Снегът вече не пада така, както го помним. Не просто закъснява – той си тръгва завинаги. Алпите и Балканите, някога бели и величествени през половината година, днес все по-често напомнят есенен пейзаж – кал, кафяви склонове и ивици изкуствен сняг, изстрелян от оръдията, пише Flagman.bg.
Последният доклад на Европейската агенция по околна среда е тревожен: до края на века снежната покривка в Централна и Южна Европа може да намалее с до 80%.
Сателитните данни на Copernicus показват, че през последните 20 години зимите на континента са се скъсили средно с 24 дни, а в някои райони на Алпите – дори с 36. Средната височина, на която снегът оцелява, вече се е повишила с почти 300 метра.
България губи естествения си снежен щит
У нас това означава едно просто нещо – по-малко сняг на Витоша, Рила и Родопите, по-малко вода през пролетта и повече риск от засушаване през лятото.
"Снегът вече не е сигурен източник на вода. А това променя всичко – от земеделието до енергетиката", предупреждава климатологът д-р Росица Аврамова.
Новият климатичен баланс е факт – топлите въздушни маси от юг навлизат все по-често, докато студените нахлувания от север отслабват. Така есента се удължава, зимата се свива, а дъждът замества снега. В планините това има фатални последици: снегът, който не се задържа, не може да захрани реките през пролетта.
"Когато снегът изчезне, изчезва и забавената вода", обяснява проф. Андреа Гуера от Университета в Инсбрук.
"Без нея язовирите се пълнят рязко, после изсъхват. Сезонният баланс се руши."
Енергийна и екологична цена
Вече има ски курорти в Алпите, които харчат повече ток и вода за производство на сняг, отколкото за отопление и транспорт взети заедно. В Банско и Пампорово тенденцията е същата.
Само за да се покрие един склон с 30 сантиметра сняг, са нужни около 2 милиона литра вода – и ако затоплянето продължи, скоро нито водата, нито студът ще са достатъчни.
Снегът е повече от зимна украса – той е тиха инфраструктура. Той захранва реките, овлажнява почвите, поддържа хидроенергетиката. Без него системата се срива.
Според проучване на ETH Zurich, 80% от питейната вода в Европа идва от планински басейни, подхранвани от топящ се сняг. Ако тази система се разпадне, първи ще пострадат Балканите – заради по-ниските височини и по-бързото затопляне.
Българските зими – от сезон към спомен
През последните години снеговалежите у нас се изместват към март и април. Снегът вече не бележи началото на зимата, а нейния край. Той се превръща от сезонно събитие в спомен от детството.
Днешните деца не чакат "първия сняг". Те се питат дали изобщо ще има сняг. И ако тенденцията продължи, отговорът може да бъде по-тъжен, отколкото сме готови да приемем.
