В прекрасна близост с червен колобус

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Code Health - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.dromomania.bg
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник” Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Да отиде човек в Занзибар и да не види с очите си маймунките червен колобус е почти углавно престъпление. Смешните шебечета се въдят единствено на този остров и от тях са останали не повече от 1500.  Оказва се, че колобуси има из цяла Африка, но не и такива с червеникава козинка на гърба. “Обикновените” са по-многобройни, обаче застрашително намаляват, понеже месото им  се смята за деликатес сред бушмените-гурмани.  

Недалеч от курортното селце Джамбиани в Занзибар се намира резерватът “Джозани Чвака бей”. Той си е истински капан за туристи - бусчета с любопитковци от цял свят непрекъснато акостират на напукания паркинг и чакат ред да пуснат лептата си в касичката, наречена национален парк. 

Усмихнат младеж ни поема и бълвайки факти за червения колобус, ни повлича към близката джунгла. Там животинките, привикнали с човешкото внимание, са потънали във всекидневните си занимания като подскачане от клон на клон, похапване на плодове, взаимно пощене и прочее маймунджулъци. 

Научаваме, че колобусите живеят на стада от 10 до 80 “особи” на принципа на харема - на един самец се падат по няколко жени и общото им потомство. Любопитното е, че щом достигнат до юношество, семействата гонят младежите и известно време те живеят отделно. Мъжките създават скитащи се ергенски групи, докато женските бързо се присъединяват към някое стадо.

В общностите им цари строга йерархия, включително и по въпросите кой с какво ще се храни или къде ще спи. Най-вкусните плодове са предопределени за “елита”, низшестоящите са задължени да пощят козината на “началниците” си. И родствените връзки нямат никакво значение при мъжките. Понякога самците убиват бебетата или подрастващите. Затова за тях се грижат само самките. Колобусите общуват помежду си чрез гръмки викове, жестове и характерни пози. 

“Джозани” не е голям - около 50 кв. км, но пък е единственият национален парк в Занзибар. Създаден е през 2004 година и името му по паспорт е Jozani Chwaka Bay National Park. 

Червените шебеци са толкова почитани, че често се срещат забавни пътни знаци “Внимание! Колобуси!”. И те действително пресичат пътя - първо пускат “съгледвач” и ако няма коли, се втурват на група, като последни подтичват майките с бебета, вкопчени в козината на гърдите им.

Цялото наименование на маймуните е Червен колобус на Кърк, по името на британеца Джон Кърк, който пръв ги е описал. Любопитното при тях е, че те имат само четири пръста, петият прилича на смешен израстък. Затова се казва Колобус - от недъгав, осакатен, на старогръцки. 

Магдалена Гигова