Обвиненият за отвличането и убийството на Мирослава от Перник Марио Любенов най-сетне проговори. Мъжът, който вчера се изправи пред състав на Софийския апелативен съд, за да обжалва задържането си в ареста, бе написал на листче всичко, което искаше да каже на съдиите.
Оказа се, че през цялото време зад решетките Заека си е водил дневник. “Невинен съм! Нямам нищо общо с това зверско престъпление. Искам да изразя искрените си съболезнования на близките на загиналото момиче”, обърна се Марио към магистратите.
Любенов помоли решението на съдиите да не е продиктувано от желанието за удовлетворяване на общественото мнение. “На 23 април синът ми навърши една година”, обясни Заека и посочи, че иска да помага на семейството си, а роднините му липсват много. Пред журналисти малко по-късно Марио каза, че досега не е говорил, тъй като бил стресиран от случилото се.
Въпреки обяснението на единствения обвиняем за смъртта на Мирослава, съдебният състав прецени, че всички доказателства сочат, че има обосновано предположение за авторството на деянието. Според магистратите, ако бъде пуснат на свобода Марио може да извърши и ново престъпление, тъй като срещу него има и друго дело – за фалшифициране на парични средства.
Решението на съда бе обосновано почти изцяло с показанията на самоубилия се съучастник на Марио – Стойчо Стоев – Чочо. Магистратите посочиха, че свидетелските му показания са изключително подробни – те изясняват всички въпроси около отвличането на момичето – мотивът за престъплението, връзката между двамата извършители, начинът, по който се е извършвала комуникацията между тях и т.н. Разказът на Чочо се подкрепял и от множество други доказателства – протоколите от огледите и изземването в дома на Стоев и мазето на Любенов, както и от местопрестъплението, което е посочено на полицаите именно от Чочо, както и от други свидетелски показания.
Освен това Марио е забелязан да се върти около залата, в която Мирослава е тренирала таекуондо точно в деня, в който изчезва. В показанията на останалите свидетели пък се посочва каква е връзката между Чочо, Заека и Борислав Чолев, от когото похитителите искали откупа за Мирослава. “Налице са достатъчно доказателства, че двамата са знаели за скорошното забогатяване на Чолев. Момчето е наследило 15 имота и сумата от 500 хиляди лв., депозирана в банка”, се казва още в решението на съда. В този аспект става ясно и защо двамата са искали точно 250 хил. евро, за да върнат Мирослава жива.
Преди това адвокатите на Марио пледираха, че клиентът им е абсолютно невинен и е изкупителна жертва на желанието на полицията да възвърне общественото доверие в работата си. Според тях единственото, което МВР прави по делото е да фабрикува доказателства. По думите на защитника му Диана Ангелова разпечатките от телефоните на клиента й в нощта на убийството показват, че той е бил в дома си. Това било потвърдено и от показанията на съпругата му, майка му и тъщата му. Съпругата му разказала, че в този период Марио бил изпаднал в депресия и меланхолия и жена му постоянно го проверявала, когато излизал да се разхожда сам.
В този ден обаче Заека бил изцяло ангажиран със здравето си и със семейството. Както стана ясно Любенов е освидетелстван с диагноза шизофрения. Затова и защитата му твърди, че в този ден той е бил на лекар, а после печатите от рецептурната му книжка показват, че си е купувал лекарства по времето, в което разследващите твърдят, че заедно с Чочо са причаквали Мирослава пред спортната зала. “Дневникът, който клиентът ми си е водил в килията му е дал възможност да се върне назад във времето и да докаже своята невинност”, посочи адвокат Ангелова.
По думите й, освен показанията на Чочо по делото няма други уличаващи доказателства срещу Любенов. Освен това Диана Ангелова твърди, че в разследването са допуснати огромни пропуски, полицията отказва да допусне друга версия за убийството, а процесуалните нарушения са много. За пример тя посочи, че липсва протокол от огледа и изземването на вещи от гаража на Заека, където се твърди, че е държана отвлечената девойка. В мазето на Марио пък било намерено въже, сходно с това, с което е удушена Мирослава. Въпреки това никой не е направил ДНК-експертиза, за да установи дали именно то е използвано при убийството. Въжето, според адвокат Ангелова, било “домашен инвентар, какъвто има във всяко мазе”.
“Мирослава не е била сигурна дали ще ходи на тренировка точно този ден, тъй като е имала изпит. Свидетели разказват, че момичето е било много добре облечено. Защо никой не провери дали не е имала среща?”, мотивира се също защитникът на Марио. По думите й от септември до януари няма нито едно телефонно обаждане между клиента й и Чочо, още повече, че Марио е трябвало да влезе в клиника “Св. Наум” още през декември.
Ангелова изненадващо обяви, че клиентът й няма никакъв прякор, а медиите са му измислили такъв като на криминално проявен. “Заека” бил наричан така само в детската градина, тъй като бил много страхлив.
Марио удушил Мирослава, Стойчо я държал за краката
БЛИЦ припомня какви бяха показанията на Стоев, дадени на 12 януари – часове преди да се самоубие и които бяха прочетени от съдията по време на откритото заседание в Окръжния съд в Перник на 20 януари.
Доказателствата бяха разделени на четири части, описващи отделните етапи на престъплението.
От първата част става ясно, че Чочо и Заека са се познавали от преди 6 години, но контактите им зачестили в началото на миналата година.
През юни 2011 година в срещите между двамата станало дума, че изпитват остра нужда от пари. Тогава те взели решение да отвлекат някого, който и да е
Втората част на показанията е свързана със самото решение за отвличането именно на Мирослава. Чочо, който е шофьор на Борислав Чолов, приятел на сестрата на убитото момиче, знаел, че неговият шеф разполага със солидно наследство от 250 хиляди евро, което държал в ОББ – банката, в която пък работи Елеонора, сестрата на Мирослава.
Първоначално двамата планирали да отвлекат брата на Борислав – Йоан, но неговото поведение и график били непредвидими. Обсъждани „жертви” били и Борислав и Елеонора. Най-подходяща обаче се оказала Мирослава, която спазвала строго установен режим. Тогава те започнали да я наблюдават – ходели до зала „Дружба”, до стадиона.
В подготовката на замисъла Марио Любенов – Заека осигурил два газови пистолета, преработени в бойни; маски – сива с прорези на очите и устата за себе си и тъмно синя с прорези само на очите за Чочо; свински опашки – за връзване; вълнени ръкавици. Осигурен бил и транспорт – „Фолксваген Голф 5”, собственост на Стойчо Стоев, като двамата си поделили по 15 лева за гориво.
В третата част от показанията на Чочо е описан начинът на отвличането. Двамата решили да отвлекат Мирослава на 7 ноември 2011 година. Около 19.00 часа вечерта те се срещнали и отишли до стадиона, за да се уверят, че тя е там. Търпеливо изчакали да приключи с тренировката си и когато тя си тръгнала, я причакали на стълбите, водещи до гористата местност.
Марио изскочил пред нея и я стреснал, а Чочо се появил отзад и я дръпнал. Мирослава бил изненадана и не приложила някоя от научените от нея хватки. Тогава тя била повалена на земята, устата й била залепена с тиксо, а краката – завързани със свински опашки.После поели по пътеката, като момичето имало възможност сама да ходи, тъй като въпросните свински опашки не били стегнати много.
През цялото време двамата я убеждавали, че целта им са парите, а не тя. Тогава Мирослава се обърнала към Чочо и му казала: „Аз май те познавам.”
След 20 метра Заека докарал колата, а Мирослава била сложена на задната седалка в компанията на Марио, докато Чочо седнал зад волана. След като тръгнали, Чочо се отправил към дома си, паркирал колата в гаража и накарали похитената да напише писмо, което по-късно да бъде изпратено до близките й.
Малко след това се отправили към Батановци, а по пътя „разрешили” на момичето да се обади от телефона си на Елеонора, да й каже, че е отвлечена и че повече информация ще получат в плик, оставен в клетка номер 10 на картинг пистата в Перник. Пътувайки, известно време - преди да стигнат до гориста местност, двамата похитители взели решение да убият Мирослава, за да не оставят никакви свидетели.
Когато спрели колата, момичето стояло право до нея. Тогава Заека започнал да я стиска за врата със стоманено въже, повалил я на земята, а Чочо я стискал за краката да не мърда.
Когато осъзнали, че момичето е вече мъртво, те изкопали дупка с предварително приготвени кирки и лопати, съблекли тялото и го заровили.
Дрехите на жертвата сложили в найлонови торби и изхвърлили в контейнери в селата Лесковец и Черна гора, лопатите и кирките – под мост, а ръкавиците хвърлили в река Струма.
Телефонът и сим картата на Мирослава останали в Марио с цел да осъществи контакт с близките й, за да си получат откупа.
В четвъртата част от показанията вече са разкрити опитите на двамата да приберат исканата от тях колосална сума.
На 8 ноември Заека опитал да се обади на Елеонора, но забравил пин кода и блокирал картата. В 19.30 часа същия ден Марио и Стойчо се срещнали и се свързали с нея, само че от уличен телефон пред пощата в града. Тя има казала, че такава огромна сума няма как да бъде събрана за толкова кратко време.
След този разговор двамата „съдружници” решили да се откажат от „тази работа”, тъй като започнало да се шуми и в медиите. След 2-3 седмици обаче между тях се състояла нова среща, на която взели решението все пак да осъществят първоначалния си замисъл.
Срещу 40 лева Стойчо се сдобил с 2 нови сим карти, закупени на Женския пазар в София. Картите били на имената на хора от цигански произход. На следващия ден Заека и Чочо написали чрез шаблон с латински букви писмо до Борислав Чолов, когато е готов със сумата, да остави на гаражната си врата бележка с надпис „Х.”
Подобна бележка се появила едва след 3-4 дни. Тогава последвала и уговорката за предаването на парите – Заека му изпратил смс, според който Борислав трябвало да спре след 17.00 часа същия ден пред клиника „Еврика.” Минавайки оттам с автобус обаче, Марио видял, че Борислав липса. Тогава звъннал и съобщил това на Чочо. Двамата си насрочили следваща среща за 19 януари, която обаче предвид обстоятелствата не могла да се осъществи.
