14 декември 1989 година. Центърът на София е като врящ вулкан. Десетки хиляди, изпълнили мразовития площад, настояват да се премахне член 1 от Конституцията на НРБ, даващ на комунистическата партия ръководната роля в държавата. Депутатите в залата обаче не могат да направят промените веднага. Законът не позволява. Напрежението вън расте. Излиза новоизбраният президент Петър Младенов. Опитва се да говори - не успява. Премръзналото множество е като бомба през избухване. Има готови на всичко. Дори да нахлуят в парламента и да окървавят нощта. Един дребен мъж застава пред тях и говори. Опитва се да успокои страстите. Настоява, моли хората да бъдат разумни, да изчакат, да се приберат по домовете. Площадът бавно опустява. Кръв няма. Скоро след това, на 1 август 1990 г., Народното събрание избира този човек за президент на България. Година и половина по-късно - на 19 януари 1992 г., с гласуване това ще стори и народът.
На 30 януари преди две години Желю Желев си отиде от този свят. Първият демократично избран президент на Република България си тръгна самотен, съсипан от болка и драми, неразбран, депресиран. Животът му през последната му година бе ад и никак не приличаше на царственото погребение, които му бе устроено.
Днес тленните му останки са положени до ковчега на малката му дъщеря, сама разделила се с живота, когато баща й беше на най-високия пост в държавата. Какво може да накара едно момиче с бъдеще и таланти да предприеме този ход, така и остана тайна. Трудно е да се повярва, но огромната трагедия не смекчи сърцата на враговете му.
През май 1993 година на посещение у нас за първи път бе кралят на Испания Хуан Карлос и съпругата му София. Двадесет дни преди това дъщерята на българския президент бе избрала по-добрия свят. В знак на съпричастност на официалния прием в хотел „Шератон” кралицата дойде с облекло с бяло и черно. Нямаше дори конец в червено, както изисква строгият монархически протокол. До нея, съсипана от скръб, но изпълняваща дълга си на първа дама бе Мария, съпругата на българския президент. Отвън дрогирана тълпа крещеше: „Да ти умре и другата дъщеря!” И това трябваше да преживее Желю Желев в името на българската демокрация.
Наричат го най-честния български президент. Дали трябва да добавим и най-нещастния. Заради всичко, което му се случи през годините, той би заслужил повече място сред мъчениците, отколкото сред богопомазаните.
Животът му тръгва твърде добре за едно селянче, родено далеч от столицата, в шуменското Веселиново. Завършва философия. Работи като щатен комсомолски работник, влиза в Комунистическата партия. Очаква го добро бъдеще. Ако не се казва обаче Желю Желев. В дисертацията „Философското определение на материята и съвременното естествознание“ той критикува марксистко-ленинската теория. При това отпечатва труда си в 200 екземпляра на циклостил и ги разпространява като „Самиздат“. За този си грях през 1965 година е изключен от партията, уволнен от университета, отнема му се и софийското жителство. Това го принуждава да отиде да живее село Грозден, Бургаско, откъдето е съпругата му. През тези години бъдещия български президент пише фундаменталния си труд „Фашизмът”. Всяка сутрин във вазичка на масата, на която работи, Мария слага току-що откъсната роза. До нея е мастилницата, в която философът топи перото си. Книгата трудно намира пътя до печатниците. Чака с години. Павел Писарев разказва, че когато станал шеф на книгоиздаването, го извикала Людмила Живкова, дала му ръкописа на „Фашизмът” и му наредила да го издаде. Месец по-късно книгата е забранена и наличните бройки са конфискувани от книжарниците и библиотеките. Причините авторът обяснява по-късно съвсем кратко: Фашизмът и комунизмът са едноутробни близнаци.
Но нека се върнем към вечерта на 14 декември 1989 година. Тогава с цялата си воля, енергия и авторитет на председател на Съюза на демократичните сили Желю Желев се бори да предотврати възможното кръвопролитие. В очите на мнозина от неговите съпартийци обаче това е предателство. Тази нощ той предаде СДС, клеймяха го до края. С кръв преходът щеше да бъде по-успешен, разсъждаваха поддръжниците на революцията. Добре, че бяха малцина.
Четирима български президенти: Георги Първанов, Росен Плевнелиев, Желю Желев, Петър Стоянов. Снимка Иван ГРИГОРОВ
Желю Желев стана президент на България благодарение на задкулисното съглашение между БСП и СДС. Това е известно. Прие червения генерал Атанас Семерджиев да му бъде вице. Преди това във Великото Народно събрание имаше гласуване и само няколко гласа не достигнаха на социалдемократа д-р Петър Дертлиев да стане държавен глава. Изиграха го, както често се случва в голямата политика.
Ако беше много хубаво, нямаше да се падне на Желю, казала след коронясването му Мария. После твърдеше, че отслабнала с петнадесет килограма. Животът й свършил. Самият Желев бе толкова притеснен и объркан, когато ги избраха, че нямаше кураж да се качи в паркирания за него правителствен мерцедес и предпочете старата раздрънкана жигула на СДС-то.
Седемте години на „Дондуков” 2 бяха за президента денонощна битка. Повече със своите. Всичко започна с т.нар. Боянски ливади, които той нарича пресконференция на открито. В нея обвини СДС в много грехове. Критикува ги за това, че воюват с всички, че са се изпокарали със синдикатите, че са прогонили от Съюза много от партиите основателки.
Фронтът е открит. Скоро първият кабинет на СДС, оглавяван от Филип Димитров, пада. Винят за това и Желев. Година и половина, след като се възкачват на върха, вицепрезидентката, голямата писателка и авторитетна дама Блага Димитрова, подава оставка. Вината за това хвърля на шефа си. Твърди, че я изолира и ползва само за фасада. Желев остава все по-сам. Първите му ходове, които всички тогава приветстват: да премахне жителството и ергенския данък, вече са минало. Наоколо витае омраза. Пред мавзолея горят „Фашизмът”. Клечката драсват някогашните негови симпатизанти и съмишленици.
Заради това, че бабува за съставянето на едно шарено и безпринципно правителство начело с професор Любен Беров, писателят и съратник на Желев от първите демократични митинги Едвин Сугарев обявява стачка. Иска оставката на президента или ще гладува до смърт. Шумотевицата от този акт никак не трогва президента. Гладуването е прекратено, а Любен Беров остава премиер близо две години.
Първи признава Македония
Желю е държавникът, който първи в света признава Република Македония. Той подкрепя Борис Елцин по време на пуча в Москва. Бъдещето показа колко правилни са били тези ходове, въпреки че тогава ситуацията била като да ловиш риба в мътна вода.
В крайна сметка, следващ принципите си, останал без тил, Желю не можа да се класира за втори президентски мандат. Сините го отлъчиха. Опитите му да създаде партия се оказаха още по-трагични. На парламентарните избори формацията му получи по-малко от половин процент. Смъртта на Мария, жената, с която не се бе разделял половин век, бе последният голям удар върху президента. Отиде си като страдалец и човек, който никога не получи признанието, което заслужава. Въпреки това името му на строител на нова България, и то в много трудно време, никога няма бъде зачеркнато.
В крайна сметка, следващ принципите си, останал без тил, Желю не можа да се класира за втори президентски мандат. Сините го отлъчиха. Опитите му да създаде партия се оказаха още по-трагични. На парламентарните избори формацията му получи по-малко от половин процент. Смъртта на Мария, жената, с която не се бе разделял половин век, бе последният голям удар върху президента. Отиде си като страдалец и човек, който никога не получи признанието, което заслужава. Въпреки това името му на строител на нова България, и то в много трудно време, никога няма бъде зачеркнато.
Искаше да съди Живков
Желев винаги е считал за голяма грешка факта, че Тодор Живков не беше вкаран в затвора. Твърдеше, че е имало достатъчно основание той и всичките членове на ЦК на БКП, гласували България да стане република на СССР, да бъдат съдени. Желев определя това решение за национално предателство, за което се предвижда доживотен затвор. Осъждането на Живков щеше да ни позволи да забраним комунистическата партия. И тогава преходът към демокрация в България щеше да се развие по съвсем друг начин, твърдеше президентът.Исак Гозес
