Веселин Савов навърши 75 години и чества подобаващо това събитие. Повечето от тях той е бил на сцената. Започва още юноша като музикант, а днес е един от любимите родни илюзионисти. В неговото шоу една артистична патка - телепатка, Радка, чете мисли, разкрива тайни, смята. Номерът му “Руска рулетка” е признат за световно постижение. Изнесъл е над 14 500 спектакъла в Европа, Азия, Африка и Америка. През 2023 г. е удостоен с наградата “Златен век”. 

 - Господин Савов, имате дълга кариера на сцената. Защо избрахте професията на артиста?

 - Още като дете прозрях, че музиката и фокусите бързо намират приятели - радват хората и ги правят по-доброжелателни. Моите родители бяха хора с широка култура. Баща ми беше журналист и заедно с това режисьор на театралния състав в кварталното читалище “Петър Берон” в София, а майка ми учителка и самодейка в трупата на същото читалище. Първото ми увлечение беше музиката - бях осемгодишен, когато започнах да взимам уроци по акордеон. Исках да уча в музикално училище. По настояване на баща ми се записах в механо-електротехникум. Но нали “шило в торба не стои” - веднага се включих в духовия оркестър на училището - с басфлигорна. 

Баща ми загина рано при автомобилна катастрофа и на мен са падна отговорността да стана глава на семейството

С парите от обезщетението купих първия внесен в България електронен орган марка “Йоника”, изложен тогава в ЦУМ. 

 - Избрали сте музиката, вместо фокусите. Защо така решихте?

- В далечната 1965-а това си беше сериозна работа. Започнах да получавам покани за участие в различни, все известни за времето си оркестри. Запознах се с много музиканти. Първото ми концертно турне бе през лятото на 1966 г. Бях горд, че аз, седемнайсетгодишното момче, съм на сцената редом до професионални артисти като Димитър Йосифов, изпълнител на модните тогава италиански песни, клоуна Цезар Имброш-Лоло, който изпълняваше комични фокуси, илюзионистката Сеньорита Златияна. В едно от следващите турнета се включи и Астор - тогава още млад и прохождащ артист. Техните изпълнения и особено топлият прием, който те получаваха от публиката, ме наведоха на мисълта, че фокусите, и то поднесени приятно, могат да имат силно въздействие. И така започнах да се интересувам по-сериозно от илюзионното изкуство и оформих малък репертоар, който се престрашавах да представям в по-тесен кръг.

 - Казвате, че сте обиколили като артист четири континента и сте изнесли над 14 500 спектакъла. Малцина са вашите колеги, които могат да се похвалят с такъв рейд. Как го постигнахте?

- На втория ден след като се уволних от казармата, бях на път. Звездата на турнето беше току-що спечелилата “Златният Орфей” певица Маргарита Димитрова. Така започна моят живот на колела. 

Сформирах свой оркестър и започнахме работа с Бисер Киров - един изключителен професионалист

Той респектираше всички с безкомпромисното отношение към задълженията си. Във всяка от страните, в които гостувахме - Полша, Чехословакия, СССР, Източна и Западна Германия - общуваше с публиката на местния език, с умело подбрани анонси и закачки. Те “разтапяха” от удоволствие хората в препълнените зали.

 - Работили сте с най-големите наши артисти? 

- Оркестърът ни стана търсен партньор на най-популярните за момента изпълнители. Като негов ръководител имах щастието да акомпанирам на най-големите звезди от естрадата в най-силните им години: Лили Иванова, Емил Димитров, Мими Иванова, Борислав Грънчаров, Нели Рангелова. Особено плодотворна бе съвместната ми работа с Кичка Бодурова, Катя Филипова, Стефка Берова и Йордан Марчинков, Боян Иванов. Незабравими са преживяванията със звездите на хумора Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Методи Атанасов, Герасим Младенов, Звезделин Минков, Иван Балсамаджиев, Тодор Панков, Тошко Козарев, Илия Цоцин и Петър Добрев, с народните певци Костадин Гугов, Кайчо Каменов, Каньо Бедров, Стайка Гьокова, Павел Сираков и много други. 

Младото поколение не знае тези имена, но това бяха невероятни артисти, с голяма дарба и артистичен чар. Истинско национално богатство. 

 - От кого се учихте на майсторство и професионализъм?

- Каньо Бедров, освен прекрасен изпълнител на родопски песни, е и моят учител и кумир в организацията на концертни турнета. Този изключително буден, честен и трудолюбив човек бе пример за мен. Той ме научи да бъда упорит и докрай да отстоявам целите си. 

 - И въпреки успешното ви развитие, в един момент артистът е изместен от бизнесмена, който, естествено, печели повече. Как преживяхте раздялата със сцената?

- Шест години бях търговски пътник - пътувах много, сценичните ми изяви отстъпиха пред новите ми задължения. Но независимо колко далеч бях от София, не пропусках да участвам в различни шоу програми, фестивали на илюзионното изкуство или в телевизията, където снимах фокуси за седмичното детско предаване “Звънче”. Освен това се оказа, че артистичната ми дейност е твърде полезна за търговската работа. Мило бе да те посрещат с: “Ето го нашето момче, пак те гледахме по телевизията, я покажи нещо!”. Печелех добре, но въпреки това реших да сложа сложих край на търговската си дейност. 

Сърцето ми бе на сцената, исках животът ми да бъде свързан с изкуството

В началото на 90-те години регистрирах импресарска агенция “Рокада”. По-късно имах печатница, фитнес център и клиника, но нищо не ми носеше удовлетворението, което изпитвах, както когато играех.

 - Благодарение на фокусите сте срещнали любовта. Как стана това?

- Веднъж забавлявах компания непознати младежи. Едно от момичетата ме гледаше с особен интерес. Забелязах го, станах неуморим - не спирах с фокусите и вицовете. И... резултатът не закъсня. Момичето стана моя съпруга. Дипломира се като културолог с темата “Теория и история на илюзионното изкуство”. Заедно решихме да възродим старите традиции. Оказа се трудно, но не и непостижимо. С нашия спектакъл “Магичен спектър” успяхме да обиколим почти цяла България. Видяхме, че навсякъде хората обичат илюзионното изкуство.

 - На 75 години сте. Цял живот сте на сцената. Какво ви донесе тя?

- И на сцената, и в живота се опитвам да създавам настроение на хората. И мисля, че успявам да го постигна. Стремя се да поднасям нестандартни неща, ефектни и зрелищни. Изявявам се най-вече в две области на илюзионното изкуство: едната залага на смешното - фокуси с комичен привкус с неочакван край и задължително с игра с публиката. Другата разчита на мистериозното - на необяснимите постижения на човешкия ум: телепатия, феноменална памет, предсказания, проникване в съзнанието. 

В крайна сметка обаче каквото и да правя, не мога да избягам от себе си. Дори сериозните неща стават весели. Всъщност най-важното за мен е публиката да се забавлява истински не само по време на представленията, но и след това. Когато търси отговори на видяното.

Рeдовe от биографията

Роден е на 17 август 1949 г. в София. Носител е на множество наши и чуждестранни награди от форуми на илюзионното изкуство. Бил е преподавател и в НАТФИЗ на студентите в класа по вариететна режисура. От 1993 г. Веселин Савов е приет за член на I.B.M. (International Brotherhood of Magicians) - Международното братство на илюзионистите, в което членуват най-големите професионални магове на нашето съвремие. 

Весо Шоу е учредител на парична награда на негово име на международния магичен фестивал “Златна котка” в Габрово. Тя е за млади и перспективни магове.

Исак ГОЗЕС