Урок по история: На днешната дата наш град се променя завинаги СНИМКИ

Когато в хладното утро но 19 април 1944 г. няколко войници копаят противосамолетно убежище, нямат никаква представа, че ще променят завинаги не само един наш град, но и световната история.

Без да искат откриват Казанлъшката гробница - едно от чудесата на България, наша огромна гордост в ЮНЕСКО от 1979 година. 

Гробницата е изградена в края на IV в.пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр., но доскоро не е било известно кои са погребаните в нея знатни траки. Извършеният спектрален анализ през 2008 г. показва, че става въпрос за тракийския владетел Ройгос (един от синовете на Севт III) и една от съпругите му.

Това е единствената гробница, в която са намерени кости на жена, наред с костите на мъж и на жертвено животно.

Изградена е на нивото на околния терен и е ориентирана в посока север-юг с вход от юг. Състои се от коридор, правоъгълна предгробна и кръгла погребална камери. 

Коридорът е от необработени камъни и е с размери 1,84 х 2,60 м. От фасадата в южна посока зидовете му постепенно се снижават и са били затворени с преграден зид висок 0,7 м. 

Двете камери са изградени от тухли споени с хоросан, а стените и подовете им са покрити с трипластова мазилка, върху която са нанесени стенописи в техники темпера и фреско.

Предгробната камера има правоъгълна форма и е с размери 1,12 х 1,96 м и височина 2,25 м. Засводена е двускатно. Стенната мазилка е разделена според йонийския ордер на няколко цветни пояса в бяло, черно и червено, над които са представени двата фриза. 

Стенописите са истински шедьоври на тракийското изкуство - фигурален фриз с военни сцени. Центърът на всяка сцена е подчертан от двойка воини, към които от двете страни се присъединяват въоръжени пехотинци и препускащи конници. Облечени са в къси хитони и ниски обувки, а на раменете им се развяват червени и сини хламиди. 

Въоръжението им е представено от различни по вид шлемове, двойки къси копия и дълги извити мечове /махайри/, отбраняват се с големи щитове. 

Сцените се свързват със събития от живота на покойника или с възпоменателни игри в негова памет. През правоъгълен вход оформен чрез 4 каменни блока се преминава в куполната камера.

От вътрешната му страна някога е имало еднокрила метална врата. Куполното помещение е с диаметър 2,65 м и височина 3,25 м. Има кошеровидно-камбановидна форма, затворена при върха с ключов камък. Долната половина на стените е заета от редуващи се полета в черно, бяло и червено.

Върху архитрава са представени редуващи се дванадесет четирилистни розети и дванадесет букрании (бичи глави) украсени с гирлянди. Отгоре е изобразена лесбийска кима, над която се развива главният фриз със сцената на хероизация. 

Централно място заемат трите фигури – знатният тракиец увенчан със златен венец седнал върху ниско клине, съпругата му, с диадема на главата покрита с воал, седяща върху висок стол и едрата права жена в пеплос пристъпяща с поднос в ръце към тях.

Сюжетът се интерпретира като погребално угощение. От двете страни на тази група се отправя процесия. Зад жената в пеплоса е изобразен млад мъж носещ чаша и кана в ръце. След него пристъпват две музикантки в дълги хитони. 

Следват двама воини водещи оседлани коне. От ляво на аристократката е представена жена в дълъг хитон, носеща в едната си ръка кутийка с двускатно покритие, а в другата – правоъгълно сандъче.

Зад нея върви втора със светлосиньо наметало в ръце. Следва ги младеж водещ четири коня впрегнати в двуколка. Над фриза са представени йонийски корниз, зъбчат орнамент, шнур и червена лента с единадесет лъвски глави. Върху най-горната част на купола е предадено надбягване с колесници теглени от по два коня (биги). 

Ключовият камък е бил украсен с осмолистна розета. 

Гробницата е била ограбена още в древността. В кръглото помещение са намерени транспортна амфора, фрагменти от местна и вносна керамика, елементи от глинен венец с позлата, златни кръгли апликации и златни нишки вероятно от украса на дреха, костени предмети, части от въоръжение и юзда, късове дърво и железни гвоздеи, вероятно от погребално ложе, както и кости от два индивида. 

В предгробната камера е намерено глинено ойнохое и кости от погребания кон. От двете страни на гробницата на 1,2 м височина в насипа са намерени две огнища със следи от извършвани жертвоприношения – множество животински кости и керамични фрагменти. 

В източното огнище са били положени два глинени аскоса, сребърна каничка и фрагменти от местни и вносни съдове. На същото ниво, но от двете страни на кръглата камера, са открити и два питоса.

Планът, градежът, стилът и техниката на стенописите, както и намерените предмети дават възможност Казанлъшката гробница да се датира в първата половина на ІІІ в. пр.Хр.

Общата концепция между архитектура и стенописи, уникалният стил и майсторството на художника превръщат гробницата при Казанлък в един от шедьоврите на тракийското изкуство и на античното културно наследство. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук