Красимир Елдъров е един от маститите адвокати в Пловдив. Появата му в съдебна зала обикновено завършва с победа. През 1980 година започва работа като прокурор, където остава 12 години. Изминава всички степени на прокурорската дейност. Следващата стъпка е да изгради безупречна репутация на един от най-добрите адвокати.
- Г-н Елдъров, вие сте един от маститите адвокати в Пловдив. Явяването ви в съдебната зала често се отъждествява с действията и реакциите на емблематичния ви колега Марин Марковски в София. Как решавате кои хора ще защитавате, по какви критерии? Има ли дела, в които сте бил съблазнен от добрия хонорар, но сте отказвал, защото сте убеден във виновността на човека?
- Няма адвокат, който в своята практика да не е имал такива примери. Но това дали адвокатът има много дела, не означава, че всички са спечелени. Аз не съм от онези колеги, които мечтаят за тях да се казва, че печелят всички дела. Ако има дело, което касае смърт, а те често са такива, тогава можем ли да говорим тук за някаква особена заслуга на адвоката, ако защитава извършителя? Ако всички доказателства са събрани в досъдебната фаза, какво толкова може да постигне защитникът? Тук вече ролята на адвоката е да се докаже умисъл или не. Защото прокурорската страна е обвинител, за много от тези случаи, като битовите убийства например, магистратите внасят обвинения за особена жестокост, дори да няма употреба на оръжията. И тук вече нашата роля е да се изясни това умишлено ли е сторено или се касае за някаква непредпазливост. Не трябва да се търси баланс дали едно дело е спечелено от адвоката или прокурора. Важно е за мен едно дело да приключи с изясняване на всички обстоятелства и факти и присъдата да бъде справедлива. От това няма по-голям успех за всички. И още нещо, няма адвокат, който държи на репутацията си и на закона, а да обещае на клиента, че ще бъде оправдан. Ако клиентът има две-три присъди, е нереалистично да получи условна.
- Много ли фигури от подземния свят са ви търсили да ги защитавате?
- Много от така наречените хора от подземния свят не съм познавал, преди да ме потърсят. Защото при нас, които работим в областта на наказателното право, срещата става фатално, както при лекаря или при свещеника. Когато стане проблем, тогава се търси такъв адвокат. Ние не сме като при колегите, които се занимават с нотариална дейност или покупко-продажба. Там се плануват срещите, отиват хората, поставят проблема, следват още срещи. А при нас идва майката например, реве и ми казва: Преди два часа задържаха сина ми. Това е нейният проблем. Аз не познавам нейния син. За полицаите той може да има три пръста дебело досие и да се води някаква знакова фигура от подземния свят. Но за мен е неизвестно това. Аз, ако съм го познавал, трябва да имам архива на полицията. Разбирате ли защо мафиотски бос за мен не е формулировка, а обикновен клиент?
- Ще споделите ли с нас емблематичните имена на тези, които сте защитавали?
- Има професионална етика, ще се въздържа.
- Коя е вашата победа в съдебната зала? При кой процес сте тържествували?
- Много са. Това са обикновено случаи, при които получаваме оправдателна присъда. Може би най-знаковото дело е това на така наречената банда на „Коматевските убийци”. Тогава защитавах Виолин Вачуров. Удоволетворението беше, че неговата теза, която той изложи, се потвърди на следствието, с доказателства в съда и той получи най-малката присъда. Неговата теза беше, че той в последния момент се е отказал да стреля по хора и произвел един-единствен изстрел, който е в тавана на автомобила. Намери се мястото, настоявахме тогава да се съберат тези доказателства. Иначе щеше да отиде в групата на онези, които са стреляли в жертвите и да получи най-тежката присъда. Вачуров излежа вече присъдата си, но за голямо съжаление скоро пак прочетох, че е в затвора за незаконна търговия.
- Кои други знакови дела сте работили?
- В нашия регион има доста задържания под стража и арести. Често при тази мярка – задържане под стража, се оказва, че не е най-подходящата. Както аз, така и мои колеги за всеки случай, който сме успели да убедим съда, че не е необходим арест, се радваме. Това е една малка победа, защото един човек би могъл да дочака при нормални условия старта на процеса, разбира се, ако не става въпрос за особено тежко
престъпление.
- Вие сте адвокат на арестувания преди седмици Нено Костов-Императора от Хисар. Как успяхте да убедите съда, че соченият за иманяр Костов може да бъде освободен от ареста под парична гаранция?
- Много от делата, понеже се работи от органите на досъдебното производство твърде експресно, не се събират достатъчно убедителни доказателства. Внася се набързо едно искане, което винаги е максималистично, а не винаги се налага арест. Аз не съм изкарал Костов от ареста. Цялата ситуация беше доста странна и нямаше необходимите
доказателства за задържане под стража. Още повече, че самата прокуратура, която обвиняваше другия човек от Карнобат, сутринта го беше пуснала под парична гаранция от 1000 лева. Аз не искам да коментирам в детайли, делото е секретно, използвани са СРС. Ако беше имало обаче това, което се твърди в някои журналистически материали, няма съмнение, че съдът щеше да остави Костов в ареста. И според мен увеличението на паричната гаранция от 3 хиляди на 10 хиляди лева е двоен аршин. Защото на другото лице, което е обвинено за същото, се дават 1000 лева гаранция.
- Вие сте повереник и на простреляния от арменеца Юра Теодор от Пловдив. Тогава мелето стана заради ударената кола на младия арменец. Какво се случва с това дело?
- По мой съвет пострадалият беше фотографиран. Тези следи по лицето му аз исках да се документират. Независимо, че е минал медицински преглед, друго е да има на снимка лицето му. Не съм бил на мястото да знам как е произведен изстрелът, но пораженията никак не са маловажни. Важно е да се знае какви изгаряния има, какви напъхвания на частици по лицето. Ако имаше попадение в окото, това момче щеше да ослепее. Какви обвинени ще се повдигнат на арменеца, предстои магистратите да се произнесат. Може на първо място да има закана за убийство, защото притежанието на пистолет, самото произвеждане на стрелба от упор, включва желание на някой да те плаши най-малкото. Така че за мен това е закана за убийство. Имаме произведен изстрел. Дали лицето е преследвало причиняване на смърт, ще се изяснява. Има такива случаи точно на такива места, където е прострелян Теодор. Там костта е много тънка - като мембрана, и има починали хора. Иначе ще търсим обезщетение заради уплахата, които е претърпял Теодор.
- Какво сподели с вас простреляният?
- Няма да се спирам на подробности, но страхът, че умира, че го застрелват е бил ужасен. Това е трудно да се опише. И съм учуден как някои хора с лекота коментират, че случая с Доган бил цирк.
- Как ще коментирате случая с Ахмед Доган?
- Коментарите на политиците са едно. Но когато говори по този въпрос специалист, който е вещ в тези дела, той не може да каже, че това е пиар акция, че не е било опит за убийство. Най-малкото, имал съм случаи, става скандал, някой вади ножа, отсрещният пада и умира, преди ножът да го е докоснал. Умира от стрес, от инфаркт. А когато те разстрелват, очи в очи виждаш смъртта, може да починеш веднага. Има такива случаи. Смешно е това, което се опита да направи Енимехведов на Доган, да се твърди, че е пиар акция.
- А какво мислите за грозната картина, на която делегатите ритаха и унижиха Енимехмедов?
- Тези хора, които така действаха, бяха изпаднали в ярост. Това е провокирано от стрелеца, с това оправдават поведението си, но как може след като си го обезоръжил, да продължаваш!? Най-страшната последица е, че цялата страна стана свидетел на това зверство. Делегатите все пак се намираха на сцена, на публично място, пред камери. Като човек съм възмутен. А като юрист казвам, те са имали повод, афекта си, което законът го отчита като смекчаване на вина. Трябва да се направи разлика между тези, които в момента на опита за стрелба са връхлетели върху Енимехмедов, те са действали първосигнално, и тези, които след това са се качили на сцената, имали са време да разсъждават, но са го били и ритали.
- Насочвам ви към друга тема - четворното убийство в Пловдив. Неочаквано и разтърсващо. Как си го обяснявате?
- То да беше само в Пловдив, ами онова в „Овча купел” в София? Преди години, пак така по време на криза, в пловдивското село Маноле имаше подобни трагедии. Там убитите бяха повече, имаше и 2-годишно детенце умъртвено. Тогава аз отказах да се занимавам, извършителят беше жив, негови близки дойдоха да ме молят да го защитавам, категорично отказах.
- По случая с Джунейт Шефкет от Кърджали, 17-годишното момче, което закла майка си и брат си, вие бяхте негов адвокат. Там какво стана?
- Човешка трагедия. От една страна остана бащата на Джунейт, който трябва да се грижи за сина си, от друга, драмата беше пълна. Аз бях нает от бащата да защитавам сина, който уби майка си и брат си. Там бях адвокат по време на досъдебното производство. После друг колега го пое. В началото момчето твърдеше, че не то е извършило деянието, впоследствие направи самопризнания. Ако в началото беше казал, че си признава, аз не бих го защитавал. Питахте ме за Тепавичарови в Пловдив. Няма да има съд, защото няма извършител, той е мъртъв. Трагедия е да си отиват цели семейства, това е патология. Лошото е, че всичко ще остане по вестниците, обществото ги забравя, а никой не си взема поука и забележка. Надявам се, че новият главен прокурор Сотир Цацаров ще работи в насока превенция на престъпленията, това е важно, защото може да предодвратят много престъпления.
- Вие сте работили в Пловдив дълго с новия главен прокурор, но от другата страна на бариерата. Смятате ли, че той ще има достатъчно хъс и широка ръка, за да се справи с мудността н съдебната ни система?
- Аз преценка не мога да правя, него го познавам като съдия. Обикновено съдията не приказва, а действа. А Сотир Цацаров наистина умее да действа. Смятам, че той би могъл да направи много. Тази система се нуждае от човек, който е бил вътре, в първия окоп. Цацаров е изминал този път. Желая му успех.
Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ
