Връщаме се в 19. век, когато живее Емануил К. Васкидович – български възрожденски просветител, книжовник и общественик, смятан за един от пионерите на новобългарското образование, пише Glasnews.bg.
Емануил Васкидович е роден през 1795 г. в град Мелник, населен тогава предимно с гърци. Произходът му и до днес е тема на различни тълкувания – Иван Селимински и Боян Пенев го определят като гръцки, докато Михаил Арнаудов защитава обратното мнение.
Първите си знания получава в гръцкото училище в родния град, след което учи в гимназията на остров Хиос. Продължава образованието си в престижната Княжеска (Бейска) академия „Свети Сава“ в Букурещ – един от най-важните просветни центрове на Балканите през онова време.
Историческата му роля започва през 1815 г., когато в Свищов основава първото елино-българско училище в българските земи – днешното ОУ „Филип Сакелариевич“. Именно той поставя началото и на първата училищна библиотека в страната, дарявайки 800 тома от личната си сбирка.
Между 1815 и 1845 г. е главен учител в Свищов, но е принуден да напусне заради натиск от гръкоманската партия. След това преподава в Плевен, където през 1850 г. основава училище – днешната Гимназия с преподаване на чужди езици. По-късно, отново в Свищов, продължава учителската си дейност до 1863 г.
Васкидович е сред първите, които въвеждат взаимоучителния метод на преподаване още през 1832 г. В неговите класни стаи учениците усвояват граматика, аритметика и география – модерна за времето програма, отговаряща на новите нужди на обществото.
Заедно с Неофит Бозвели съставя и издава „Славеноболгарское детеводство“ (1835) – един от ключовите трудове за българското образование. Автор е на 15 учебника и книги, включително граматика на старогръцкия език. В ръкопис остават негови преводи на Фенелон и други автори.
Освен учител и книжовник, Васкидович е и активен общественик. Неговата дейност укрепва основите на новобългарското училище и просвета, превръщайки го във водеща фигура на Българското възраждане.
Емануил Васкидович умира през 1875 г. на 80-годишна възраст, оставяйки след себе си духовно наследство, което продължава да носи светлина и днес. В негова чест улици в София, Перник, Свищов и Сандански пазят името му живо в паметта на поколенията.
