В Япония елени и сърни преяждат с бисквити и слушат Бетовен
Магдалена Гигова е дългогодишен журналисти запален пътешественик. Написала е общо шест книги и е участвала в създаването на още 10. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” всяка неделя от 17 часа по програма “Христо Ботев” на БНР и на “София. Адресите на любовта” всяка събота от 13 часа по Радио София. Тя публикува пътеписите си и други авторски материали в своя сайт www.dromomania.bg От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътешестване по-евтино и безопасно. |
Всички са чели или поне виждали снимки на елени и сърни, които ядат от ръцете на възторжени туристи в японския град Нара. Но той далеч не е само място, където се разхождат свободно грациозните животинки, ами си е съвсем истинско селище с училища, болници, магазини и население от 350 хиляди души.
Храмът Kashihara Jingu се смята за мястото, където боговете са слезли на Земята и така са създали Япония. Според историята на страната, и през периода Асука (598-710), и периода Нара (710-794) Нара е играла важна роля. Затова тук са се съхранили огромно количество древни храмове, включително будисткият Todai-ji и шинтоисткият Kasuga Taisha, и двата част от съкровищницата на ЮНЕСКО.
Но главните герои са 1500-те елени и сърни, които населяват градския парк в Нара, където се преплитат шинтоизмът - традиционната религия на японците, и будизмът, въдворен като официална държавна религия през осми век. Легендата разказва, че навремето в Нара се стекли поклонници да се помолят на шинтоистката богиня на слънцето Аматерасу, а божественият защитник на японската държава влязъл в града върху белоснежен елен. От този миг тези животни са свещени и покровители на Нара.
Елените са почитани и в будизма. Самото божество се асоциира със златен елен, защото на първата му проповед присъствали и две рогати животинки. Оттогава са символ на хармония и безстрашие, защото копитните, също като странстващите монаси, всяка нощ отдъхват на различно място.
Официално елените са национално богатство на Япония и пазят държавата. И са нещо като свещените крави в Индия. Никой не би дръзнал да ги обезпокои, дори да лежат по средата на шосето.
Всеки може да нахрани елените със специално разработени полезни и питателни бисквитки sika senbei, които се продават навсякъде по 100 йени пакетчето. (Честно казано, опитах ги от любопитство. Не бяха лоши). Сигурно и на сърничките им харесват, защото щом забележат сладкишите в ръцете ви, започват да се бутат, опитват да ви бръкнат в джоба. Някои дори са се научили да се покланят след всяка подадена бисквитка.
Паркът в Нара е огромен - 660 хектара.
Тодай-дзи, или Великият Източен храм, се смята за най-голямото дървено съоръжение в света. Той е на 12 века. Горял е по време на войните между самурайските кланове, разрушаван е от граждански войни и земетресения, възстановяван е отново и до ден днешен е действащ. Тук се стичат вярващи от цял свят, за да се докоснат до древните реликви.
Светилището е дом на най-големия Буда в Япония - Вайрочани. Всъщност около него е бил построен храмът. За да бъде отлята статуята му, са били използвани всичките държавни запаси от бронз плюс 7 тона восък и 100 кг злато. Статуята е поседнала върху постамент във формата на лотос и заедно с него се извисява на 22 метра.
Дървеният Тодай-дзи преди векове е бил висок над 100 метра - небостъргач за онези времена, но честите земетресения нанасяли поражения, които и днес не са реконструирани в пълен размер. Пред входа на залата на Големия Буда стои един от неговите 16 ученици - дървената фигура на Бинзуру, покровител и целител на болните. Хората вярват, че могат да се избавят от страданията си, като потъркат тялото на статуята. За да го запазят от ръцете на хилядите желаещи изцеление, са го наметнали с червена мантия.
В Нара има традиция през зимата, когато посетителите с бисквитки в джоба са малко, а природната храна в парка почти липсва, служителите викат елените и сърните за обяд, като им пускат Симфония №6 от Бетовен. И животинките, чувайки музиката, се втурват от всички краища към хранилките.
Магдалена Гигова