Тончо Токмакчиев е познат на всички театрален, филмов и телевизионен актьор. Набира популярност още в студентските си години със скечовете си в предаването “Ку-ку”, а след това и в “Каналето”, “Улицата”, “Шоуто на Канала” и др. Роден е в Бургас на 2 май 1963 г. в семейството на баща артист - художникът Ненко Токмакчиев.

Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” със специалност “Актьорско майсторство за куклен театър” при голямата българска режисьорка на съвременния куклен театър Николина Георгиева. С него си говорим откровено за нашата действителност и реалностите, които ни заобикалят.

- Какво вълнува Тончо Токмакчиев?

- Темата за приятелството и свободата, вечната тема. Сложна драматургия е това...

- Тончо, ти си човек обществено ангажиран, какво мислиш сега за това правителство, гласуването на едни хора за Слави, как се случи това в България?

- Случи се, както винаги, с демагогия, с дезинформация и с купуване на гласове. Ние си го знаем, в България се купуват гласове от време оно, демагогията е заразителна. Българинът много иска да чуе неща, които му се иска да се случат, и те му ги дават - ние сме честни, ние сме патриоти, ще направим това, ще направим онова. Мръсна държава е България, по-кирливо място е само Сицилия. Там е наистина още по-мръсно. Но такава мръсотия, каквато искаме да чуем: че сме патриоти, че тук е най-хубавото място, че ние сме най-умни, жените ни са най-красиви и т.н. Аз не съм против да създаваш самочувствие на народа си

. Обаче по такъв глупав начин, това е някаква патриотарщина от рода на кой ще влезе на Йордановден в реката и ще се хване на хорото или да отидем и да вдигнем един байрак на Рожен и готово - изпълнихме си плана. Тази демагогия върви от най-високото до най долу. Този, който ще спечели гласовете на мнозинството българи, и то не тази част българи, които лесно се лъжат и литкат, а тези, които са устойчиви като идеи и като възпитание.

Аз виждам мърсотията навсякъде, живея около три училища и съм се нагледал на какво ли не - хвърлят, пушат, псуват - срам, срам и липса на контрол. Възпитава се първо вкъщи, но когато навън има търпимост към такива неща, това вече е в повече. Ние все говорим за Америка, ама там решиш ли да пушиш около училище, на мига идва униформен. Както и ако превишиш скоростта около училище, последиците са жестоки. Там всеки е равен пред закона.

Във всеки магазин в Америка, ако поискаш да си купиш цигари и алкохол, искат ти лична карта, ако нямаш, няма да си купиш, а тук и никой не взима мерки да го спре? В града има голяма анонимност и всеки си прави каквото си ще, пак повтарям, без контрол. Отишъл човекът на Витоша, изпил си кена, изхвърлил го и не го е еня. Мръсотията е библейска при нас и повсеместна.

Отиди на разклона за Ботевград или да ти покажа магистрала “Тракия”, или пък на завоите към Ришкия проход, към Шумен - ужас. Най-чистите райони в България са в Котленско, където живеят турци, помаци и много голяма циганска общност и там селата им са изрядни. Ние по градовете сме говеда.

- Бях наскоро в Родопите - красота, а реките им са бунище. Видях го с очите си, спира камионът и изсипва всичко в реката!

- Същото съм видял и тук в Бояна, баровецът спира с колата, изхвърля и заминава.

- Как е Бургас, според мен е чист град, ти там си роден?

- Да, баща ми е от Айтос, майка ми от Карнобатско. След 9 септември тормозили дядо ми, взели му земите и той решил и се преселил в Бургас. Така е било, България имала 75 на сто селско население, като за 20 години се урбанизира. Натикахме хората да живеят в панелките и след това казваме - защо няма кой да работи на полето.

- Има ли надежда за нашето бъдеще, ще се оправим ли и политически, и финансово? 

- Има, разбира се, ще се оправим. Когато се освободим от хората, които са родени в Народна република България, например. Тоест и нашето поколение, и то трябва да си замине. Тъжно е, но е факт. Аз познавам поколението, което е родено в Царство България, там е възпитанието. После ти вкъщи го възпитаваш едно, после отива в пионерски организации, септемврийчета, комунистически идеали, ДКМС-та, строим за родината и ти пълнят главата само с глупости.

И всичко това промени народа. Това не са хората, които са били преди 9 септември. Това е друг народ - смазан, безгръбначен, смачкан и всичко това идва от Русия. Там е заровено кучето. Това, което ме радва   и ми дава надежда, е, че в момента театрите, операта са пълни, хората са жадни за изкуство. Това е феномен, защото 90-те години бяха празни. 

- Има ли надежда за нашето бъдеще, ще се оправим ли и политически, и финансово?

- В България се правеше изключително идеологически театър, масовката беше за насочване на правилно идеологическо мислене. Нас като ни приемаха във ВИТИЗ, ни казваха, че сме идеологически единици. Това отблъсна публиката. Този тромав, тежък театър, който вървеше по друг начин, зрителите бяха вкарвани в залата по линията на профсъюзи, по предприятия, по заводи и т.н. Сега всеки има избор, ако искаш - ходи и слушай чалга, ако искаш, отиди на театър, на опера. Аз имах представление по Нова година в Русенската опера, залата беше пълна, няма места. 

В Разград, пак с Русенската опера бяхме, залата е огромна и пак препълнена. Това също ми дава надежда, че ще се оправим. В момента много представления се правят, например в Пловдив освен в театър, в едно читалище в Кючук махала, малкия Париж, дето ние му викаме, на ден има по 5 представления, плюс опера, плюс симфоничен концерт. В София почваш: Музикален театър, Сатиричен театър, Народен театър, 199, “Сълза и смях”, Театър “София”, Младежки театър, Театър зад канала, разни клубове, НДК, също и зала “България”, камерни сцени. Тоест на вечер има поне 15-16 сценични и музикални изяви и като сложиш след това клубове като “Синатра” например, където пеят Васил Найденов, Любо Киров, Графа и т.н., както и чалгите из Студентски град. 

Бях наскоро в Сливен. Има една зала на читалището, която побира около 300 души, и друга, направена много хубаво, с орган, както и театърът на Сливен, който е много голям. И трите работят активно. Наскоро се засякохме: в едната зала бяха Влади Въргала, Аня Пенчева и други, в другата зала бяхме аз, Мая Бежанска, Фънки и др. Сега отиваме в Добрич, всички билети са продадени вече. Важното е да правиш продукт качествен, театърът е забава. 

Ние все искаме да товарим хората, да ги замисляме, да им предлагаме казуси. Ами той животът толкова казуси им предлага, че хайде и ние сега още с един казус да ги натоварим. Не, хората искат да се забавляват. То няма лошо, но да е направено така, че да остане в теб този проблем, но да не е болезнено. Ще ти дам за пример едно представление на Сашо Морфов, един прекрасен творец, казва се “Животът е прекрасен”. Всичко има в това представление - за морала, за живота, но е направено по начин, по който хората са във възхита, без да са натоварени.

- Имаш ли си любими режисьори?

- О, да, един от тях е Борето Чеклинов, почина, за съжаление, всичко му беше в главата, прекрасен беше. С добрите режисьори не е необходимо да репетираш по много. Има една мания за дълги, по 20 часа, репетиции. Например с Теди Москов е много трудно да репетираш, но той е един много добър режисьор и нещата му са оправдани защо ги прави така. Сашо Морфов, Бойко Богданов, това са доайените. От по-младите с Богдан Петканов съм работил. Важното е да имаш решение и прочит, да се търси зрителският интерес, които да се пресекат с вижданията на режисьора. Казва се, че две успоредни линии някъде в пространството все пак се съединяват, както и всяко едно нещо си има място и време.

Политиката на един театър трябва да бъде съобразена с местонахождението му. Онзи ден в театъра в Благоевград си мислих, че това и в Лондон не могат да го преживеят. Играе се Кафка с един млад авангарден режисьор, който прави пърформанс и портрет на Дориан Грей. Хората имат нужди. Театърът е като организъм, жив, и му е нужно да се храни с нещо качествено. Хората като мен, Асен Блатечки, Мария Сапунджиева, Камен Донев, Албена Колева сме такива, които пътуват и играят всяка вечер.

Продуктът трябва да бъде добър, посетителите отиват заради актьора. Феномен е това в България - ние водим една много странна война, против всички и всичко, и при първа възможност си бием камшика и напускаме Родината. Ако обичате това място, елате и се борете за него, борете се, работете, не стягайте куфарите.

България ще се оправи, когато се разбият всякакви идеологеми и се разбере и разплете всичко за нашата история. Истинската история на България, която е обвита само в лъжи и в едни угоднически събития, които са само с една-единствена цел, да доказват колко много ние сме свързани с Русия и колко много ни обичат.

Аз казвам: Русия е обичала така България, както Майкъл Джексън децата. В България имало русофили! Не, в България има русопати! Много обичам, докато пътувам, да разговарям на тази тема с таксиметровите шофьори. Познато ти е, те знаят всичко и ако бяха в политиката, щяха да оправят страната. Шофьорите са като ято.

Паулина БОЯНОВА

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук