Каква стана тя? Дежурното оправдание на грантовите НПО-та и кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев – „Пеевски е виновен“, което превърна в последните години депутатът от ДПС в дежурна изтривалка за всичко негативно случващо се в България, вече не върви.

Помним, че близо десетилетие Прокопиев и хората му набеждаваха медийния си конкурент във всички свои грехове – монополизъм, изкривяване на медийната среда, задкулисие, скрита собственост и прочие мантри. Които мантри после тихомълком пренасяха в Европа и САЩ чрез доносниците от „Капитал“, захранващи с клевети „Репортери без граници“ и „Асоциация на европейските журналисти“. Благодарение на тази подла схема двете организации лягаха и ставаха с „Пеевски“ на уста, а после пасквилите им, освен връщащи се „изпрани“ отново в медиите на Прокопиев (този път като „авторитетни чужди мнения“), неизбежно се появяваха и в докладите на САЩ. Нищо, че лъжите за Пеевски не бяха верни (като депутат собствеността му беше ясна и многократно декларирана), нищо, че КЗК също така многократно ги опровергаваше чрез своите проверки.

Е, от две години Пеевски вече не притежава никакви медии (продаде ги в началото на 2021г.), но излиза, че медийната среда в България не само не се подобрява, ами дори се влошава!

Това са нелицеприятните констатации в Годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за спазването на човешките права в България, публикуван вчера. Там черно на бяло пише, че условията в страната ни продължават да влияят негативно на медийния плурализъм, има (внимание!) високо ниво на политическо и икономическо влияние върху медиите в комбинация с високи нива на концентрация на собственост, има и недостатъчна редакционна независимост при всички видове медии.

Кого визира докладът на САЩ, не е трудно човек да се досети. Защото има само един човек, който контролира мейнстрийма в България (според собствените му признания в стенограмите „Арго“). Само един е олигархът, който инженерства и поддържа политически проекти (ПП и ДБ) и който има икономическо влияние върху медиите (благодарение на почти монополния си бизнес с възобновяеми енергийни източници и заради осигуреното чрез негови бивши служители и приближени грантово финансиране от чужди фондации). А за „редакционна независимост“ в подопечните му и зависими от него издания е направо смешно да се говори, при положение, че друга гледна точка освен тази, защитаваща интересите на ментора им, там не може да пробие.

Да, става дума за Иво Прокопиев – олигархът от Разград, медийният и енергиен монополист, пуснал пипала в големите телевизии, диктуващ темите от дневния ред и контролиращ медийното отразяване (или неотразяване) на почти всяка важна новина в страната. Точно него имат предвид американските ни партньори и макар все още да спестяват името му, истината за действителната му роля у нас отдавна си е пробила път в чужбина.  

Защото помним, че в началото на миналата година авторитетното белгийско издание „Ню Юръп“ го определи в свой материал като „сляпото петно в българския медиен пейзаж“. В тази статия медийната му група „Икономедиа“ беше посочена като пример за емблематичен конгломерат, обединяващ повече от 25 издания под своята шапка и ръководен от богаташ, разгърнал собствени схеми и завладял медийната индустрия. За Прокопиев същото издание написа, че е един от най-ярките олигарси в страната, натрупал богатството си по време на бурната приватизация на българските държавни активи през 90-те години и който използва своя медиен контрол, за да подбира внимателно информацията и да обслужва собствените си цели.

Освен „Ню Юръп“, пак през 2022г. френският сайт „EconomieMatin“ посочи, че Иво Прокопиев е един от знаковите олигарси на българския преход,  притежаващ повече от 25 издания и използващ медийното си влияние, за да скрие част от предполагаемите си злоупотреби.

И накрая, също през миналата година човекът, създал Прокопиев – Иван Костов (защото именно по негово време младежът, от никому неизвестен журналист, изведнъж се събуди като крупен собственик на заводи), представи книгата си „Политиката отвътре“, в която написа: „Виждаме и неполитически медии, които сменят политическата си позиция спрямо личните си интереси. Така наречените „десни“ – „Дневник“ и „Капитал“, оклеветиха управлението на ОДС още преди края на мандата. Обикновено такива медии са с властите, за да получи техният собственик желани законови промени, обществени поръчки или провалено наказателно преследване“.

Сега, след като за обществото ни и за Европа вече не е тайна, че именно на Прокопиев се  дължи извратената медийна среда в България и на него (а не на Пеевски, както ни лъжеха цяло десетилетие) трябва да „благодарим“ защо плурализъм на мнения наистина не съществува, цензурата е много по-голяма отколкото при комунизма, а обвързаността на политика, бизнес и власт се е превърнала в символ на завладяната държава, дойде време най-после и САЩ да прогледнат.

Както съвсем скоро ще прогледнат и кой ги е подвел за санкциите по „Магнитски“, наложени на Пеевски – същата добре смазана фабрика за манипулации и лъжи на кръга „Капитал“, начело на която стои пак Прокопиев. Но тогава шамарът, който разградският олигарх отново ще получи от Америка, едва ли ще бъде само в годишния й доклад за човешките права.