„Спирката я построихме със собствените си ръце, с наши средства. Който не можеше да работи, даваше по 10 лева за материали“, спомня си 73-годишният Хюсню.
Показва чакалнята за автобуса край пътя на входа на село Вишеград. На един от камъните са изписали годината - 1980-та.
Вътре обаче трудно може да се стои. Миреше на урина, поради смяна на предназначението на спирката.
„Ето какво правят младите-хвърлят отпадъци, ходят до тоалетна, а ние строихме навремето“, казва Хюсню.
Пред спирката пък чакат жени градския автобус, който да ги закара до Кърджали.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
