Православният календар съдържа празници, посветени на значими събития от живота на Църквата и на изтъкнати светци. Сред тях са и дните, свързани със светите мощи на някои от най-почитаните Божии угодници. Свети Йоан Предтеча и Кръстител се смята за най-великия човек в историята на човечеството.
Затова неслучайно Иисус Христос казва за него: „Между родените от жени няма по-голям от Йоан Кръстител“.
Както през годината неколкократно се чества паметта на Божията майка — света Дева Мария, така и свети Йоан Предтеча се почита по различни поводи от живота му: зачатието, рождението, смъртта и Кръщението на Спасителя. Днес се отбелязва първото и второто намиране на неговата глава.
За отсичането на главата на Кръстителя разказва евангелист Матей.
По желание на танцьорката Саломия, подтикната от майка си Иродиада, цар Ирод Антипа наредил да бъде убит Йоан, който бил хвърлен в тъмница заради изобличенията си срещу владетеля. Учениците на Йоан взели тялото му и го погребали. Паметта за свети Йоан Предтеча обаче се запазила, а учението му за искрено покаяние и промяна на живота според Божия закон продължило да се разпространява.
Личността му била дълбоко почитана в Църквата, както и неговите свети мощи.
Според преданието отсечената глава била заровена от дворцови служители. Йоана — жена на Хуза, домакина на Ирод, и ученичка на Иисус Христос — знаела мястото. С нейна помощ главата била погребана на Елеонската планина, а през IV век била открита и пазена като светиня.
По-късно, заради нападения над Йерусалим от перси и араби, светинята била изгубена и отново намерена през VIII век. След това била пренесена в град Емеса (днешен Хомс в Западна Сирия), а оттам - в Цариград. По време на кръстоносните походи била отнесена на запад.
