Кукерите са мъдри, добри и миролюбиви хора. Въпреки че изглеждат страшно, дори войнствено, те се карат само наужким, не се бият и не провеждат спецоперации. Подобно на правителствата, и те работят за народа: най-вече да има берекет, или плодородие, казано на български. Но на тях като че ли повече им се получава. Защото където и да се появят, всички им се радват, ръкопляскат им и искат да се снимат, прегърнати с тях.
Маскираните не обичат тишината, безделието и самотата. На двадесет и шестото издание на фестивала “Кукерландия” в Ямбол дойдоха 6500 кукери от цяла България, Северна Македония, Румъния, Турция и раздрънчаха 54 536 хлопки, чанове и други подобни съоръжения.
Звънът и гърмежът на топовете им надминаха децибелите на най-мощните камбани, а
зимата побягна така уплашена, че много месеци занапред няма да има куража да се върне
Защо Баба Марта плаче - питат се от години коментатори, антрополози, климатолози и социолози. Вещи в науката, кукерите отдавна са открили отговора на този екзистенциален въпрос с климатичен оттенък: Защото февруари е къс, а април е мек. Навремето обаче някой открил в това простичко тълкование намек за скрита сексуалност, порочност и отстъпление от социалистическия морал.
Даже се стигнало дотам, че подобен род автентичност била наказана и дори забранена. Това, разбира се, не уплашило кукера, който отсякъл: Който не харесва попа, да му яде топа, който не харесва мечката, да й яде клечката, който не харесва булката, да й яде хурката. Е, има и по-умерени пожелания. Те са свързани с увеличаване на доходите на българските граждани и бюджета на държавата - любимата дъвка на всички партии: Колкото е пясъкът в морето, толкова да са парите в портмонето.
Въобще нищо - ни бури, ни стихии, нито декрети, постановления и дори катаджиите не могат да спрат кукера, тръгнал да изпълни своята мисия. Езикът му е остър. Той с нищо не наподобява нежния стих на меланхолична гимназистка, влюбена в учителя си по физкултура.
За него няма червена точка и забранено за лица до 18 години
Защото така е било от памтивека: попръжните винаги са се смесвали с благословиите им. Важното в спектакъла е не какво казват, а защо го казват. В името на какво тези странни същества подскачат, дрънкат чанове и викат, та ги чуват чак до Сливен. Отговорът е кратък и точен: Кукерите, макар и без заплата и премии, работят за бъдещето. Да родят богата реколта - земята, жените и животните. Да не е в криза демографията, животновъдството и земеделието. И така шопингът ни да става по-лесно.
Разбира се, кукерите, които по рождение са много високи създания, няма как да не забележат и проблемите на здравеопазването ни. Те усилено работят върху тях, но не със здравни пътеки и кръстовища, а с ритуали, магии и други свои си методи. Така гонят злите сили, караконджолите и лошите болести.
- Ох, докторе, боли.
- Ще боли, щом не плати.
И такива разговори могат да се чуят от кукерски доктори, но те са изключения. Повечето от тях са достойни, като доктор Арап Кукеров, общопрактикуващ лекар от квартал “Макак” в град Шумен, който представи на фестивала в Ямбол универсалната си рецепта за вечно здраве.
Компрес: Вътрешен с двойно преварена макашка ракия, с витамини от прясна шопска салата - преди ядене.
По време на ядене: Печено агънце сукалче, с пещени манджи, равни количества, на едри хапки, с горещо или охладено вино по избор.
Гаргара от високо изпети хайдушки песни - след ядене.
Разтривка на гърба от голяма мечка, извършена върху твърда земя, малко преди лягане. За здрав гръб.
За добрите резултати от това лечение вече се носят легенди, а броят на почитателите му непрестанно расте, въпреки цените на агнешкото.
Като всяко добре организирано общество, кукерската група си има хаджибашия - главен герой на игрите, облечен в специален костюм, с прът или дървена сабя. Бабата, неговата съпруга, е с гърбица и протрит сукман. Те са най-важните. Без тях не може.
Всички останали: попове, дяволи, мечки, мечкадари, орачи, впрегатен добитък, цигани, войници, са в подчинение. Сачмалък, както би казал Радичков. Това обаче не се отнася за стражаря. Той все пак е представител на властта. Нещо като вътрешен министър. В миналото на такава служба са слагали само мъже. Сега вече и жени поддържат реда в групата. Това, разбира се, дразни специалистите фолклористи, държащи на автентичността и традицията. Въобще те са женомразци. Не искат да виждат дами сред кукерите. Това, казват, го няма в обичая. Оплождането е мъжка работа.
Народът обаче не се интересува от тези научни детайли
Той знае добре що е оплождане. За него кукерите са велика атракция, която му пълни очите и радва душата. Колкото и страшни да са маските, те винаги излъчват доброта. И са красиви. А известно е, че всяко красиво нещо - независимо дали е русо или в друг нюанс, е скъпо.
Ценоразписът сочи, че един пълен комплект от 18 чана, тежащ 40 килограма, струва над хиляда лева. Има маски за над пет хиляди, а цялата маркова одежда се оценява двойно. Почти колкото един хубав скиорски екип. Само че кукерите обличат своите много рядко, само на празниците, а ги ремонтират, подшиват, обогатяват, разкрасяват всеки ден. И чакат отново часа, в който ще запеят чановете. И ще тръпне земята под техните танци. А те, както твърдят специалистите, са като секса: Да ги разказваш не върви. Трябва да ги изживееш!
Фестивалът е на 26 години
Фестивалът “Кукерландия” е създаден през 2000 г. Вече утвърден, той е не само празник за артистите и групите, но и туристически феномен и бизнес. Три дни в красивия ямболски парк пушиха десетки скари, продаваха стоката си стотици търговци. Хиляди минаха покрай сергиите им. Едни си купиха едно, други - друго. Важното е оборотът да върви. И да е успешен за всички. Както за общината, така и за този дребен частник, дошъл да припечели някой лев.
И още нещо - в тези няколко дни човек се усеща различно, усмихва се по-често. Забравя за сметките, кредита и данъците, бърка по-надълбоко в джоба, хапва скара, пие греяно вино и разпуска душата. И няма как да не е така, след като над града се извисява гласът на космическата Валя Балканска, хороводците от ансамбъл “Българе” взривяват площада, а с 2500 порции свинско със зеле Ути Бъчваров храни мало и голямо.
Исак ГОЗЕС
