако някой режисьор съзре у мен, че мога да надяна и другата маска. Ценя, че ме търсят за неща, на които съм способна. Като професионалист бих искала да изграждам различни образи, но без да пренебрегвам моя натюрел. Най-хубавото е да направиш трагикомична роля. Умеят го големите артисти. Като Чарли Чаплин.
Когато в смешното намериш тъжното, а в тъжното - веселото, смешното, си станал голям артист
Защото животът не е нито драма, нито комедия.
- И накрая, пожелайте нещо на Стефани Ирини!
- Да е жива и здрава, да има търпение, да е винаги любопитна и да е добра. Тургенев казва: “Няма значение диво, палаво ли е детето, важното е да е добро”.
Мария СТЕФАНОВА
