Урок по история: Какво е какво е истинското име на първообраза на Баба Илийца

През 1899 г. Иван Вазов минава през Черепишкия манастир, за да търси лобното място на Христо Ботев и гостува в село Челопек. Тук се запознава с историята на българката Пена Цветковска

Разказът “Една българка” излиза през 1899 г. в списание “Българска сбирка” със заглавие “Челопешката гора”, но по-късно (през 1902 г.) е включен в сборника “Пъстър свят” под името “Една българка”.

Главната героиня баба Илийца бърза към манастира с полуживото си внуче, когато среща неочаквано ранен четник. За да му помогне тя преминава реката, отива до манастира, връща се и отново преминава Искъра, за да му даде дрехи и хляб. Скоро след това бунтовникът загива в сражение.

По действителен случай Подзаглавието на разказа “Исторически епизод” доказва истинността на разказаното, свързано с конкретно историческо събитие, за което самият автор споменава в началото на разказа: “След обяд на 20 май 1876 г., ден, в който Ботевата чета беше разбита при Волът при Врачанския Балкан и сам Ботев падна пронизан от куршума на черкезката потеря...

повечето слабо знаеха какво става сега, някои и нехаеха.” След смъртта на войводата четата се спуска от местността Клено, по каменистия път през живописната местност Погледец, над Челопек към река Искър, където при бой пада убит Перо Херцеговенеца (български революционер, втори войвода на Ботевата чета).

През 1899 г. Иван Вазов минава през Черепишкия манастир, за да търси лобното място на Христо Ботев и гостува в село Челопек. Тук се запознава с историята на българката Пена Цветковска, която рискува своя живот, за да спаси бунтовник от Ботевата чета. Вдъхновен от историята на родолюбивата българка, на път за Околчица Иван Вазов си харесва Бяла скала, високо над селото, наричана от местните хора Погледец и там пише своите разкази “Една българка” и “Дядо Йоцо гледа”.

Коя е Пена Цветковска?

"…Тя беше жена около шейсетгодишна, висока, кокалеста – мъжка на вид. На ръце държеше едно дете, увито в скъсано чердже…" Пена е родена около 1820 г. в Челопек. Мъжът й се казвал Илия Цветковски, откъдето по местна традиция я наричат Илийца. Дядото на Илия дошъл по тези места около 1780 г. от врачанското село Осеновлаг.

Илия бил овчар като своите предци. Най-напред построил къшла под връх Околчица, в която живеели и гледали овцете, а след години - и къща в Челопек. Пена била много работлива жена и много вярваща. Когато поповете от Черепишкия манастир идвали в Челопек за кръщенета и сватби, отсядали в нейния дом.

След разгромяването на Ботевата чета през 1876 г. тя спасява един от Ботевите четници, като излага собствения си живот на риск. Илия и Пена имали три деца - двама сина и дъщеря. Синът им Иван също имал две момчета - Дано и Цено. Именно Дано е болното внуче, което баба Илийца носи в Черепишкия манастир в онази нощ, за да му чете игуменът за здраве. Въпреки че Пена богохулно открадва попско расо за бунтовника от Ботевата чета, внучето оживява.

В разказа “Една българка” четникът умира в сражение, но наследниците на Пена Цветковска разказват друго. Споделят, че един от Ботевите четници идвал в Челопек, за да я търси и да й благодари. Това се случило през 1903 г. Четникът разпитвал всички в селото за спасителката си, но разбрал, че е починала. Пена Цветковска умира около 3 години след Освобождението. Четникът открил нейни роднини и изказал благодарностите си.

Къща-музей “Баба Илийца” в село Челопек

Село Челопек се намира в Северозападна България, община Враца, на 9 км от областния град и на около 3 км от река Искър при село Лютиброд. Разположено е в източното подножие на Врачанската планина, върху сравнително стръмен терен. Населението на селото наброява около 500 души.

Безспорно името на селото се свързва с героичната “Една българка”, чиято къща днес е превърната в музей. В центъра на Челопек се намира къщата-музей “Баба Илийца” по пътя за връх Околчица. Музеят е създаден през 2003 г. от Инициативен комитет от родолюбиви българи и кметството на селото, а с помощта на Община Враца е построен и Мемориален комплекс “Ботев път”.

В къщата е подредена богата експозиция от стари предмети на бита и мебели, красиви килими, типични народни носии за този край на България. Голям интерес за посетителите представлява родословното дърво на легендарната българка.
 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук