Цветан Василев – разказвачът на вицове
По времето на социализма издателство „Народна култура“ пусна сборника „Смях и мъдрост през вековете“, в който Александър Гиргинов беше събрал хиляди култови вицове, афоризми и куриозни случки с известни личности от цял свят.
Макар че избягалият в Сърбия финансов фараон Цветан Василев едва ли може да бъде определен като човек, чиито мисли са достойни да бъдат записвани за поколенията, не може да се отрече, че небивалиците, с които отвреме-навреме занимава обществото, са способни искрено да забавляват хората, които не са пострадали от пирамидата КТБ. Разбира се, на тези, чиито спестявания Василев присвои с лека ръка, изобщо не им е до смях.
В предаването на Любица Кулезич вчера по „Евроком“, сложилият дебели очила Цветан Василев (който удобно говори всякакви неща по скайп, но не събира смелост да се върне в България и да ги обясни пред наказателния съд), разказа толкова много вицове, че като нищо поне един от тях би попаднал в цитирания по-горе сборник.
Безспорно най-голямата смешка обаче от всички е, че видите ли, точно Василев бил човекът - противник на Русия, той бил нарочен като провалилият „Южен поток“ и едва ли не бил основният враг на Кремъл в България.
Като приказва така, а Кулезич се кокори насреща му и кима разбиращо, Василев сигурно си мисли, че хората, които ги гледат, пасат трева и имат толкова къса памет, че не помнят случки отпреди една-две години.
Затова е добре на габровския измамник да се отговаря, и то с факти. А те ясно показват, че вицът „Василев – враг на Русия“ е изключително нелеп. Напротив, именно връзките на фараона с Москва са толкова дебели, че нито времето, нито лъжите му, могат някога да ги заличат, нито пък може по някакъв начин да пришие тези връзки на враговете си:
1. Цветан Василев „продаде“ в началото на 2015г. на французина с руски паспорт Пиер Луврие активи закупени с пари от КТБ, струващи над 1 милиард евро, за …1 евро. Тоест на практика ги подари на руснаците, вместо да ги върне на Фонда за гарантиране на влоговете, след като се пишеше толкова „загрижен“. После се оказа, че Луврие е човек на Константин Малофеев, скандалния олигарх, подкрепящ сепаратистите в Донецк, където командир беше Игор Гиркин-Стрелков – бивш негов служител и добър приятел именно с Пиер Луврие. Как, ако си враг на Русия, както се изкарва сега Василев, подаряваш на „враговете“ си 1 милиард евро?
2. След като Луврие си замина, Цветан Василев се заигра с друг руснак – Дмитрий Косарев, оказал се също служител на Малофеев. С него Василев се договори да си разделят активите, които Луврие му „върна“, в съотношение 80 към 20 процента, а Косарев пое ангажимента да осигури охраната на Василев и семейството му. Или може би човек се доверява на „враговете“ си по този начин?
3. Цветан Василев осигури на Николай Малинов и на съдружника му от руската телевизия „Царьград“ Джак Ханик (а по този начин и на самия Малофеев, който издържа този тв канал в Русия) да „влезе“ в ТВ 7, която беше финансирана от КТБ с над 300 милиона лева от парите на вложителите. Сега Василев твърди, в опит да неглижира контактите си с него, че Малинов бил „дребен шмекер“, а на свой ред Малинов, обвинен в шпионаж, получава руски орден. Звучи наистина като виц.
Примерите могат да бъдат още много – и посещението на руснака Бабаков в централата на КТБ за среща с Василев, и признанието му, че всички парични потоци за „Южен поток“ са щели да минават именно през фалиралата банка, и харизването на най-големия завод за бомби на Балканите - „Дунарит“, както и на друго военно предприятие - „Авионамс“, именно на руснаците през 2015г. (Луврие дори беше вписан като техен прокурист), и добрите му връзки с генерала от КГБ Леонид Решетников (появи се и бележка от самия Василев с името на руснака, фигуриращо там).
Истината всъщност е много проста – Василев винаги е бил човек на Кремъл в България, а контактите му с Русия не само не са прекратени след рухването на КТБ, а напротив – задълбочени са. Как иначе да си обясним и факта, че цели 6 години намиращата се под руско влияние Сърбия отказва да го върне в България?
Но иначе сега Василев се пише без никакъв свян за „враг“ на Русия, а Кулезич, Огнян Стефанов и прочие негови глашатаи радостно му пригласят.
А може би в паралелния свят, в който живее габровецът, е прието добрите приятели да се наричат „врагове“? Ако е така, то вицовете на Василев вместо в сборника „Смях и мъдрост през вековете“, е добре да намерят място в друг такъв – „Асклепий се смее“. Там поне докторите от психиатрията чинно са записали „мъдростите“ на своите налудни пациенти.