Стихотворението „Жена“ на Блага Димитрова е едно от най-емблематичните ѝ произведения, посветени на жената и нейната съдба.
В него се разкриват дълбоки размисли за женствеността, майчинството, любовта, силата и уязвимостта, които съпътстват женската природа.
Блага Димитрова често пише за жената като личност с многопластова същност – тя е любима, майка, творец, борец. В нейните стихове жената не е просто символ на красота или крехкост, а напротив – тя носи вътрешна сила, стоицизъм и решителност.
Жена
Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат
вярност — срещу изменчивия вятър,
нежност — в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш —
безразсъдния път на сърцето
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш… Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака,
първа стъпка, разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка — със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си жена.
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш —
просто, за да съществува светът.
Горда съм, че съм жена.
