През есента на 1928 г. Велико Търново въвежда регламент, който хвърля светлина върху ежедневието, навиците и обществения ред в междувоенния град. Общинският съвет приема „Правилник за размера и начина на събирането на разните общински налози, берии и такси“, който определя таксите за погребения, обяви, торове и цветя.
Сред най-интересните разпоредби е използването на градската катафалка, което става възможно само след предварително заплащане, пише "Борба".
Таксата варира според броя на конете, разстоянието и социалната принадлежност на покойника – между 300 и 1600 лв. За бедни, инвалиди, опълченци и чиновници катафалката е безплатна. Пътят до Преображенския манастир струва тройно повече, а за деца до 1 г. се заплаща половината.
Друга регламентирана дейност е гласовото разпространение на обяви от градския глашатай. Цените започват от 20 лв. за изгубени предмети и стигат до 70 лв. за търговски реклами на външни лица. Благотворителни и политически организации са освободени от такси.
Комични случки от онова време разказват как глашатай обърква съобщения – например, обявено изгубено ловно куче води до... върната свиня.
Правилникът урежда и търговията с тор от конюшни, мегдани и скотобойни – съответно 50, 30 и 70 лв. на кола. Продажбата на цветя, дръвчета и плодове от Градската градина – разположена на мястото на днешния театър „Константин Кисимов“ – е също подробно описана. За еднотипни цветя на едро се правят отстъпки, а растения с изтичащ сезон се продават на половин цена.
Жените в града активно се включват в сезонните разпродажби, често превръщайки ги в социално събитие. След покупките те обсъждат цветарски тайни, пият чай или кафе и обменят новини и клюки в градинския павилион.
Правилникът забранява съхранението на външни растения в Градската градина – предпазна мярка срещу зарази. Местни дружества не получават отстъпки за букети и венци, освен ако не бъде дадено изключително разрешение от кмета с одобрение от Общинския съвет – практика, която невинаги намира подкрепа сред съветниците, особено по политически причини.
Този документ от преди 97 години е безценен поглед към административния бит и ценностите на едно поколение, живяло в подреден, макар и понякога абсурден свят.
