Кой е той? Водопроводчикът Петров е прозвище, което от Столична община лепнаха на гражданина Иван Петров, за да неглижират нелицеприятните истини за работата им, които той неуморно изважда публично. Дори враговете му обаче признават, че ако имаше поне 1000 такива граждани с будна съвест като него и които да действат организирано, а не поединично, може би наистина щяхме да се похвалим с наличието на гражданско общество. За момента битките срещу нередностите в България се водят на парче и някак самотно от единици хора, а груповите се оказаха платено организирани. Ето защо чудаци като Водопроводчикът Петров ги изкарват „луди”, за да минат нарушенията и далаверите, които разкриват, за неверни. Иван Петров сподели пред репортер на „ШОУ” последното си разкритие - че толерираната от държавата Комисия за защита от дискриминация (КЗД) е на адреса на чужд имот и съвсем неправомерно се помещава там.
- Г-н Петров, казахте ми, че КЗД била на незаконен адрес. Пояснете, моля, защо мислите така?
- Аз не само мисля, имам официален отговор в писмо на този въпрос. По сведения от географската информационна система ГИС - София, адресът на който се намира КЗД – „Драган Цанков” 35... не съществува.
- Как така?
- Ами, ей така. По системата ГИС няма такъв адрес. Ама това не е случайно! И за да се прикрие незаконното им пребиваване там, смениха и адреса на КАТ. Направих запитване за адреса „Драган Цанков” 33, където открай време е КАТ, и ми бе отговорено, че КАТ се намирал на... ул. „Лъчезар Станчев” 4 (?). А ако отворите сайта на КЗД, вижте какъв адрес е написан. Несъществуващият. Каква е работата: там, където са се настанили КЗД, сградата е закупена от един човек от Враца. Сделката е от 2005 г., когато става замяна на къща срещу помещения в онзи „хамбар”. Собственикът на няколко етажа е държавата. И именно държавата дава на КЗД собствеността си.
Далаверата е в замяната
а с играта на адреси се опитват да я прикрият. Отделен въпрос е, че тая за нищо неставаща Комисия отдавна трябваше да бъде закрита. Тя е не само ненужна и пилее пари, ами направо казано е вредна.
- Какво се случва с вас в тези 2 години, в които изчезнахте от полезрението на нашия вестник?
- Ами, най-яркият ми „спомен” е, че в полицията ми събуха чорапите и ми счупиха очилата, за да ме унижат. Причината пак беше голямата ми уста. Разкрих, че един разследващ полицай от Икономическа полиция, Георги Главуров и още 3 ченгета, направиха заменки на старите си апартаменти с нови на ул. „Родопски извор” 24, където се построи една хубава кооперация. И общината така скъпо им ги оцени старите ченгесарски жилища, че да им се уреди въпросът евтино с новите. По тоя начин се уреди и една ваша колежка от в. „24 часа”.
- Г-н Петров, има ли нещо, което да ви откаже от тези непрестанни битки?
- Не. На себе си не се чудя, чудя се на жена си как досега не се е развела с мен. Около мен е постоянен екшън. Примерно, вече 15-и велосипед ми крадат.
- Последната ни среща беше, когато спечелихте дело заради чл. 313 от НК във връзка с една декларация...
-Тогава бях много горд,
че осъдих прокуратурата
Беше направо звезден миг. Припомням ви, че ми бяха повдигнали обвинение, че съм попълнил декларация с невярно съдържание. Но гражданинът Петров не само имаше силата да се оправдае, ами направи така, че вдъхна самочувствие и на други български граждани, принудени незаконосъобразно да подадат декларация в общината. Припомням за незнаещите, че чл. 313 се отнася само когато подадеш декларация пред орган на властта, а такива са само съдът, прокуратурата и полицията, не и кметствата. Българите не си знаят правата, затова ги прецакват.
- Любимата ви мишена са общинарите от Столична община. От кога датира битката ви с тях?
- Още от времето на Антоан Николов и Стефан Софиянски. Те ме нарекоха подигравателно Водопроводчикът Петров. А аз наистина съм водопроводчик по професия, макар от години да не съм работил като такъв.
- Навремето доказахте, че е била незаконосъобразно вдигната и цената на билетчето за градски транспорт в София на 1 лев, но тя си остана такава, въпреки че спечелихте делото...
- Важното е, че тогава Фандъкова призна с писмо моята победа и него си го пазя като ценна реликва. А цената на билетчето си остана такава, защото постфактум „оправиха проблема” с решение на общинския съвет.
- Заядохте се с общината и заради решение на СОС да даде апетитен парцел на „Софийски имоти” в лицето на Тошко Добрев...
- Е, тогава направо се скарахме с жената на Георги Лозанов от СЕМ Галя Георгиева като пиарка на общината. Работата стигна дотам, че Антоан Николов се оплакал от мен,
че съм искал да го убия в коридора
на общината. Да падне човек от смях! А Георгиева се беше престарала и без да й влиза в правомощията да ползва печата на СОС, беше написала до полицаите една бележка, че ми било забранено да влизам на заседанията на Общинския съвет. Медиите гръмнаха заради тая нелепост и се заформи чутовен скандал.
Кум му е личният готвач на Живков
Неуморният велосипедист и враг номер 1 на общинарите от Столична община, дори не е кореняк софиянец. Шейсет и кусур годишният Иван Петров е роден в Монтана. Баща му е политически емигрант в Бразилия. Друг любопитен детайл от биографията му е, че негов кум на втората му сватба е един от последните лични готвачи на Тодор Живков.
По професия Иван Петров е среден техник. Признава, че огромните проблеми, които му е създавала администрацията, го е превърнала в “най-активният гражданин” на страната и „юрист без диплома”.
Еми МАРИЯНСКА
