Убиецът на Стамболов Халю Ставрев безчинствал с години - бил недосегаем

Днес името му е неизвестно на широката публика, но в края на 19-и век с прякора си Халю Михаил Ставрев е всявал страх и ужас сред всеки български гражданин. Роден в русенското село Янковец, като деец на ВМОК Ставрев става приближен на тъмния аферист и оръжеен търговец Наум Тюфекчиев и двукратно участва в опита за убийство на Стефан Стамболов.

Първия път на 15 март 1891 г. вместо всесилния премиер е убит финансовият министър Христо Белчев. При втория опит на 3 юли 1895 г.Ставрев посича с ятаган дясната ръка на бившия премиер Стамболов.

Телохранителят на Стамболов Гунчо Иванов стреля по него два пъти и го ранява леко във врата. Тъкмо тогава изскачат липсващите полицаи на ул.”Вълкович”. Те арестуват Гунчо, защото е стрелял, а Халю се отскубва и скрива в гората при днешното Национално радио.

Димитър Петков дотичва до покосения Стамболов и буквално е смразен от страшната картина. 

Двете ръце на експремиера са почти отрязани и висят само на кожата

Двата пръста на дясната му ръка и показалецът на лявата са на улицата - отсечени. По главата му има 12 рани, дясното му око е съсечено. Но Стамболов е още в съзнание и успява ясно да каже: “Убийците ми са Хальо и Тюфекчиев!”.


Стамболов на смъртния си одър, вдясно Наум Тюфекчиев - организатор на убийството му.

По време на съдебния процес за убийството на експремиера Стамболов, стартирал на 9 декември 1896 г., Халю не е сред подсъдимите, поради което е осъден задочно.

Той се подвизава в Одеса,Белград, Букурещ, Атина, ходи с чета в Македония и накрая се завръща в София.

Народната партия на Стоилов е все още на власт и той се чувства недосегаем.

Свободията му продължава до края на 1901 г.

На 7 ноември 1900 г. нахълтва без билет на представление в “Славянска беседа” и с оръжие в ръка дори играе в спектакъла  “Македонска кървава сватба”, по пиесата  на Войдан Чернодрински! Смятайки се за знаменитост, Ставрев се снима с ятагана, посякъл Стамболов. Пиянства и прави скандали по кръчмите, ту арестуван, ту пускан на свобода. 

Месец след авантюрата му в “Славянска беседа” Халю извършва въоръжен обир, арестуван е, а след това и освободен по заповед на вътрешния министър Васил Радославов.

На 1 март 1901 г. Ставрев посещава в хотела му Симеон Радев, дошъл в България за избора на нов председател на ВМОК, и свирепо го заплашва - “Ти да не пречиш на свободата на Македония, оти знаеш ли?”Радев обаче запазва самообладание и не му остава длъжник - “Как смееш да се явяваш пред очите ми, ти, който с името си посрами Македония?”.

Едва на 23 ноември 1901 г. е арестуван, докато пие ракия на кръчмарския тезгях

В него са открити четири револвера. Халю е съден за убийството на Стамболов. Главната улика за участието му в атентата е раната на врата, която обвинението смята, че Халю е получил на 3 юли 1895 г.



Ставрев отрича всичко и твърди, че е ранен като четник в Македония.

Назначеният медицински експерт д-р Банков потвърждава, че Халю е прострелян в гърдите отпред.

Прокурорът Милан Марков иска втора медицинска експертиза и назначеният специалист д-р Михайловски, известен хирург, доказва категорично, че Ставрев е прострелян с куршум отзад.
Халю разбира, че става напечено, уплашва се и се обръща към адвоката си Гаврил Орошаков с думите - “Ако защитаваш, защитавай!” 

Съдебните заседатели и съдиите гласуват за смъртно наказание. В Апелативния съд обаче председателят му Тодор Николов през 1904 г.намира смекчаващи вината обстоятелства  - давност -  и намалява наказанието на 15 г. затвор. Присъдата си Халю излежава в Шуменския затвор.

Процесът предизвиква голям интерес в публиката и заседателната зала е винаги пълна с любопитни.

В нея са изложени намерените веществени доказателства - ятаганът, с който е намушкан Стефан Стамболов, както и отсечените пръсти, донесени, напоени със спирт от вдовицата Поликсения Стамболова.

Михаил Ставрев  е освободен предсрочно и отново влиза в Македония с четата на Стефан Николов и Лазар Делев.

След това следите му се губят завинаги.

Борислав ГЪРДЕВ
/вестник "Над 55"/