Това убива 30 % от болните, а другите обезобразява, краварките обаче не боледуват, ето защо

Повече от 200 години ваксините са част от борбата на човека срещу инфекциозните болести, обясни проф. Радостина Александрова

Повече от 200 години ваксините са част от борбата на човека срещу инфекциозните болести, които все още представляват около 40% от всички регистрирани смъртни случаи в световен мащаб.

Те са една от най-успешните интервенции в общественото здравеопазване в нашата история, продължавайки да спасяват милиони животи всяка година. За историята и значението на ваксините разказва проф. Радостина Александрова, биолог в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН, цитирана от „Труд news“.

Историята на първата ваксина е доста поучителна. Познахте, става дума за усилията на хората да се спасят от ужаса на вариолата или едрата шарка (на английски името й е small pox).  

Смъртността при нея достига 30%, а оцелелите често са оставали обезобразени и нерядко са губели зрението си. Първите опити за създаване на предизвикан имунитет са регистрирани в Китай преди около хиляда години. Здрави хора вдишват прах, получен от корички от струпеи на болни от едра шарка.

Разновидности на подхода са прилагани от индийци, турци и други народи. В някои случаи здрави хора обличат дрехи, носени от боледували, в други материалът се втрива в предварително наранена кожа.

Целта е една – предпазване от драматичните последици на болестта. Методът е известен като вариолизация. Популяризиран е в Англия през 1721-1722 г. от лейди Мери Уортли Монтагю, която го пренася там от Османската империя, където прекарва няколко години със съпруга и децата си. Смъртността при това начинание е достигала 2 процента. Предвид на последиците от истинската болест обаче, не е чудно, че хората са били готови да поемат риска. 

„Красивата млекарка“

През 1796 г. английският лекар д-р Едуард Дженър поставя първата ваксина в историята на медицината. Зад неговото дело стои отдавна известният факт (чийто механизъм е абсолютно неизвестен по онова време), че жените, които доят крави, не се разболяват от едра шарка. Това им помага да запазят не само живота, но и хубостта си.

Неслучайно изразът „красивата млекарка“ се радва на широка популярност. Обяснението на това чудо е съвсем прозаично -  кравите също боледуват от шарка, но причиняващият я вирус предизвиква само обрив по ръцете и съвсем леки симтоми у хората. Създаденият имунитет обаче ги пази от човешката шарка.

Това дава кураж да д-р Дженър да се реши на смел експеримент. Той заразява дете с кравешка шарка, изчаква и след това въвежда в него причинителя на вариолата. И… детето не се разболява! Самата дума ваксина идва от латинското наименование за крава (vacca).

Поклонници и противници

Заедно с ваксината се раждат и първите настроения и движения срещу нея. Идеите на Дженър са нови за времето си и докато доста хора ги посрещат с благодарност и облекчение, не липсват и такива, които ги подлагат на ожесточени възражения поради религиозни, „научни“, политически и всякакви други мотиви.

България е сред първите страни, въвели задължителна имунизация срещу едра шарка. Това става през 1903 г., а последният случай е регистриран през 1926 г. По това време болестта продължава да върлува на доста места на планетата. Смята се, че през 20 век е отнела живота на над 300 милиона души.

През 1967 г. СЗО започва масова имунизационна кампания за изкореняването на едрата шарка, през май 1980 г. успехът на тази инициатива е официално оповестен. Това е една от най-големите победи в света на медицината, постигната е с помощта на създадената от д-р Дженър ваксина. Същата онази, срещу която е имало толкова много протести в началото.

Това постижение става възможно и благодарение на особеностите на самия вирус, който причинява вариолата. Той има ДНК геном, което означава, че мутира сравнително рядко; имунитетът, който създава ваксината е мощен и дълготраен; вирусът засяга само човека и няма резервоар, който да го поддържа в природата. 

Скъпи уроци

За разлика от вируса на вариолата обаче, останалите инфекциозни агенти не са изчезнали. Прилаганите в продължение на десетилетия ваксини прогониха от ежедневието ни редица болести, които в не чак толкова далечното минало масово са носели страдание, а нерядко и смърт. Сред тях са полиомиелит, морбили, дифтерит, коклюш, туберкулоза.

Всяко отстъпление от наша страна и понижаване на ваксинационното покритие може да ги върне обратно в играта. И това не е фантазия, а сценарий, на който вече нееднократно сме били свидетели.

Не бива да допускаме да се превърне отново в реалност, защото всички знаем, че най-добрият учител безспорно е животът, но уроците му са прекалено скъпи.

Най-честите митове

Ето три от най-честите митове за ваксините. Много родители се питат могат ли децата да поемат всички ваксини в тази ранна възраст и дали това няма да ги „претовари“.

Смята се, че бебетата имат теоретичния капацитет да отговорят на около 10 000 ваксини във всеки един момент и само 0,1% от имунната система би била „използвана“, ако 11 ваксини се прилагат едновременно.

Да не забравяме и това, че въвеждането на тези ваксини е нищо в сравнение с „шока“, който бебето изживява при раждането си, когато изведнъж се сблъсква с невидимия свят на микроорганизмите, които ни заобикалят.

Страхът, че ваксините причиняват безплодие, също има своите поддръжници. Чухме го и по време на последната пандемия, в Африка той беше един от препъни-камъните при поставянето на ваксината срещу полиомиелит. Само че, в огромната си част светът е ваксиниран, а населението на Земята вече надхвърля осем милиарда.

И, разбира се, неоснователните опасения, че ваксините предизвикват аутизъм. Всичко тръгва от „сензационна“ новина, появила се на страниците на списание “Lancet” през 1998 г. Неин автор е английски хирург-гастроентеролог, за който по-късно е доказано, че е имал финансова изгода, за да злепостави конкретна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола.

„Проучването“ е проведено в разрез с абсолютно всички правила за обективност и безпристрастност, не включва т.нар. контроли и е всичко друго, но не и наука, базирана на доказателства. Статията е оттеглена през 2010 г., а „докторът“ губи лекарските си права.

Всичко това става, след като убедително е доказано, че между ваксината и аутизма не съществува абсолютно никаква връзка. Данните идват от проучвания в Дания, Великобритания и САЩ, обхващащи стотици хиляди деца. За да направи заключение по въпроса, Дания практически проверява „съдбата“ на всички деца, родени в страната в периода 1991-1998 г., ваксинирани (над 500 000) и неваксинирани (100 000).

Не пропуска дори децата, които имат братче или сестриче с аутизъм, защото при тях рискът от развитие на такова състояние е по-висок.

Целта на науката е непрекъснато да усъвършенства ваксините. Защото не бива да допуснем никой да страда и да губи живота си от заболяване, което е можело да бъде предотвратено.