Изцяло нови правила за определяне на пенсиите и осигуровките може да бъдат въведени в България. Различни варианти за това бяха обсъдени по време на форум на тема “Пенсионно-осигурителната система: проблеми, визия за развитие”, организиран от БСК, пише “Труд”.

Независимо от осъвременяването на пенсиите ежегодно по швейцарското правило, те отново изостават в сравнение с тези в страните-членки от ЕС, каза зам.-министърът на труда и социалната политика Десислава Стоянова. Тя обясни, че в министерството анализират състоянието на пенсионното осигуряване, за да набележат мерки за решение на проблемите.

Швейцарското правило за ежегодно индексиране на пенсиите от 1 юли може да се промени и да е по-гъвкаво, да не е 50 на 50, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ. Швейцарското правило вършеше работа, докато осигурителният доход не започна да расте по-бързо от инфлацията, каза Хасан Адемов, експерт по пенсионно осигуряване и бивш председател на социалната комисия в парламента.

Според действащото в момента “швейцарско правило” всяка година от 1 юли пенсиите се индексират с 50 на сто от инфлацията и 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход. Проблемът е, че при добро развитие на икономиката доходите в страната нарастват бързо, за да достигнат средните в страните от ЕС.

Същевременно преди пандемията имате дълъг период с ниска инфлация. Така в години с добро представяне на икономиката и ниска инфлация пенсиите значително изостават от ръста на заплатите. Затова в предишния парламент имаше предложение пенсиите да бъдат индексирани с по-високото - или с инфлацията или с ръста на средния осигурителен доход, но то не беше подкрепено от депутатите.

По време на форума стана ясно, че ще бъдат променени и правилата за втората пенсия, тоест за пенсиите от универсалните пенсионни фондове, в които задължително се осигуряват работещите хора, родени след края на 1959 г. (ако не са се отказали от частния си фонд и не са преминали изцяло към държавното обществено осигуряване). Може би е дошло време за въвеждане на мултифондовете, каза Диана Йорданова, зам.-председател на Комисията за финансов надзор.

Тя обясни, че в момента от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) правят преглед на пенсионната ни система. И се очаква при излизане на доклада една от препоръките да бъде въвеждане на мултифондовете. При тях се дава възможност на осигурените за втора пенсия да избират как да бъдат управлявани парите им - с нисък, среден или висок риск.

Идеята е хората в различни възрастови групи да имат право на избор, обясни Диана Йорданова. Предполага се, че по-младите биха могли да поискат парите им да бъдат управлявани по-рисково, но с възможност за по-голяма доходност, докато за хората в предпенсионна възраст е препоръчително да избират нискорискови инвестиции, за да не загубят парите си.

Експерти вече работят за необходимите законодателни промени за въвеждане на мултифондовете, така че при излизане на доклада на ОИСР да има готов проект.

При въвеждане на мултифондовете в началото парите на всички осигурени ще бъдат във фонд, управляван със среден риск на инвестициите. А всеки може да поиска натрупаните пари по личната му партида да бъдат прехвърлени във фонд с висок или нисък риск. Хората разбират само от депозити и имоти, няма да могат да се ориентират, коментира Димитър Манолов, президент на КТ “Подкрепа”. Когато 70% от хората започнат да правят вноски в доброволен фонд, тогава да бъдат въведени и мултифондовете, предложи Димитър Манолов.

Дефицитът в хазната нараства

Слагат осигуровки и върху доходи от наеми

Има три варианта

Въвеждането на осигуровки и върху доходите от наеми, и продажба на имущество, а не само върху доходите от заплати, беше лансирано на форума за възможностите пред пенсионната система в страната.

Зам.-председателят на БСК Мария Минчева представи резултатите от работата на Групата на високо равнище “Бъдещето на системите за социалната защита и социалната държава” към Европейския стълб за социалните права. Групата, съставена от 11 експерти, е направила доклад, включващ 21 стратегически препоръки към страните от Европейския съюз.

От доклада става ясно, че разходите за социална защита на страните-членки ще нарастват и са необходими нови източници на приходи. Посочен е примерът на Франция, където хората внасят осигуровки за всичките си доходи, включително и такива от имущество.

Преобладаващата част от участниците в дискусията се съгласиха, че дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване нараства твърде много и са необходими мерки, за да се промени това. “Дефицитът расте. Трябва да се търсят начини да се обърне тенденцията”, каза Любомира Язаджиева, директор на Дирекция “Пенсии” в НОИ.

Тя посочи три варианта за това. Първият е да има повече хора на пазара на труда с по-високо възнаграждение. Другият вариант е повишаване на размера на осигурителната вноска за държавното обществено осигуряване. Третата възможност е по-бавно нарастване на пенсиите.

На форума обясниха, че пенсионният модел в страната е от три стълба. Първият е държавното обществено осигуряване, вторият е допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсалните пенсионни фондове (за трета категория труд) и в професионалните пенсионни фондове (за първа и втора категория труд), а третият стълб е доброволното осигуряване за пенсия.

Девет от десет души с пари за няколко месеца или години

Пожизнените втори пенсии по 82 лв.

Взимат по 400 лв. при разсрочено плащане

Близо девет от всеки десет души, които вече са излезли в пенсия и получават пари от частен универсален пенсионен фонд, нямат достатъчно пари за пожизнена пенсия, стана ясно от данни на Комисията за финансов надзор към края на юни, които бяха представени на форума. Към 30 юни само 1695 души получават пожизнени пенсии, а 14 401 души взимат парите си на разсрочено плащане, защото натрупаните в частните фондове средства на стигат за пожизнени пенсии.

Любопитно е какъв е размерът на изплащаните пенсии. Пожизнените пенсии без допълнителни условия са в размер средно на 81,66 лв. Пожизнените пенсии с период на гарантирано плащане са още по-ниски - средно 71 лв. Те са по-ниски, защото за определен период от време, между 2 и 10 години, плащането им е гарантирано и, ако пенсионерът почине, сумите ще бъдат получени от наследниците. Най-голям е размерът на изплащаните пожизнени пенсии с разсрочено изплащане.

При тях в началото изплащат фиксирани суми до навършване на определена възраст, а след това преминават в пожизнени пенсии, като също има частично наследяване. Средният размер на изплащаните такива пенсии към края на юни е 254,33 лв. Но такива пенсии хората ще взимат само през първите години в периода на разсрочено плащане, а след това пожизнените им пенсии ще бъдат по-ниски.

Хората, които получават парите си на разсрочено плащане, взимат средно по около 400 лв. на месец, показват данните на КФН. Хората предпочитат да вземат парите си бързо, а не дълго във времето, за да се бъдат обезценени от високата инфлация.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук