Морикава Кьорику, известен и като Кьороку, е японски самурай, поет и художник от периода Едо (1603–1868), роден на 1 октомври 1656 г. в Хиконе, префектура Шига. Той е ученик на великия хайку майстор Мацуо Башо и е смятан за един от десетте най-значими негови последователи — така наречените „Шомон джитецу“.
Живот и творчество
Кьорику произхожда от самурайски род и служи на рода Ии в Хиконе. През 1692 г., по време на задължителното пребиваване в Едо (днешен Токио), той се среща с Башо и започва да учи при него. По време на престоя си в Едо, Кьорику редовно посещава Башо и получава директни уроци, като същевременно му преподава и живопис. Башо го нарича свой учител в живописта, а самият Кьорику подписва своите произведения с печата „Горосеи“ (Gorosei), което е името на неговата хижа в Хиконе .
Художествени произведения
Кьорику е известен със своите хайку стихотворения, които често отразяват ежедневния живот и природата. Кьорику е също така талантлив художник, обучен в школата Канō. Той е автор на живописни произведения, включително на панели за фусума (двукрили врати) в храма Рьотанджи в Хиконе. Неговата работа „Fujisan zu“ (Планина Фуджи) от средата на периода Едо е пример за неговия художествен стил.
Хайку от Морикава Кьорику
Късна вечер
Късна вечер.
Живи въглени в огнището.
Някой чука на вратата.
***
Всичко тъне…
Всичко тъне
в лунната нощ — дори гърнето
с врящите картофи.
***
Песен се лее…
Песен се лее,
от облаците блика.
Чучулига!
