В неделя в 4.00 часа местим стрелките на часовника с един час назад заради преминаването към зимно часово време. Така 4.00 часа ще стане 3.00 часа и ще спим един час повече.
 
Европа стопира голяма промяна, която всички българи очакваха
 

Идеята за смяна на времето първо се заражда в съзнанието на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал" през 1784 г., в което предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано.

На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

България въвежда лятното часово време през 1979 г. След известни промени през годините, днес то започва в 3.00 ч. в последната неделя на месец март и продължава до 4.00 ч. в последната неделя на октомври, когато часовника се връща с един час назад - или обратно на 3.00 ч.

Преминаването от лятно към зимно часово време освен че пести енергия, чисто икономически, осигурява на хората повече светлина и повишава активността им.

Според много специалисти обаче, смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник. Някои смятат, че връщането на часовника с един час назад може да доведе до изостряне на хроничните заболявания и депресия, докато други експерти обясняват, че това се дължи единствено на самовнушение.

Всъщност преминаването към зимно време не оказва съществено влияние на здравето на хората, но може да развали тяхното настроение, обясняват учени.

Проучванията показват, че един или два дни след промяната на стрелките, хората могат да развалят настроението си.

Преходът от лятото към зимата може да причини на организма определено напрежение, нарушение в съня, повишен риск от психични заболявания и пътнотранспортни произшествия.

119 държави местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го правят - Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения и Казахстан.