Валя Балканска: Дай Боже да дойдат по-светли дни за нашето отечество

Обичам да се връщам към тази история отпреди много години. Гостувах на моята приятелка и колежка Мария Василева в дома й в Смолян - в края на града, почти до гората. И както си седяхме, на отсрещния хълм тя забеляза дребна женица, която пасеше кравите си.

Излезе на терасата и започна един невероятен диалог. Не мога да преценя колко метра беше разстоянието, но не беше малко. Това обаче не им пречеше, особено на жената на отсрещния хълм. Звънкият й глас достигаше без проблем до нас. И как иначе, та това беше невероятната Валя Балканска! 

След известно време тя дойде при нас и така се запознах с родопската певица, чиято прочута песен “Излел е Делю хайдутин” лети в Космоса с послание от човечеството на Земята. След това съм имала не една среща с адашката - винаги усмихната и жизнена. Такава е тя и досега, когато преди дни отбеляза своя 81-годишен рожден ден.

- Не са малко годините зад гърба ти, Валя. Как се чувстваш и как живееш днес?

- Благодаря на Бога, жива съм, здрава съм, на крака съм, нормално като всички останали хора живея с децата си, със семейството си. И макар че съпругът ми чисто физически липсва - вече не е между живите, той винаги е с нас на софрата, в сънищата, в мечтите ни и не минава нито ден да не го споменем. 

- Времената са трудни, а ти така и не успя да забогатееш. Как се справяш?

- Като работиш, а аз не спирам да работя, животът е по-приемлив, връзваш двата края. Когато ме поканят някъде, участвам. Имам сили още и работя, както цял живот. Правя си зимнина, не толкова за да изкарам зимата, а защото е екологично чиста.

Дърва си имам, печката гори, имам картофи, боб, зеле, някой и друг буркан съм сложила... 

Месото и кюфтетата не ме наяждат така сладко. 

- Родена си с името Фейме в малката махала Гудевица край река Арда, в която е имало само 7 къщи. Как стана така, че песните ти се чуха не само по цялата планета, а чак в Космоса?

- Родопската песен няма синор, няма край. Какво от това, че една песен е полетяла в Космоса? Не се гордея, че аз съм я изпяла. Горда съм обаче, че българска песен се качи на борда на “Вояджър” и доказа, че родният ни фолклор е жив, непреходен. Той е корен на българщината. Защото, както всяко дърво има корен, а къщата - основи, за да я крепят, така и народните песни ни правят българи повече от всичко друго

Предавани са от поколение на поколение и са се съхранили до наши дни. Наричаха ни какви ли не - ахряни, помаци, турци... Никой не си е избирал родителите, а всички сме българи - ходим по родната земя, едно слънце ни грее и трябва да се обичаме и уважаваме. 

- Още тогава, когато се запознахме, се възхитих на гласа ти и на силата му. Ти кога я усети за пръв път?

- Истината е, че аз от малка съм си такава. Като излезем на сеното, запявах, а хората от другото село казваха, че гласът ми стигал до отсрещния връх. 

- Да, сама се убедих в това!

- И сега, като прекопавам нивата, пак става същото. Някак отвътре ми идва, без да се усетя, пускам гласа си, а мелодията се занизва от душата ми. Но в онези години за момиче от нашия край беше трудно да се покаже на сцена. Аз нямам образование, завършила съм осми клас, но човек се учи не само в училище, учи се от хората, от природата, от опита, който трупа през годините

Благодарение на втория ми баща успях да преодолея предразсъдъците на близките си. Седемгодишна пропях пред хора - на празник в училище. Пак той застана зад мене, когато ме поканиха за солистка в ансамбъл “Родопа”. И така тръгнаха нещата, та вече десетилетия пея. 

- Обиколила си почти цял свят, не би ли искала да живееш другаде, в Америка например?

- Никога не бих живяла в Америка. То тяхното живот ли е?! Те са абсолютно обездвижени. Сутрин тръгват от къщи с колата, от колата - в офиса, от работата - пак в колата, оттам през супера - отново вкъщи, където сядат пред телевизора или компютъра, докато дойде време за вечеря.

И така всеки ден. Не мога да си представя, че трябва да минавам десетки километри на автомобил, без да имам възможност да се движа между хората, те да ми казват “здравей, Валя, как си?” и аз да спирам да си поговорим. Душата ми ще се пръсне затворена, а тялото ми ще вегетира сковано... Имала съм предложения да остана да пея в Лос Анджелис и Канада, но никога не съм се изкушила да ги приема. Защото камъкът си тежи на мястото

Ако семейството, домът ми и приятелите останат тук, а аз съм там, няма да се чувствам щастлива. През живота си научих, че парите не са богатство, те са необходимост. Богатство са приятелите, които не всеки ден можеш да откриеш.

- Някога минавала ли ти е мисълта да се откажеш от сцената?

- Никога! Докато има живинка у мен, ще пея. Песента за мен е била и хлябът, и семейството, и животът. Аз чрез музиката съм си отгледала децата. Сега ми е достатъчна обичта на хората и мога да кажа, че я имам. Когато ги видя усмихнати, когато ми кажат “мила Валя” или “нашата Валя”, ми стоплят сърцето. Още в първите години на певческата ми кариера ме нарекоха “родопския славей”. Заради песните и работата си често не съм била при семейството си, но всички ме разбираха и подкрепяха.

- Чувала съм да се шегуват, че в родопските песни се говори само за любов и хайдути, но не и за работа. А истината е, че родопчаните са трудолюбиви хора.

- Повечето сме любовчии и хайдути. (Смее се.) Родопчани не са мързеливи, те са весели хора и красиви като планината. Тя е овална и полегата, а не островърха и ветровита, затова и песните са ни по-бавни и протяжни.

- Какво си пожела за рождения ден, за новата година?

- Първо здраве си пожелавам, и на семейството си също пожелавам здраве, и на целия български народ, защото народът ни е болен, много е стресиран. Затова искам да пожелая на всички българи здраве и добро. И, дай Боже, да дойдат по-светли дни за нашето отечество! Дано годината да бъде по-добра, слънце за всички да има!

Най-известната песен на Валя безспорно е тази, която се рее в Космоса. Неин запис е направен в края на 60-те години на ХХ век от американския изследовател на българския фолклор Мартин Кьонинг и е издаден на плоча в САЩ. Няколко години по-късно тя попада случайно сред закупените за прослушване записи при подготовката на Златната плоча - послание от Земята, което да полети извън пределите на Слънчевата система на борда на два идентични космически летателни апарата от програмата “Вояджър” на НАСА. Песента е включена в окончателната селекция от музикални произведения от Карл Сейгън и полита най-напред на “Вояджър 2”, който е изстрелян на 20 август 1977 г., а две седмици по-късно - на 5 септември 1977 г. - и на “Вояджър 1”. На 25 август 2012 г. “Вояджър 1” става първият обект с човешки произход, който напуска хелиосферата и навлиза в междузвездната среда. 

Валентина ИВАНОВА