Тайната на "чинията на Ной", открита от проф. Петко Димитров, и Черноморската Атлантида СНИМКИ

Удивително е как трудът и вдъхновението на една творческа личност надживяват физическото й съществуване и продължават да ни въздействат с информация и мотивация.

Преди седмици се сбогувахме с професор Петко Димитров - видния морски геолог и капитан за далечно плаване. Той посвети живота си на наука за морето и земята, създали в прегръдката си люлката на първата световна цивилизация. Петко Димитров и неговият син Димитър Димитров написаха важна книга за Големия потоп, който според тях е станал именно в Черно море, пише "Телеграф".

Проф. Петко Димитров и Христо Смоленов.

Тази катастрофа е в основата на библейските легенди за потопа и Ноевия ковчег, които стават неразделна част от представите на хората за древната история на човечеството. Митичният праведник Ной е символ на надеждата за оцеляване на човешкия род след библейския потоп. Затова не е чудно, че когато професор Димитров намира на морското дъно на 95 метра дълбочина един мистериозен каменен артефакт, той го нарича метафорично „чинията на Ной“…

Подводница

Петко Димитров прави откритието си с помощта на малка подводница, докато търси едно много специално място. Мястото, където река Палеопровадийска се е вливала в най-голямото на света сладководно езеро, каквото е било старото Черно море преди Големия потоп.

Между другото хипотезата на професор Петко Димитров за потопа в Черно море се подкрепя и споделя от Бил Райън - един от най-изтъкнатите морски геолози в наши дни. Потвърждение на тази смела хипотеза е и прокопаното от река Палеопровадийска корито по самото морско дъно, което по онова време още не е било залято от водите на разрасналото се Черно море.

(В противен случай речните води не биха могли да оформят корито по маршрут, който е трасиран 60 километра навътре в морето.) Именно по този маршрут е открит артефактът, който професор Димитров нарича шеговито „Чинията на Ной“ .

Морска геология

Тук вече не става дума за морска геология, а за изследвания от цивилизационно естество. Намирането на предмет, прецизно изваян от камък, далеч от днешната брегова линия ни изправя пред следната алтернатива.

„Чинията на Ной“ или е била там, преди да връхлети потопът, или по-късно е паднала от плавателен съд, след като това място е било залято от морските вълни. Епохата, към която принадлежи мистериозният артефакт, не би могла да се определи чрез радиовъглероден анализ.

Защото той е изваян от варовик и не подлежи на такава датировка. За да го впишем в контекста на някаква културна традиция, трябва да го съотнесем със някаква система от знания. Такава система, при това първата (най-древната на света!) е закодирана в размери и пропорции на шедьоврите от Варненския некропол.

Прасъкровището

Сред тях е най-старото на Земята съкровище от обработено злато - повече от 3100 златни предмета, прецизно изработени по общ стандарт за дължина. Между другото забележителната мяра се среща още през шесто хилядолетие преди Христа (1000 години преди Варненския некропол) във феноменална керамика от Стара и Нова Загора.

Регионът на тази супер култура включва и известната солница в Провадия, както и разкопките в Суворово и Дуранкулак. Там са и най-древните каменни градежи (крепостни стени), медни сечива и оръжия, произведения на изкуството от глина и от камък, предхождащи епохата на древен Шумер. Дори е възможно началото на шумерската цивилизация да е било тук, в земите на днешна България, където е оцеляло наследството на Черноморската Атлантида…

Хоризонт

В подкрепа на тази моя хипотеза ще отбележа следното. В самото име Дуранкулак се крие шумерско понятие за хоризонт! На шумерски ан означава „небе“, докато ки значи „земя“, а самото словосъчетание Дур – ан – ки значи „място на срещата между небето и земята“, т.е. хоризонт. Това не е единственият топоним от българските земи, който има шумерски произход.

Например Магура идва от Ма – гур, което на шумерски означава „кораб-къща“. Според митологията прадедите на древните шумери били посъветвани от добрия бог Ен-ки да построят огромен флот от такива „кораби-къщи“, където да се спасят от Големия потоп. Съчинението, в което е описано това съдбовно оцеляване на хиляди хора, било открито през 1900 година от професор Хилпрехт, водил експедиция на Университета на Пенсилвания при разкопките на свещения град Нипур.

Това е сакралната столица на древен Шумер, а библиотеката на Нипур е едно от най-съдържателните археологически открития на ХХ век. (За съжаление избухването на Първата световна война отклонява вниманието от това сензационно откритие.) Така или иначе става ясно, че притчата за потопа и Ной има прототип, който е поне с 1500 години по-древен от Библията. Може би дори по-древен. На шумерски прототипът на Ной се казва Зиусудра, а при акадците името му е Атрахасис.

Кораби-къщи

Важното е, че в първозданната шумерска версия за Потопа се говори за оцеляването не в един единствен Ноев ковчег, а в множество, свързани един с друг кораби-къщи = ма-гур. Но оцелелият праведник Ной остава под едно или друго име като спомен за епохата на легендарната Атлантида. Тя понася първия удар на водната стихия, но съумява да отстъпи организирано и оцелява в свещените земи на днешна България. Оттук започва и походът на нейното познание към Шумер и Египет. Следи от тази величава епоха откриваме в най-различни обекти на българската археология. Дължим на България ново разбиране за нейната древност и ролята й в историята на човешкото познание.

Родолюбие

Дължим на българската младеж ново самочувствие и едно свежо усещане за родолюбие с приключенски привкус. То има връзка с истините за Първата цивилизация, родена по западния бряг на Черно море, от двете страни на Балкана. Може би дори самото име Бал – ка – ан може да се осмисли като шумерски израз, означаващ „царствен портал към небето“... Всеки, който е вървял по Вазовата пътека в Централния Балкан, разбира какво имам предвид.

А колкото до размерите на мистериозната чиния на Ной, те съответстват на двойката златни бикове и голямата златна плоча от Варненския некропол. Това са емблематични предмети от най-старото злато на света и съвпадението с размерите на чинията не е случайност. То се дължи на стандарт, който е бил в сила през цялата епоха, която свързваме със супер културата Варна - Загора. Тази свещена мяра хвърля мост между Черноморската Атлантида и цивилизациите на Шумер и древен Египет.

Каменният съд ни води към Варненския некропол

Основата на Чинията на Ной е напълно запазена. Радиусът на описаната около нея окръжност е точно равен на сбора от дължините на големия и малкия златен бик - емблематичните фигури от прочутия Варненски некропол.

Оказва се, че изваяната от варовик чиния отговаря на стандарти, кодирани в най-древното обработено злато в света! В пропорциите на мистериозния артефакт откриваме ясно изразено златно сечение. Съотношението между радиусите (респективно диаметрите) на самата чиния и на основата й е точно 5 към 3. Това са последователни числа от прогресията на Фибоначи.

Почеркът на едни и същи майстори, свещени пропорции и ноу-хау личат в чинията на Ной и златното съкровище от Варненския некропол.

Още по-впечатляващ е следният факт. Радиусът на изработената от камък чиния, открита от проф. Петко Димитров на дълбочина над 90 метра и на около 60 километра навътре в морето, отговаря със смайваща точност на дължината на голямата златна плоча от Варненския некропол!

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук