Ескалацията на напрежението между САЩ, Израел и Иран постави отново във фокуса въпроса за американските военни съоръжения в България. Причината е предупреждението от Техеран, че страната разполага с възможности да поразява военни цели на САЩ и съюзниците им в Европа.
В България има няколко стратегически военни обекта, използвани съвместно от българските въоръжени сили и американската армия. Сред населените места, свързвани с такива съоръжения, са София, Бургас, Варна, Шумен, Сливен, Граф Игнатиево, Айтос, Безмер, Корен и Крумово, пише "Флагман".
Американското присъствие у нас се регламентира от Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между България и САЩ, подписано през 2006 г. Документът позволява използването на определени български военни обекти за съвместни обучения, логистика и разполагане на техника.
Сред най-известните съоръжения е полигонът „Ново село“, който се използва за обучение на артилерийски и танкови формирования. Той се намира край село Мокрен в община Котел, област Сливен, и редовно приема съвместни учения на сили от НАТО.
Военновъздушната база „Безмер“ служи основно за транспорт на сили и техника, включително за нуждите на обученията на полигона „Ново село“. Подобна функция има и авиобазата „Граф Игнатиево“, която разполага с по-големи възможности и инфраструктура.
Складовата база край Айтос се използва от Българските въоръжени сили и изпълнява поддържащи функции към полигона „Ново село“. В района на Корен се намира и най-големият военен полигон у нас, където също се провеждат обучения на съюзнически сили, включително американски.
Официално американски бази в София, Варна и Бургас няма. В тези градове обаче има стратегически обекти и инфраструктура, които по силата на споразумението могат да бъдат използвани за военни цели при необходимост. Летищата и пристанищата в тези градове се разглеждат като ключови логистични точки.
Летището в Бургас например в момента е в ремонт, но при нормална експлоатация се смята за подходящо място за разполагане и прехвърляне на техника. В последните години подобни функции временно се изпълняват от летище „Васил Левски“ в София.
На фона на ескалацията в Близкия изток и атаките с балистични ракети срещу цели в региона, въпросът за сигурността в България отново се обсъжда активно. Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов заяви преди дни, че няма непосредствена заплаха за страната.
По-късно обаче стана ясно, че България е отворила въздушното си пространство за военни полети, свързани с операции към Иран. Това предизвика допълнителни политически реакции и въпроси за ролята на страната в евентуално разширяване на конфликта.
Междувременно турският президент Реджеп Тайп Ердоган призова Иран да се въздържа от действия, които могат да доведат до по-широка война в региона. Повод за изявлението стана информацията за ракети, насочени към турска територия, които са били прехванати навреме.
Темата за сигурността не е нова за България. През 2012 г. страната преживя едно от най-тежките терористични нападения в новата си история. Атентатът на летището в Сарафово край Бургас отне живота на седем души и рани десетки други.
Разследването тогава установи връзка с международни терористични мрежи, а случаят се превърна в едно от най-сериозните предизвикателства пред националната сигурност през последните десетилетия.
На фона на новото напрежение в Близкия изток дебатът за ролята на България в съюзническите структури и възможните рискове за страната отново излиза на преден план. Как ще се развие ситуацията и дали конфликтът ще се разшири – остава въпрос, на който предстои да се даде отговор.
Военен конфликт
Конфликтът между САЩ, Израел и Иран започна на 28 февруари 2026 г., когато САЩ и Израел извършиха съвместна военна операция срещу Иран. Целта на операцията беше да се неутрализират ядрени и балистични заплахи, които Вашингтон и Тел Авив твърдяха, че Иран представлява за региона и техните национални сигурности.
Израел нарече удара превантивен, докато САЩ подчертаха, че действията са насочени към защита на съюзниците им и предотвратяване на по-сериозна заплаха. В отговор Иран започна масирани ракетни и дронови удари не само по военни цели на САЩ и Израел, но и по други стратегически обекти в региона.
Към 2 март 2026 г. конфликтът пое още по-голяма динамика, когато Аятолах Али Хаменей, върховният лидер на Иран, загина в резултат на обстрел от израелски дрон. Смъртта на Хаменей беше обявена за моментален удар върху иранската власт и символ на нова ескалация в конфликта.
Тази трагедия предизвика огромно възмущение в Иран и беше възприета като преломна точка в политическата ситуация, довеждайки до масови протести в Иран и нарастваща мобилизация на силите за отговор. Вследствие на смъртта му, Иран започна още по-интензивни атаки срещу израелски и американски бази и въоръжени сили.
Конфликтът бързо се ескалира и обхвана цели региони на Близкия изток, като иранските сили започнаха да заплашват важни транспортни маршрути, включително Стратегическия Ормузки пролив. Израел и САЩ бяха атакувани с ракетни удари в държави като Катар, Кувейт, Бахрейн и Обединените арабски емирства, като много от тези региони бяха замесени в конфликта. Освен това, Иран не се ограничи само с военни удари, а и с блокади и заплахи за глобалните енергийни потоци, които минават през този регион.
Цивилни жертви и разрушения не закъсняха. Извън военните загуби, много цивилни инфраструктури, като училища и жилищни квартали в Иран, бяха засегнати от въздушни удари, което доведе до засилени международни критики относно жертвите сред невинни граждани. Разрушенията са сериозни и в двете държави, като общият брой на жертвите е все още в процес на изясняване.
Регионалната нестабилност доведе до реакция от международната общност. Европейски държави и ООН призоваха за незабавна деескалация и възобновяване на политическия диалог, като много държави изразиха загриженост за потенциалното разширяване на конфликта и нарушаването на международното право.
