След хладния месец май, разгарът на лятото като че ли започна още от началото на юни. В своя разгар е и музикалният живот в столицата и в страната.
Негов основен стълб сега е 56-ият международен фестивал „Софийски музикални седмици” (СМС). Да поддържаш жива една традиция още от 1970 г. в днешно време при доста скромен бюджет, да представяш въпреки всички трудности най-значителното от световната музикална класика, както и българското творчество в почти всички жанрове, е направо апостолска мисия и всеотдайна тежка работа на организаторите на фестивала.
Още при откриването на СМС с блестящия концерт на Софийската филхармония под диригентството на Карло Тенан и солисти Шломо Минц (цигулка) и нашето именито сопрано Александрина Пендачанска, в кратко слово проф. д-р Момчил Георгиев, директор на фестивала, а преди това и негов дългогодишен програмен координатор, представи „визитната картичка” на 56-ото издание на СМС: над 90 прояви, от които 70 концерта с 30 български премиери и 20 съпътстващи събития, повече от 500 участници от 16 държави на 4 континента: Европа, Азия, Северна и Южна Америка.
Плакатът за 175-ата годишнина на оркестровото дело в България - концерт на Симфониета Шуменюни
Зад тези на вид сухи числа се крие една изключително
богата и разнообразна програма от 22 май до 3 октомври т.г.
на този най-стар столичен международен музикален фестивал: симфонични, камерни, хорови, клавирни, цигулкови, виолончело, орган, арфа (тази година тя е Инструмент във фокус) и с духови инструменти концерти, вокални рецитали и др.
Ами като прибавим към концертите и интересни съпътстващи прояви, като майсторски класове и семинари (с арфистките Сузана Клинчарова и Вероника Лемишенко, пианистите Людмил Ангелов, Иван Янъков и др.) и конференции (напр. международна на най-актуалната тема „Изкуственият интелект в изпълнителските изкуства”), представянето на трилогията - летопис на Софийската филхармония с кръгла маса за историята на първия ни оркестър (18 юни от 14.00 до 17.00 ч. в студио „Музика” на зала „България”), представяне на нови компактдискове (включително на доайена на родните ни композитори, 91-годишния Васил Казанджиев) и книги на музикална тематика, мултимедийната изложба за вековния юбилей на първата ни извънстолична опера – Старозагорската и представяне на едноименната книга от Румяна Апостолова.
Зад всичко това се крие огромен труд и ентусиазъм от страна на малкия, но очевидно много работоспособен, екип на организаторите, подкрепен и тази година от Министерството на културата, Софийската филхармония и Столичната община (СО), защото СМС са част от Календара на културните събития на СО през 2025 г.
За втори път организаторите много разумно разделят „Седмиците” на два периода – до 6 юли и после от 18 септември до 3 октомври. Така хем малко се разтоварва наситената културна програма, хем се избягва силният летен ваканционен период.
Също отново основна „арена” на големия брой музикални „действия” е концертният комплекс „България” с нейните Голяма. и Камерна зала, както и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” и някои други зали в столицата: Военният клуб, Полският културен институт, Националната художествена галерия (НХГ), Софийската градска художествена галерия (СГХГ).
Концертите "По Владигеровски" с талантливите наследници на Панчо и Любен Владигерови винаги пораждат голям интерес
Стартът на 56-ото издание на СМС бе наистина бляскав. И как не, когато на концертния подиум на препълнената зала „България” свиреше Софийската филхармония, дирижирана от италианския маестро Карло Тенан (наш познайник и от гастролите му с виртуозния цигулар Вадим Репин през 2023 г. и януари т.г.), а солисти - един друг вълшебник на струните Шломо Минц и оперната ни звезда Александрина Пендачанска, изпълняващи творби от Рихард Вагнер, Макс Брух и Рихард Щраус. Само суперлативи заслужават изпълненията и на двамата солисти.
За съвършената техника на родения в Москва от еврейски произход Шломо Минц не е необходимо да се говори, той е добре познат на родната публика и от свои предишни изяви тук. Виртуозът на цигулката и лъка обаче влагаше цялата си душа и сърце във всяка една нота от Концерта за цигулка и оркестър № 1 на германския композитор Макс Брух (1838-1920).
Това пролича особено в нежното романтично Adagio на втората част, както и в заключителното темпераментно жизнерадостно Allegro energico. Няма да скрия, че този концерт на Макс Брух ми е любимата цигулкова творба и неслучайно се нарежда сред най-прочутите, почти «христоматийни» виолинни концерти до тези на Бетовен, Брамс и Ян Сибелиус.
«Кръвта вода не става!» Тази мъдрост непрекъснато доказва нашето забележително сопрано Александрина Пендачанска. Та нали неин дядо е самият проф. Саша Попов – дете-чудо (вундеркинд) на цигулката, а след това прекрасен диригент, основал през 1936 г. Софийската филхармония и още по-точно нейния предтеча Царския военен симфоничен оркестър.
Родители на Джиджи, както я наричат нейните приятели, пък са: Иван Пендачански, „баща” и на комбо състава „Стакато” към Студентския дом на културата, в който оркестър малко по-късно блесна и Развигор Попов, и известната в Европа и по света оперна певица Валери Попова, която за съжаление почина преждевременно.
Александрина Пенданчанска изпя първо „Любовната смърт” на Изолда от операта „Тристан и Изолда” на Рихард Вагнер, но направо омагьоса публиката с вълшебната интерпретация на финалната сцена на Саломе от едноименната опера на Рихард Щраус (1864 – 1949). Богат вокален диапазон, мощен глас, стабилни височини – всичко това е характерно за сопраното Пендачанска.
Александрина Пендачанска взриви публиката със своето изпълнение на Саломе (Рихард Щраус)
Джиджи обаче взриви зала „България” с невероятно артистичното извайване на образа на обсебената и направо обезумяла от несподелената си любов към хвърления зад решетките пророк Йоан Кръстител Саломе, доведена дъщеря на цар Ирод. Обезумяла дотам, че да поиска накрая от цар Ирод отрязаната глава на Йоан на сребърен поднос и да целува безжизнените му устни.
Такава сцена и ария, продължаваща близо 20 минути, изисква максимална концентрация и драматизъм от певицата –актриса. И тя го направи прекрасно, последва несекваща буря от аплодисменти и възгласи „Браво!”.
Разбира се, при ограничения бюджет и продължително времетраене на Софийски музикални седмици (СМС), подобни бляскави мащабни концерти не са възможни всеки ден. Затова и организаторите на фестивала напълно правилно отдавна са се ориентирали
основно към камерния формат на проявите.
И тази година, както изтъква двигателят на СМС и негов директор проф. д-р Момчил Георгиев, концертите са и ще бъдат своеобразен мост за срещи на български и чуждестранни, на млади и стари музиканти.
Акцентът определено е поставен върху млади изпълнители, като се утвърждава тенденцията наши млади музиканти, направили име в чужбина, да гастролират тук на фестивала. Затова говори и неговото мото „Произведено в България”, намерило израз и в тези 30 български премиери, които чухме и тепърва ще чуем до 3 октомври т.г.
Росен Гергов и неговите трима сина - прекрасни цигулари гастролираха с Плевенската филхармония
За първи път, например ще обединят своите творчески възможности и енергии, пианистката Даниела Минева и перкусионистът Мирослав Димов (14 юни от 19 ч. в Камерна зала „България”, като ще изпълнят и творба от проф. Георги Арнаудов- Джо, който пък е „Композитор във фокус” на фестивала.
За първи път на Софийска сцена (19 юни от 18 ч. НМА „Проф. Панчо Владигеров”) ще се качат заедно известната ни цигуларка Албена Данаилова – първата жена – концертмайстор на прочутата и със своя консерватизъм Виенска филхармония, и пианистът Веско Стамболов.
Допълнени на виола от Румен Цветков („Изпълнител във фокус” на СМС-2025) и на виолончело от Александър Сомов, квартетът ще зарадва публиката с произведения на Любомир Пипков.
В рамките на фестивала Веско Стамболов ще представи и три своя диска с музика на този именит наш композитор от ХХ век. Премиерна съвместна изява вече имаха, при това със Софийската филхармония, пианистката Борислава Танева и известният диригент Урош Лайовиц, чест гост на пулта в зала „България”, винаги радушно посрещан както от първия ни оркестър, така и от публиката.
При това в програмата, освен Симфония № 5 на Густав Малер, бе и световната премиера на най-новата творба на Борислава Танева, която и е композитор – Musica Ad Libitum.
Друг жанр от СМС - вокален рецитал, ще предложи също „премиерен тандем” от сопраното Лаура Монтеро (Бразилия пък е „Държава във фокус” на тазгодишния фестивал) и пианиста Румен Трайков. Тяхната изява е на 30 юни т.г. от 19 ч. в Камерна зала „България”.
По традиция Софийски музикални седмици винаги обръщат особено внимание на
важни годишнини и юбилеи на значими музикални дейци.
Две стилни дами - Божана Павлова (класическа китара) и цигуларката Зорница Иларионова заедно на концертния подиум
56-ото издание на фестивала също ще отбележи например 175 години оркестрово дело в България. Първият български оркестър е бил създаден в Шумен на 26 февруари 1851 г. от унгарския емигрант Михай Шафран, намерил убежище у нас след потушаването на Унгарската революция 1848-1849 г.
Той се е състоял от 12 души: учители, търговци и занаятчии. Интересен факт е, че в оркестъра на флейта е свирил Панайот Волов, музикант е бил и Добри Войников. Първата фотография, направена в България е от същата 1851 г. и на нея е запечатан… точно оркестърът на Михай Шафран.
Какво по-правилно от това тази забележителна годишнина да бъде почетена с концерт именно на Симфониета Шумен (20 юни, 19.00 ч. в зала «България») под диригентството на Славил Димитров (той е диригент на Националния филхармоничен хор).
Солисти ще бъдат Гинка Гичкова и Тодор Георгиев (цигулка), пианистът Ангел Ялъчков и сопраното Йоана Железчева. В програмата на Симфониета Шумен ще звучат творби изключително на български композитори: Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Любомир Пипков, Георги Златев – Черкин.
Симфониета Шумен не е единственият извънстоличен оркестър, участващ в СМС -2025. С интерес меломаните очакват и концерта на Симфониета Враца (17 юни, 19.00 ч., зала «България»), на който ще чуят премиери на Джон Тавенър и Христо Йоцов (ударни инструменти), който навърши 65 години.
Пианистката Надежда Йоцова ще бъде на 17 юни солистка със Симфониета Враца в изпълнението на The Spirit of Jazz -творба на нейния баща Христо Йоцов
В програмата личат творби на Морис Равел, чиято 150-годишнина от рождението Софийски музикални седмици също отбелязва, и Камий Сен-Санс. Доайенът на родната школа по виолончело, като изпълнител и педагог, 85-годишният проф. Стефан Попов също ще бъде почетен по време на този най-стар и най-голям столичен международен музикален фестивал /или …в столицата/.
Самият проф. Попов ще свири заедно с трима негови ученици произведения на Й. Хайдн и Карл Давидов. За своя половинвековен юбилей не само чаши за наздравица, но и инструментите си ще вдигнат музикантите от Камерния оркестър «Орфей» - Перник, за да изпълнят на 3 юли от 19 ч. в Камерна зала «България» под палката на Райчо Христов и солистка цигуларката Диана Чаушева богата международна програма.
Жанр във фокус на 56-ото издание на СМС е монооперата
Този рядък жанр ще бъде представен на 2 юли от 19 ч. в Камерна зала «България» с премиерата на монодрамата «Записки на жената призрак» от известния български съвременен композитор Георги (Джо) Арнаудов, който пък на фестивала е Композитор във фокус.
В творбата с това заинтригуващо заглавие ще пее Анна Бинета Диуф (мецосопран), а диригент на миниоркестъра ще бъде Вилиана Вълчева.
Акцентът върху камерния формат на музикалните изяви не означава, че на подиума в зала (голямата) няма да се изкачват и симфонични оркестри.
Напротив, организаторите на СМС ни канят още на 12 юни от 19 ч. да се насладим на двама изключителни изпълнители – една от големите звезди на класическата музика Денис Ръсел Дейвис, който , се изправи на диригентския пулт пред Софийската филхармония и на 30-годишния виртуоз на клавишите Аарон Пилзан, роден в Австрия.
Двамата ще обединят своето майсторство в Концерта за пиано и оркестър в ла минор на Едвард Григ, а после ще чуем и Първата симфония на Ян Сибелиус.
Пълния календар на музикалните прояви можете да видите на www.sofiaweeks.com
Борислав КОСТУРКОВ
Снимки - Фотоархив на Софийски музикални седмици
