Тракай - замъкът на литовските крале е възстановен... от Сталин

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Cоdе Hеаlth - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.drоmоmаniа.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

На безупречната магистрала към замъка Тракай близо до Вилнюс научавам, че пътищата в Литва и цялата инфраструктура са добри още от съветско време и това се дължи на... тукашните салами. Ловките социалистически велможи корумпирали Центъра в Москва не с рушвети, а с цели куфари с отлични колбаси - много по-ценни от банкноти в годините на съветския недоимък.

Така всяко прошение за магистрала, водопровод или напоителна система било подплатено с вурстчета. Днес литовците продават говеждо на Израел и Саудитска Арабия, а понеже почти нямат промишленост и всичко им е еко по стечение на обстоятелствата, наблягат на туризма.

В древността край река Нярис е имало два замъка. Единият от тях все още съществува и е възстановен по заповед на... Сталин. След като се погрижил да изпрати наследниците на старата литовска аристокрация и най-светлите умове на нацията в Сибир, хитрият сатрап отпуснал пари за възстановяването на Тракай - замъкът крепост, подклаждащ литовския национализъм. Ненапразно името Витаутас в тази част на Прибалтика е по-популярно от Иван в България. 

По времето на този владетел Литва се е простирала от Балтийско до Черно море, Москва е била в опасна за нея близост, а Киев и Минск са в границите на кралството на Витаутас Велики. 

Днес Тракай е любима атракция за туристите. От оригиналните каменни стени не е останало много, защото както българските селяни са си правели дувари от древните римски руини, така и литовските “взимали назаем материал“ от полуразрушената крепост за къщите си.

Тракай е построен на остров в 42 свързани езера и дълги векове бил непревземаем - дебели по няколко метра каменни зидове, непрестанен достъп до прясна вода, храна във вид на рибна диета и... 600 войници, разположени на бойници през 2 метра, са били достатъчни да опазят замъка.

Един от най-показателните експонати в музея му е делва с жълтици менте. Още по времето на викингите избираемият крал невинаги успявал да сече пари с пълно покритие. И войниците му се оказвали заплатени с медни монети в златна баня.

Атакувам замъка по стълби от цели отсечени дървета. Разглеждам старинни оръжия, гербове и ризници от зала в зала - все пак тук са посрещали чуждестранните пратеници и всичко е трябвало да бъде помпозно. В центъра е княжеският дворец, заобиколен от отбранителни кули.

Жилищните помещения са свързани с вътрешни дървени галерии, а между спалнята на монарха и тронната зала е имало таен проход. Въпреки че вече съм виждала централно отопление в царски палат - в Зимния императорски дворец в Пекин, и тук ме поразява фактът, че през 14 век замъкът е имал парно: горещ въздух се издигал по тръби и затоплял каменните зали. 

За богатството на Тракай се носят легенди, но учените се кълнат, че една част от тях са истина. Например седлата на княжеските коне били направени от чисто злато. Московският княз Василий Първи подарил на прочутия Витаутас Велики няколко от тях. В края на 16 век обаче замъкът изгубил стратегическото си значение и го превърнали в затвор. 

В мозъка ми от цялата информация, която се опитвам да натъпча на “твърдия диск”, се е врязала историята на местните Ромео и Жулиета. Един от потомците на Витаутас си харесал за съпруга момиче от благородно потекло, но майка му не одобрила избора. Той, въпреки това, се оженил, обаче вероломната свекърва отровила омразната си снаха. Монархът така се покрусил, че повече не погледнал жена и оставил господарството без наследник. 

Преди да се гмурна в Нощта на музеите, имам време за още едно кръгче в най-запазения бароков град в Европа, както от ЮНЕСКО титулуват Стария Вилнюс. Попадам на калиграфска табелка “Массаж с янтарем”, демек масаж с кехлибар, или на английски - амбър, характерен за Прибалтика.

Вътре - СПА като СПА. Само масичките са инкрустирани с “камъка на слънцето”. Изборът се оказа не така прост - масаж на краката с кехлибарени пръчици, лицето се обработва с янтарна пудра, а тялото с нещо като скраб от същия материал и се размачква с помощта на топченца с всякаква големина. Има дори кехлибарен плаж - кръг с диаметър около 2 метра, пълен с полускъпоценен чакъл с кафеникав цвят, в който стъпваш с нещо като платнени терлици, за да не ти боцка.

Ограмотяват ме как от дълбока древност са знаели, че ценният камък влияе добре на ендокринната и хормоналната система, с него бременните се предпазвали от аборт, спирали кръвоизлив в стомаха, лекували простуда, жълтеница, астма, ревматизъм, сърце... 

При химичен анализ се оказало, че кехлибарът се състои от органични вещества и йод, което обяснява защо гердан от него помага при проблеми с щитовидната жлеза. Ако масажирате болните места с парче амбър, може да намалите главоболието или скърцането в ставите.

Масажистката започва да работи енергично и с бързи движения, след като ме е наръсила обилно с янтарна пудра. Така се премахвали мъртвите клетки. 

Тайната тънкост тук била в размера на песъчинките. Те не бива да са толкова големи, че заедно с мъртвите клетки да смъкват и доста от живите, нито толкова ситни, че да задръстват порите. Освен това кехлибарът има свойството да попива окръжаващата го енергия и за успешен резултат е необходимо да бъде “чист”, т.е. внимавайте песъчинките да не са втора, че и четвърта употреба. 

Не знам дали от кехлибара или просто от разиграното кръвообращение, но хуквам към музеите с настървението на гладна стоножка.

Магдалена Гигова