Светла Иванова е българска поп певица, писателка и йога инструктор. През 2001 г. получава диплома за висше педагогическо образование в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а през 2003 г. става магистър по “Поп и джаз пеене” в класа на Етиен Леви в Нов български университет и допреди да стане майка, се занимава с пеене. Към момента преподава йога на малки и големи в собственото си студио, университет и детска градина, и пише вълшебни книжки и песнички за родители и деца. 

- Светла, имаш педагогическо образование, както и си магистър по поп и джаз пеене. Пишеш книжки, пееш, но най-вече се занимаваш с йога. Защо я избра?

- Йогата ме е съпътствала през целия ми живот. Отначало като хоби - около 20 години, а от повече от десетилетие и като професия. Тя се появи преди всичките ми други страсти. Занимавам се с йога от 8-и клас. Нямаше много алтернативи на спорт в нашия град (Казанлък) и бащата на една моя приятелка ни показваше йога, когато се събирахме у тях.

После ми попадна книгата на Венцислав Евтимов, от която съм се учила сама, преди да го видя на живо. В началото повече ме увличаше физическата част, гъвкавостта. По-късно открих, че е много комплексна и помага и за психичното ни здраве и уравновесеност, за разлика от други спортове, които те зареждат само с тонус и енергия. 

Чрез йогата можеш да се погрижиш за спокойствието на ума, самоусъвършенстването си, изграждането на характер дори. Когато се занимаваш по-дълго време и задълбочиш познанията си, продължаваш да преоткриваш ползите и различните й аспекти. Научаваш се да обръщаш внимание на дишането си, откриваш различните видове медитация - активна, пасивна, чрез дишане, чрез пеене. И в един момент осъзнаваш, че целият ти живот може да бъде като медитация, всяко едно действие да бъде по-осъзнато и целеустремено. И като цяло започваш да подобряваш качеството си на живот във всяко едно отношение. 

- Казва се - бъди тук и сега, мисли позитивно...

- Има няколко клишета в йога, като “живей за мига”. Не съм на 100% съгласна с тази мисъл. Както и за позитивното мислене - има ситуации, в които е добре да мислиш позитивно, но трябва и да си реалист. Аз съм доста практичен човек и това си личи по начина, по който водя самите йога класове, защото не обременявам хората с философията на йога, освен ако не се интересуват, но се стремя да им бъда полезна.

Като творец, развивал се в няколко области, използвам различни помощни средства, за да разнообразя и обогатя практиките си - имам колекция от медитативни инструменти, обичам да съчинявам релаксации с визуализации, които да помагат на хората да се отпуснат. От всички места, на които пътувам, си нося музикални инструменти, каквито трудно се намират тук - някои възпроизвеждат шума на вълните, други пресъздават дъжда или имитират различни птици. 

- Има ли общо между йогата и музиката?

- Има много общо между музиката и йогата. Когато използваш подходяща музика за часовете, тя ти дава ритъм на практиката и те води, освен че ти създава настроение. Другото общо между тях е дишането.

Важно е за хората, които използват гласа си, дали са певци, преподаватели, говорители, артисти и т. н., да правят упражнения за дишане, за да го развиват, владеят и поддържат. Аз самата виждам по себе си разликата в начина, по който пеех преди 15-ина години, и сега.

Пранаяма е частта от йога, която ни дава разнообразни техники на дишане, които развиват гласа, дават самочувствие и спокойствие, преди да излезеш на сцената, учи те на правилно дишане, как да си пестиш енергията или да акумулираш енергия. Неслучайно вече 5-а година йогата е приета като предмет, който се изучава в Консерваторията, където преподавам във вокалния факултет. 

- А как се връзва с това писането?

- Аз специално съм успяла да свържа трите дейности, на които съм отдадена - йога, писане и музика, в детските интерактивни книжки, които правя, където има приказки с поука, релаксации, песнички за раздвижване и отпускане и йога упражнения. 

Във всяко нещо търся творчеството и новаторския, комплексен подход

Не съм от учителите, които следват само една традиция или работят по предварително изготвена програма. Това, предполагам, че е една от причините и хората да се задържат с години при мен. Аз самата не спирам да се усъвършенствам, да ходя на различни курсове, да продължавам да се уча и да поднасям нещо ново всеки път.

Никой не знае какво ще правим в следващата ми йога практика, каква ще бъде релаксацията накрая и предполагам, че и затова никой не иска да изпусне наша среща. Моментът на изненадата е важен и приятен, както и това, че успяхме да създадем един голям приятелски кръг, в който се чувстваме подкрепени и щастливи. 

- През май месец ти предстои йога ритрийт в Казанлък. Разкажи малко повече.

- В Казанлък ще правя за втори път йога ритрийт. Там, както се казва, плувам в свои води и мога да бъда много полезна за хората, като им представя красотите на града, в който съм израснала. А връзката ми с този конкурс започна още в ученическите ми години, когато след завършването на гимназията бях избрана да бъда сред участничките.

После няколко пъти съм канена като певица, а тази година за първи път ще бъда и водещ с моя колега и приятел Дамян Попов, с когото имаме няколко дуета. Всички, които ще бъдат с мен на тази ваканция, ще присъстват и на конкурса, който поставя началото на Празника на розата. Благодаря на кмета - г-жа Галина Стоянова, за тази покана.

Тази година има и юбилей - 120 г., откакто се чества Празникът на розата, и 55 г. на самия конкурс. Ще заведа гостите ми и в Казанлъшката гробница, Музея на розата, а уикенда ще се проведе и фестивалът “Здравей, Здраве”, където ще участвам също с йога практики и музикално изпълнение. Всички практики ще са безплатни по време на този фестивал и всеки, който пожелае, може да се включи към тях. 

Моето участие ще е с авторската ми практика, която се казва “Face, Body & Soul”. В нея правим различни масажи на лицето за подмладяване, упражнения за правилна стойка и стимулиране работата на лимфната система и завършваме с нещо за сетивата - положителни утвърждения, медитация, използване на различни аромати, маски за лице. Пием чай от рози или си подарявам парченце шоколад от рози. Изобщо - грижим се за красотата си отвътре и отвън. 

- В края на февруари проведе пореден ритрийт и на остров Бали, а през ноември ще имаш следваща група. Как се зароди идеята за това пътуване точно там?

- Бали е благодатно място точно за ритрийти. Думата “ритрийт” означава отдръпване, а често, като зациклим в ежедневните си задачи, имаме нужда от някакво презареждане с нови, различни емоции, каквито Бали предлага.

Хората там са невероятно спокойни, духовни и мили. Цялата обстановка - множество йога центрове и учители, спа процедури и масажи на ниски цени, екзотичната им природа с всичките й богатства, ни предлага нещо различно. Когато си там, сякаш времето спира. Хората в Бали си изпълняват също ежедневните ангажименти, като нас, но са намерили своя начин да се откъсват от тях. Няколко пъти на ден сякаш спират времето, като си правят молитвени ритуали.

Сякаш всичко е йога в Бали. Целият живот там е една осъзната отдаденост и медитация. На мен ми стана една от любимите дестинации. Благодаря на туроператорската агенция, която ме покани да водя групи там. Когато хората имат водач, йога учител, и то познато лице, са много по-спокойни и аз им благодаря за доверието и хубавите отзиви след всяко пътуване. Лично за себе си си мисля, че тази дестинация никога няма да ми омръзне. 

- Светла, ще те попитам нещо много лично. Знам, че си била осиновена, а по-късно намираш и биологичните си родители. Винаги ли си знаела това?

- Не, разбрах го като ученичка от една приятелка. Болшинството хора не могат да разберат какво означава това всъщност, нито пък разбират защо имаш потребност да намериш истинските си родители. 

Много е важна връзката с корените, особено с жените в рода

Аз намерих майка си, след като родителите ми починаха. Много неща си обясних, свързани с музиката и с характера ми като цяло. До този момент не можех да си представя какво нещо са гените. Толкова общи неща между мен и биологичните ми родители открих, без да сме се познавали - от визуална прилика до жестове, мимики, черти на характера, стремежи и интереси. 

- Разкажи за това как откри родителите си, защо ги потърси? И какво ти донесе това?

- Всеки има правото да знае своята история. Но все още някои хора живеят с предразсъдъка, че това не е позволено само за осиновените деца. Надявам се скоро да бъде приет законопроектът за правото на информация за биологичен произход на нас, осиновените.

Знае се, че в България вратички се намират за всичко, но защо нещата да се случват по трудния начин, особено за нещо, което би трябвало да е достъпно. Ние, осиновените, не сме участвали в избора да бъдем оставени или не. В повечето случаи и нашите родители са взели това решение под натиска на техните родители и ограничаващите вярвания и модели на поведение, които обществото им е налагало тогава. 

Аз се радвам, че вече знам биологичния си произход. Майка ми също се радва, че сме заедно

Биологичният ми баща, докато беше жив, също се радваше, че се открихме. Няма нищо по-хубаво от това да получиш втори шанс да имаш майка. Знам, че звучи странно и много хора няма да го разберат, защото не са били в такава ситуация. На мен и на майка ми нашата връзка ни донесе много радост. Когато се открихме, моите родители, които ме отгледаха, бяха починали и не сме разстроили никого. Сигурно и ако бяха живи, това нямаше да промени отношенията ни.

Поне аз не бих позволила, защото мисля, че съм благодарен човек. Обясних си много неща. Оказа се, че баща ми цял живот се е занимавал с музика също като мен, като изпълнител, а после и като художествен ръководител на различни фолклорни състави, а майка ми носи онази неизчерпаема енергичност, която ми е присъща.

- Имаш две деца, те правят ли йога с теб, спортуват ли? Как ги насочваш в живота?

- Когато бяха по-малки, правеха йога с мен, снимаха се във вълшебните книжки за родители и деца, които написах. Сега не им влияя в изборите, които правят, освен с примера, който им давам, че човек трябва да работи и прави това, което му е на сърцето.

- Как се запознахте с твоя съпруг, с какво се занимава той? Подкрепя ли те във всичките ти начинания? 

- Запознахме се преди повече от 20 години и оттогава не е имало и ден, в който да не се подкрепяме. Помага ми, разбира се, в отглеждането на децата ни. Ако не беше той, щеше да ми е много по-трудно да осъществя всичките си мечти. Човек винаги се чувства по-силен, когато знае, че някой го обича и подкрепя и когато знае, че домът му е като пристан. Съпругът ми винаги е бил до мен. Независимо от изборите, които правя. Вярвам, че и при него е така. Семейството е сила. Любовта е сила. Но за нея трябва да се трудиш всеки ден, както и за семейното и лично щастие. 

- Както сама каза, ти си творец, но ми прави впечатление, че обичаш да си сред хора. Може би това, че постоянно се учиш и усъвършенстваш, те кара да общуваш и с колкото се може повече хора, за да черпиш от техния опит, така ли е?

- Всеки, който иска да се развива, може да почерпи много повече опит от по-възрастните, та дори и от предците си, ако знае тяхната история. 

Аз съм много благодарна, че работя с “Дами 55+” и имам възможността да получавам едва ли не наготово техните съвети и насоки

Както ми каза веднъж Поли от групата ми - “Радвам се, че ти си от малкото млади хора, които взимат с пълни шепи от нашия опит!”. Може би това, че родителите ми починаха много млади (и двамата не бяха навършили 70 години), свекърът и свекърва ми също починаха и ми липсва общуването с тях, и това че се борих и исках толкова години да открия биологичните си родители, ме накара да ценя възможността да общувам с по-опитни хора от мен и да се наслаждавам на връзката ни, съветите и насоките, които ми дават. 

- Какво би пожелала на читателите на в. “Над 55”?

- Пожелавам ви детето във вас да е винаги живо! Да помните, че винаги има решение и винаги имате избор! Да намерите онова, което ви държи и ви помага всеки ден да се събуждате с усмивка, с благодарност и желание за живот! Защото единственото, което имаме, е животът ни и само от нас зависи как ще го изживеем. Грижете се за себе си и заповядайте в нашата йога група!