Световна премиера на опера в Ямбол!!! И това не е шега. Датата вече е известна - 7 април. Автор на “Крал Адами” е младият композитор Ян Тегтмайер, а в постановката ще вземат участие Лука Гудел, Адриана Стефанова, Луи Син, Денис Бояджиев, Камерен оркестър Дианополис”, както и хор “Професор Г. Димитров” с ръководител Весела Пастармаджиева. Режисьор е Кристофър Бартелс, който е автор и на либретото. Диригент Александър Бояджиев.
С тази приказна история на крал Адами ще бъде открито 39-ото издание на музикалните празници “Златната Диана”. Домакин на фестивала е КД “Дианополис”. Негов художествен ръководител и концертмайстор е виртуозната цигуларка Красимира Султанова. Тя е внучка на големия български актьор Петър Слабаков и сестра на талантливия тенор, а отскоро и заместник-министър на културата Георги Султанов.
- Госпожо Султанова, как се стигна до това толкова значимо събитие за града - световна премиера на опера да се състои в Ямбол?
- Композиторът Ян Тегтмайер живее във Виена. Познаваме се отдавна. Свирили сме заедно, дори е писал концерт за мен. Той много харесва нашия град и оркестър и създаде произведението си специално за нас.
- Какво друго ще предложи на меломаните “Златната Диана”?
- На 8 април в зала “Безистен” предстои една музикална разходка, която ще включва произведения от Вивалди до Пиацола, поднесена от трио в състав Младен Дренич - цигулки, и Александър Панков - акордеон. Третият участник във формацията е Ангелина Бояджиева, световен цигулар, концертмайстор на оркестъра на Кьолнското радио и на още два немски състава. Достойна наследница на баща си - прочутият треньор, извел нашите щангисти до висините в този спорт - Иван Абаджиев. Ангелина е и единствената българка, печелила конкурса “Паганини”.
- За трети път в Ямбол ще бъде и джаз примата Йълдъз Ибрахимова...
- При първите си две участия тя пя с КО “Дианополис”, а сега идва със своите колеги пианиста Живко Петров и Христо Йоцов на барабаните. Те ще се представят пред публиката на 10 април. Но предната вечер ще има нещо, което наистина си струва да се види - концертът на именития “Кварто Квартет” и арфистката Деница Димитрова, които са подбрали пъстър букет от популярни и обичани вечнозелени пиеси.
- Каква е историята на фестивала?
- Нашият фестивал е от 1968 г., един от най-старите в България. Той и оркестър “Дианополис” са създадени едновременно от баща ми - диригентът Николай Султанов. С нас са концертирали такива виртуози като Минчо Минчев, диригентът Емил Чакъров, Жени Захариева и много други. Участвали сме в “Софийски музикални седмици”, когато срещу нас, на диригентския пулт бе Григор Паликаров.
- Откъде пари за такова скъпо събитие?
- Разбира се, всичко това не е възможно да става без финансовата подкрепа на Община Ямбол.
- Влизали ли сте в кабинет на заместник-министър на културата? И ако сега успеете, какво бихте поискали от човека на този пост, който случайно сега е и ваш брат?
- Да, свирила съм с маестро Найден Тодоров. В кабинет обаче не съм влизала. Ако успея, ще поискам някакво допълнително финансиране да се помогне на фестивала и да можем да поканим още по-големи звезди.
- Баща ви е диригент, майка ви виолончелистка, брат ви певец. На вас се падна цигулката. Случайно ли?
- Била съм на три години и още оттогава упорито настоявах да свиря на цигулка. Баща ми е първият ми учител. После продължих в музикалните училища в Бургас и София. Накрая следвах в Музикалната академия в Дюселдорф.
Моята професорка Роза Файн (почина миналия месец на 94 години) е била сред най-добрите ученички на големия Давид Ойстрах
Аз съм възпитаник на руската школа.
- Какво научихте от нея?
- Всичко. Отидох в Германия с една сравнително хубава ученическа цигулка. Професор Файн я видя и каза: На това дете трябва да се намери друг, страхотен инструмент. Дадоха ми двестагодишен инструмент, изработен от известния италиански лютиер Йосеф Рока. Връчиха ми цигулката без никакви документи, дори не съм се подписвала за нея, на пълно доверие. С този превъзходен инструмент изкарах цялото си следване. Беше чудесно, но България ми беше по-мила от лъскавата Европа.
- Били сте концертмайстор на престижния виенски оркестър “Симфониета дел арте”. Всеки месец в продължение на десет години сте пътували от Ямбол до Виена и обратно. Имате ангажименти и в Германия. Защо не останахте там, след като са ви предлагали работа и в Дюселдорф, и в Кьолн и Есен?
- Не мога да живея в чужбина. Още в средата на следването усещах, че ми липсва България. Изпитвах физическа болка. Когато се върнах в Ямбол, баща ми се хвана за сърцето. Той искаше да правя световна кариера. Казах му, че ще стане, ще живея тук и ще пътувам. И го доказах.
Още не бях си изпразнила куфарите и ме потърсиха от Виена, Словакия, Франция
Колеги, с които съм свирила, докато следвахме и сме обикаляли Европа. В началото беше трудно с визите, но сега нямам проблем: подготвям се, хващам си нотите и цигулката и отивам където кажат. Предстои ми скоро да пътувам до Виена. Имам там няколко квартетни концерта.
- За пръв път сте взели цигулка преди четиридесет години. Свирите ли всеки ден?
- Да. Дори да съм имала тежък ден, репетиция, концерт, дори много да съм свирила, вечер като се прибера, трябва да извадя цигулката, да я пипна, почистя, настроя, погаля, половин час трябва да се занимавам с нея. Иначе нещо не ми е наред. И така цял живот. То е любов, никога не съм казала, че съм изморена, че ми е омръзнало да върша това и че не искам вече.
- Големият актьор Петър Слабаков е ваш дядо. Баща на майка ви Боряна. Кога се видяхте за първи път. Знаехте ли, че е известен?
- Още като много малка ми го показваха по телевизията и ми казваха: Той е твоят дядо. Когато го видях за първи път на живо, ми каза, че съм стафида. И не остана доволен, че го нарекох дядо
Ще ми викаш Слабак, каза. И така си остана. После като отидох да уча в София, често ходех у тях. Станахме близки.
- Той интересуваше ли се от вашето развитие като музикант?
- Да. Два пъти дойде на моя продукция. И настана хаос, всички гледаха него.
- Какви съвети ви даваше?
- Казваше ми: Дерзай - тихо, кротко и мирно! Може би виждаше, че съм много буйна.
- Ходили ли сте в село Бериево, където живееше накрая?
- Много пъти. Беше все със селяните. Един от тях. Много скромен. Земен. Това като че ли е характерно за големите личности. Давам пример с Йълдъз Ибрахимова, уникален артист, великан, световна величина, владеещ четири октави и в същото време изключително скромна. Щом я поканихме, веднага се съгласи да дойде и да пее с нас. И това се случва вече трети път.
- Кой е любимият ви филм с участието на дядо ви?
- Гледала съм ги всичките. Любим? “Звезди в косите, сълзи в очите”.
Исак ГОЗЕС
