Стефан Урумов - Малкия Чико: Момчета със сакове с пари идваха на "Магурата"

Купуваха злато и валута, никой не ги познаваше, може и да са били от някоя партия, ама не от СДС

Стефан Урумов – Малкия Чико, покрай баща си, Васил Урумов – Чико, дълги години се върти в кръговете на едни от най – известните имена сред комарджиите и хората от ъндърграунда. Някои от тях вече ги няма, а други са “потънали” в десетките казина. От дума на дума с малкия Чико изникват прелюбопитни истории за софийските потайности, в които са набъркани куп известни особи.

- Чико, когато през 1991 г. баща ти излезе от затвора се “появихте” с едни сергии по “Витошка”, между “Патриарха” и “Аспарух”, отрупани с вносна стока?!
- Първо се помотахме известно време с баща ми, а после пробвахме с тези сергии, с марковите стоки. Както държахме високи цени, така ги и купуваха. Пиехме кафе при “Мина”, на ул. “Аспарух”, а после при “Джони”, отсреща. Там се събираха “героите” на нашето време. Идваха Герман Винокуров, Пацо Дългия от СИК, който сега подсигурява охраната на Ван Дам, когато снима тук.

- Тогава се играеше доста известна комаржийската игра “Банка Антинари” която беше кръстена на една банка от сериите на филма “Октопод”.
- Беше проста игра. Състоеше се от едно картонче разделено на големи и малки. Играеше се с два зара. Малките сборове бяха до 6, а големите от 8 до 12. 7 се броеше за неутрална цифра и беше в средата. Сбор от 6, 7 и 8 имат най-голямата вероятност да се падат, защото имат по три варианта. Останалите вероятности са по две. Залагаше се на малки или на големи. Като се падне това, на което е заложено, изплащаш 1:1, ако си банката Ако се падне другото, банката прибира парите. Едни залагат на малки, други на големи. Играехме без таван. Като се падне 7, банката прибира залозите и от малките и от големите. За хазарта тогава беше едно безвремие.

- Доста хора тогава се появиха със “сериозни” пари. На “Магурата” идваха едни момчета с пълни сакове с пари?
- Тези момчета никой никога не ги беше виждал там или в София. Идваха с много пари и купуваха злато и валута. Може да са били от низовите структури на някоя партия. Според мен не бяха от СДС. Те идваха със сакове с много пари, не с пачки по джобовете. Някои от тях се закачаха и на “Банка Антинари”. Можеха да залагат директно с пачки. Но тези момчета бяха непознати, общо взето, на комарджиите. Бяха излезли на улицата, за да направят по някой бърз лев. Понеже не бяха врели и кипели в хазарта някои от тях доста бързо изгубиха пари. Старите кучета, специалистите комарджии като Сашо Таратора, Чоната и други успяха да надиграят новите организатори на тези игри и да им вземат доста пари. Те владееха стари комарджийски трикове. “Ливадите” които бяха решили, че е достатъчно само да отворят банки не ги знаеха и естествено губеха.

- Достатъчно беше да се “барне” единият зар?
- Да, примерно зарът да отива в малката посока. Напълно достатъчно е като смениш зара. Вземаха се по 5 и по 10 хиляди лв. от старите, скъпите пари. А доларът беше към 3.80 лв. на “Магурата”! Направи сметка колко долара бяха 5 – 10 000 лв. А като влезеш в “Кореком”, си купуваш марков джинс за 20 – 30 долара. За 50 – 70 долара си купуваш “Бенетон”. Беше най – хубавата фирма в България. Всички гъзари се обличаха, общо взето, от там.

- След това доста от тези, майсторите, се заиграха по машинките в залите?
- Събрахме някакви пари и ходехме с баща ми да играем с циганите по разни гаражи. От първия ден, откакто излезе от затвора, не сме се и разделяли. Къде спечелили, къде загубили, нямаше значение.
Зад “Магурата”, на двора, в градинката между кооперациите, се играеше и прав барбут.Там сме си носили и одеяло с колата, за да не тракат заровете по плочките.
Ставаха и издънки по комунистическо време. Веднъж някой ни беше предал. Баща ми играеше горе, а аз го осигурявах на улицата. Гледам, че влиза полицията да ги арестува. Свиркам, давам някакви сигнали... И баща ми тръгва по стълбите надолу. Слага си каскета. Полицаите виждат солиден господин с каскет и го пропускат да мине. Обаче се усещат и се обаждат на тези дето чакат долу пред вратата по радиостанцията: ”Един с каскет слиза сега надолу, я го проверете и него!” Баща ми чува по стълбите и веднага си сваля каскета и го слага под дрехата си, под мишницата. Минава си - ония чакат някой с каскет. А аз го питам на висок глас:”Тате, изключи ли тока горе да не стане някой пожар в къщи?” Уж, там живеем. Та излязохме сухи от тая вода.

- Кога започнахте да си правите с баща ти “казина”, по – точно комарджийници?
- Наехме едно много скапано кафене до семинарията - бар “Делия”. Вече го няма. Това беше през 1991 и 92 г. Там идваше да играе Наско Комшев, беше един от титулованите ни борци. Загина при катастрофа. Идваше Светльо Гиганта, боксьора Адем, а и още много цигани. Адем беше преди това охрана в една много модна нова дискотека- “Ритъм”, в подлеза на бул.”България” и “Гоце Делчев”. Там охрана бяха и Юрий Галев и Тони Щъркела. Тогава още нямаше охранителни фирми и заведенията си наемаха просто здрави момчета за тая работа. Идваше и Кольо Барльо - прякорът му идваше от барлив циганин, беше от “Христо Ботев”. Юли Печурката идваше да играе. Ставаха доста силни игри. Илия Василев играеше при нас, това е борецът, който изигра Дан Колов в едноименния филм. Идваше и известният Владко Колев – боксьора национал, които игра в един криминален филм после. Сега е охрана при “Анел”. Киро Балевски идваше и той, когато се прибра от дълго “пребиваване” извън България. Бяха приятели с баща ми. Носеха се пари в кашони от цигари.
Виждал съм мастер боксове пълни с пачки. Наско Комшето, Светльо Гиганта си пращаха хората за пари и те току докарат един мастер бокс с пачки. По 40 – 50 000 лв. зар се хвърляше. На удар. Без да се броят страничните хващания.

- Кои бяха най – добрите?
- Киро Балевски беше основният победител в тия игри. Печелеше по 200 – 300 000 лв. Имало е случаи да си тръгне и с 400 000.

Едно интервю на Жоро Захариев