Един от малцината истински дисиденти в България - Ценко Барев, навърши 100 години. През последните 20 този изтъкнат земеделски деец предпочете да остане в сянка. Което не означава, че настоящето и бъдещето на родината не го вълнуват. Напротив - той живее единствено с мисъл за България, защото тя е едничката му грижа - няма нито собствено семейство, нито потомци.

Ценко Барев е роден на 23 октомври 1918 година в село Докьовци, Трънско. Ученолюбивото селско момче завършва естествени науки в Софийския университет. Като студент е активист на Земеделския младежки съюз и Академичния младежки съюз. Става съратник на Г.М. Димитров и Никола Петков. Участва в списването на литературния вестник “Светлоструй” - средище на земеделци, комунисти, анархисти и социалдемократи. След манифеста “Свобода или смърт” на Г. М. Димитров, насочен срещу цар Борис Трети, през февруари 1941-ва Ценко Барев е арестуван. 

Осъден е по Закона за защита на държавата
за антиправителствена дейност на 12 г. затвор

В съседни килии в Софийския затвор лежат легендарният генерал Владимир Заимов и поетът Никола Вапцаров. 

На 8 септември 1944-та е освободен от затвора. На власт е правителството на Отечествения фронт. Ценко Барев става секретар на Комитета по култура и информация, където негов началник е небезизвестният интелектуалец Трифон Кунев. Не след дълго комунистическата партия започва лов на вещици сред своите съюзници, партньори от Отечествения фронт - кръга “Звено”, БСДП, БЗНС. И Ценко Барев влиза в групата на преследваните. Той ловко заключва двамата милиционери, дошли да го арестуват, скача през прозореца на дома си и бяга. Крие се в Родопите, след което преминава южната граница. В Гърция е арестуван и държан по лагерите, където преживява тежки моменти. 

През 1948-а успява да се освободи и да замине за Франция. В Париж започва работа в българския национален комитет “Свободна и независима България”, ръководен от Г.М. Димитров. Редактира списание “Освобождение”, което е орган на комитета. Избран е за председател на Представителството на поробените народи във Франция, влиза във Федералния съвет на Международното европейско движение. Участва като наблюдател в редица международни организации - ПАСЕ, Парламентарната асамблея на НАТО и др. Член е на ръководството на Интернационала на съпротивата. Участва в издаването на излизащото на пет езика списание “Континент”. В редакцията на списанието са Ален Безансон, Раймон Арон, Владимир Максимов, Владимир Буковски, Александър Солженицин, Албърт Конкуест, Йожен Йонеско. През 1973-та Ценко Барев основава Българското освободително движение със седалище в Париж.

През далечната 1991-ва Ценко Барев 
се върна в родината, пълен с надежди

Той направи опит да обедини враждуващите земеделски съюзи. Бе избран за съюзен секретар на БЗНС - единен. Усилията му да направи БЗНС мощна реформаторска партия, независима от СДС и от БСП, бяха разбити на пух и прах. Всички земеделски дейци отдясно и отляво застанаха срещу него. Ценко Барев се обяви и срещу предложението на сините БЗНС-та за връщане на земята в реални граници и цялата философия на земеделската реформа. Напразно!

Ценко Барев навърши 100 г., без да вдига шум. Мъката, че БЗНС практически не играе никаква роля на политическата сцена, не му дава мира. Не контактува дори с изтъкнатия земеделски деятел Тодор Кавалджиев - светла фигура в нашата история, който беше вицепрезидент по времето на президента Петър Стоянов.

Самият Ценко Барев споделя европейските ценности, но е критичен към всичко, което се случва и в Европа, и в света. В дейността си, макар и ограничена, се води от безкрайната си любов към България, за която е страдал по време на дългата емиграция. 

Ценко Барев е убеден, че в България не е имало демократичен преход
и че хора със съмнителни биографии са заблудили народа

Голямата му мъка е, че в България не са оцелели земеделските кооперации. По този повод той казва преди време в едно интервю: 

“Направихме 400 кооперации при Иван Костов. Нямаше закон за ликвидацията. Комасацията беше направена - ТКЗС-то си отива, но кооперацията остава. Който иска да излезе - ето му парчето. Но това не се случи. СДС направи търговски предприятия и така се ликвидираха кооперациите. Създадоха Закона за ликвидационните комисии. Сега произвеждат жито, рапица, слънчоглед. Взимат една част от парите от ЕС и въпросът е приключен. Всичко това върви “по предварителен замисъл”. 

Ценко Барев е критичен и към премиера Бойко Борисов, за когото казва: “Той беше охранител и на Живков, и на Симеон, т.е. правил им е услуги. Какво искате да направи един човек на услугите?!”. 
Дай Боже всекиму такава ясна мисъл и такава добра памет и на 100 години! Преминал през дълбоки изпитания, Ценко Барев все пак е оптимист, защото продължава да държи малък офис в центъра на София и да общува с ограничен кръг от хора, изповядващи неговите идеи. 

Клара ДИМИТРОВА 
/вестник "Над 55"/