Уникален манастир тъне в забрава в района на Психиатричната болница в луковитското с. Карлуково в момента. Конструктивното състояние на сградата е сравнително добро, но откакто в нея са престанали да се изпълняват редовни богослужения, са прекратени всякакви грижи по поддръжката й.
Проникващата по капилярен път влага от основите на сградата е унищожила фреските на височина 1,50 м от пода. Каменната настилка е в добро състояние, но на места е разрушена от иманяри. От иконостаса са запазени само дървената конструкция и част от дъсчената обшивка по цокъла.

Дверите, иконите и резбите са ограбени, а в олтара е останал само каменният престол, съобщиха днес разтревожени миряни.
Според годината на застрояването на обителта е неизвестна. Знае се обаче, че през ХV в. манастирът е разграбен и разрушен. Възстановен е в края на XVI - началото на XVII век, после отново е разрушен и запустява. През 1834 г. е възстановен със средства на Ст. Чалъков от Пловдив. В началото на третото хилядолетие е запазена само старата черква "Успение Богородично". Тя е построена през втората половина на XVI век като част от големия манастирски комплекс. В района е имало тракийски и римски светилища. Според преданието мястото е целебно. Тук са идвали да се лекуват монаси от цялата страна. В преддверието на източната църковна стена (от двете страни на централния отвор) са изографисани братята светци Дамян и Козма - покровители на всички лечители.
Според експерти манастирската черква, полувкопана в земята, е изградена изцяло от камък като вътрешното пространство е с полуцилиндрично засводяване. По своята планова схема тя е еднокорабна, едноапсидна, с притвор. Много по-късно е пристроено преддверието с аркадите. Колоните, базите и капителите са от грубо обработени камъни. Сградата е покрита с едноулучни керемиди, покривът е двускатен. Подът е настлан с каменни плочи, стените и сводът са изписани.
"При наличие на финансов ресурс за осъществяване на проектите за реставрация, биха могли да се разработят варианти от отдел "Архитектура, строителство и благоустройство" за достъп до църквата без всякакви ограничения и да се осигурят възможности за настаняване на туристите в близост до този интересен културно-исторически обект", е коментарът на Община-Луковит.
В същото време срещу Карлуковския манастир са запазени две скални църкви. Стенописите на църквата "Св. Марина", изпълнени от първокласен майстор, са фрагментарно запазени. Според стиловите и иконографските особености те са от ХIV в. На около 5-6 км северозападно от жп гара Карлуково е скалната църква "Св. Григорий", в която фрагментарно са запазени два слоя стенописи - от XIV и XVII в.
До църквите обаче няма транспортен достъп, въпреки че те са изключително атрактивни за любителите на пещерното дело. В близост до тях се намира Националният пещерен дом, което е добра възможност за настаняване на туристи. /Гергана Димитрова, БЛИЦ