Стефан Димитров на 72 г.: Убеден съм, че каквото и да се случи, човечеството ще го има

- Господин Димитров, сигурно знаете, че освен вас, на 28 май е роден още един български композитор. Чиста случайност ли е, или е писано от звездите? 

- Общо взето, има някаква зависимост, но сигурно и много други хора са родени на 28 май. (Смее се.) Но аз искам да честитя на Развигор рождения ден. Той е един много кадърен човек, добър композитор. И е написал много хубава музика. Да е жив и здрав още дълги години да се занимава с това!

- “Мъжът на 70 - прекрасна мъжка възраст” изпяхте преди 2 години. А как се чувствате на 72?

- 72... Дай Боже всекиму да ги доживее!

- Е, не са толкова много...

- Шегувам се, разбира се. Въпросът е, че така или иначе човек си прави равносметка, след като мине определена възраст. И се оглежда по-скоро назад - какво е свършил и какво не. Гледа и напред, разбира се, какви планове може да има. Рожденият ден  е ден на равносметка...

- А кое му е в повече на мъжа на 72, както пеете?

- Повечето е това, че нищо не му е най, както се казва. (Смее се.) Иначе е готов за всякакви подвизи. 

- А готов ли сте и днес да изпиете бутилка водка, вместо сок, както изпяхте на 60?

- Ами, готов съм, да ви кажа честно, защото... Защо пък не?! Заради тази пандемия цяла година хората се изолираха и някак си имат чувството, че трябва всичко да започне отначало, като свърши тя. Така че с приятели защо да не изпием една бутилка водка? (Смее се.)

- Прави ми впечатление, че много често пеете за годините, за възрастта... 

- Да, първо започнах с “Мъжът на 50”, това е един прекрасен текст на Таньо Клисуров. После изведнъж решихме да го продължим с “Мъжът на 60” и бутилката водка, за която споменахте, после написах, вече по текст на Маргарита Петкова, “Мъжът на 70”. С нея много добре работим, тя, между другото, е страхотна поетеса. И сега реших да прекратя, да не пиша за мъжа на 80. Ще бъде малко повече.

В онзи период с Васил Найденов изпяхме и един дует за “Жената на 50”, текстът е много смешен, пак е на Маргарита Петкова. Общо взето, направихме 4 песни по една и съща мелодия.

- А кога се пише по-хубава музика - на 30, на 50 или на 72?

- Годините нямат значение, естествено, мисля си, че по-мъдри са песните, които пиша сега. Макар че напоследък правя друга музика. През последните 4 години написах един балет, който се казва “Сънят на Пилат Понтийски” по книгата на Булгаков “Майсторът и Маргарита”. И онзи ден направих последни корекции, защото работя с руски хореограф, който е един от най-известните в света - Василий Медведев.

Той си има екип - много сериозни хора, и много харесаха музиката, изключително много, но както беше в първоначален вид, някак си не им стоеше много за балет. Тоест, решиха да направят корекции, заради законите на балетното изкуство. Без да променяме музиката, но е по-различна от първоначалния ред. Това ми отне доста усилия, но слава Богу свършихме. Василий ще дойде тук на 24 май и заедно ще отидем в Старозагорската опера, където ще бъде тази постановка. А на 16 октомври премиерата на балета ще бъде в Зала 1 на НДК. Живот и здраве, дано всичко да е наред, да няма ковид.

- Кажете ми как се отразяват годините на един дълъг брак като вашия с Богдана?

- Когато хората са толкова дълго заедно, свикват с характерите си и съумяват да правят повече компромиси. И ако имат еднакви естетически критерии (най-простият пример е да харесват една картина, една музика), това много помага да нямат разногласия помежду си. Защото така нареченото творческо семейство главно се занимава с изкуство. И ако аз харесвам нещо, пък тя не може да го понася, малко трудно ще станат между нас някои неща. Така че с годините се заглаждат острите камъни

- Богдана не ви ли ревнува професионално, че пишете песни и за други изпълнители?

- Не ревнува, защото аз пиша за Васил (Найденов - б. а.), с когото сме приятели. Пиша от време на време и за някоя друга певица или певец, но няма място за ревност. Защото аз съм й написал толкова много песни на Богдана. И може би ще направим един, да го наречем, диск. Аз не знам вече дискове правят ли се, но имаме идея да напишем няколко философски песни, малко в стил Жулиет Греко. Текстовете ги правят Маргарита и Богдана, защото те са един много успешен творчески тандем. Понякога е много интересен процес, защото по телефона си говорят с часове, докато намерят нужната дума.

- По-видимо ли е вече остаряването, както пеете в друга песен?

- Ние, общо взето, не сме си променили начина на живот. Сега с този Ковид малко се отделихме, но не много. Имаме приятели, които почти година не бяха излизали навън, но ние се ваксинирахме и...
Има ли смисъл да седи човек сам? Няма! 

Така че от време на време се събираме. И, естествено, коментираме всичко, което се случва в държавата, в културата, продължаваме да си живеем по същия начин. Тоест, опитваме се, като и двамата не обръщаме чак такова внимание на годините. Така или иначе те са неизбежни. Освен това само в България се обръща такова внимание на възрастта. В други държави хората като станат на 70-75 г., казват - о, сега започваме да живеем, и тръгват на пътешествия...

- Преди време имахте един хит “Всичко ми е наред”. С днешна дата можете ли да кажете това?

- Този текст го написа Петър Софрониев, който, за съжаление, почина много рано. Но в него имаше много ирония и затова песента стана популярна. Защото едва ли има човек, на който всичко да му е наред. Някого ще го заболи зъб, някого друго нещо. Пък и песента я пее Васил Найденов, който е един голям певец. Аз изобщо работя с големи певци. (Смее се.) И двамата с Богдана според мен са големи. Господ им е дал много талант, имат чар, тембър, имат всичко. И са наистина едни от водещите певци. И ще останат.

- На младини сте били известен като елитен мъж и бонвиван. Днес готов ли сте за флирт? Готов ли сте да се загледате по едно младо момиче?

- Разбира се, това е, как да кажа, нормално е. Защото красотата ще спаси света, е казал Достоевски...

- А дали “болката отляво” има срок на годност?

- Не, любов трябва да има винаги и във всичко. Не само плътска, ами любов към хубавото, към всичко, което ни заобикаля. Без любов нещата не се случват... Без нея светът става друг. Тя е водещото начало, според мен.

- Написахте музиката към филма “След края на света”. Мислите ли, че както сме я подкарали, вървим нататък?

- Мисля, че човечеството ще оцелее при всички случаи, защото така е заложено, според мен. То е преминало през какви ли не катаклизми, войни, бедствия..., но животът е по-силен. Убеден съм, че каквото и да се случи, човечеството ще го има.

- Хубави думи като за финал, но все пак в края на нашия разговор пожелайте нещо на читателите на “Над 55”!

- Аз им пожелавам изобщо да не мислят, че сме над 55. Защото това е толкова условно. Има хора, които на 20 се чувстват стари, нямат желание за нищо, песимисти са... А над 55 е една чудесна есен... Златна есен в живота!