Сръбският художник Велко Михайлович още в младостта си е бил запленен от изписаните Божии слова върху старинните пергаменти, изработвани от животински кожи, а после подреждани в библиотеките на манастирите, духовенството, високопоставените управляващи, светски лица.
Той бил удивен от начина по който ден по ден преписвачите, повечето монаси, са изписвали буква по буква старите свитъци, а други са създавали по същия начин новините на своето време. И всичко това с удивително калиграфско умение. Наместо имената си, са се подписвали накрая: грешникът, клетникът, нещастникът, най-смиреният.
Естетиката на тяхната работа била на такава висота, че сръбският художник се решил да претворява именно тях.
Велко Михайлович казва:
-Постепенно търсенето и обикалянето в монашеските обиталища, станаха за мен обект на творчество, на претворяване. Знаех, че се хвърлям в дълбокото, но бях изцяло запленен.
Не всеки би се запалил по претворяване на вековна калиграфия, която застава пред очите ми с цялата си мъчителна красота и търпение, за да се появи и остане във времето.
Аз влязох н ролята на монах-преписвач и единственото, което исках е: колкото мога да претворя съдържанието и красотата буква по буква и дума по дума, за да стигне и до днешни любопитни очи. За да надникнем по този начин в най-актуалното за онова вековно време.
Днес художникът е сред най-големите познавачи на православната култура.
Затова изложбата му от 24 платна е посветена на „ Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ по случай 40 годишнината му.
В галерия Алма Матер, северният вход на Софийския университет Климент Охридски, са представени откъси от евангелията на Лука и Йоан, които се пазят в Националната ни библиотека, докато другата част от Добрейшевото евангелие, където са били евангелията от Матей и Марко, съхранявани в Белградската народна библиотека са изгоряли през бомбардировките през Втората световна война.
Между най-известните познавачи на православната култура е и гостуващият у нас художник Велко Михайлов
Показани са още Банишко евангелие от 13 век, Врачанско евангелие, Кремиковско четвероевангелие, Требник от 1748 г. който се намира в Рилския манастир.
Може все още да разгледате една различна изложба и да се уверите колко древни са родовите ни корени на тази земя.
И още нещо, което е важно да знаем: Български ръкописи с вековна давност се намират цялостно или в разкъсано състояние в близо 100 библиотеки по света.
От изложбата
Не случайно в разменени думи с присъстващия на изложбата посланик на Сърбия у нас, Негово превъзходителство Милан Равич смята, че трябва да разширим повече културните си връзки, а така също и туристическите си посещения.
Силвия РАДЕВА
