Въпросите, от които Гебрев  бяга като дявол от тамян

Печално известният собственик на "Дунарит" Емилиян Гебрев все още не е отговорил на неудобните въпроси, които угодните телевизии му спестяват, пише в. "Телеграф". Ето кои са питанията, на които клиентът на прокуратурата трябва да отговори:

1. Как е станал „собственик“ на „Дунарит“, при положение че и досега не е показал нито акциите, които твърди, че притежава, нито книгата на акционерите, в която „собствеността“ му да е вписана? 

Истината: Акциите са под запор на КПКОНПИ, така че всякакво прехвърляне е невъзможно, а ако са били изфабрикувани нови временни удостоверения или нова книга на акционерите, това е абсолютно незаконно. Гебрев пробва през 2016 г. едновременно три неуспешни схеми за придобиване на „Дунарит“: увеличение на капитала, вписване на особен залог върху предприятието и директно влизане в собствеността. Първото не е факт, защото се води съдебно дело, второто също се провали, а доказателство за третото няма как да има, предвид запора.

2. Защо фирмата ЕМКО дава заем на „Дунарит“ от 10 милиона евро през 2016 г., при положение че заводът няма нужда от парични средства и е стабилна фирма по думите на самия Гебрев?

Истината: Чрез този ненужен и напълно фиктивен заем Гебрев се опитва да впише в своя полза залог върху цялото търговско предприятие на „Дунарит“ и така да прехвърли активите му, ако придобиването чрез покупка на запорираните „акции“ се окаже неуспешна.

3. От кого Гебрев „купи“ „Дунарит“?

Истината: Цветан Василев винаги е контролирал веригата на собствеността на „Дунарит“ чрез офшорната си компания EFV. През 2015 г. фараонът пробва да прехвърли за 1 евро „Дунарит“ в комплект с още няколко предприятия на подставеното лице на руския олигарх Константин Малофеев – Пиер Луврие. Опитът му се провали, но веднага започна реализация на следващата схема, която доведе до там да бъде скъсана връзката между „Дунарит“ и „Хедж Инвестмънт България“ (което дружество на свой ред се контролира от ЕFV и дължи над 100 милиона лева на КТБ). В прекия собственик на „Дунарит“ по веригата – „Кемира“, беше вкарана с 90%  фирма ТМН, на свързания с Цветан Василев Иван Езерски (и то само срещу 50 хиляди лева), като по този начин участието на „Хедж Инвестмънт България“ в „Кемира“ се сведе само до 10%, а на държавата беше отнета възможността да изпълнява контрол върху активите на „Дунарит“. От изявление на Асен Бабански през 2017 г. – изпълнителен директор на „Хедж Инвестмънт България“ и подставено лице на Цветан Василев, стана ясно, че акциите на „Кемира“ в „Дунарит“ първо са били „продадени“ на ТМН, а оттам на Гебрев. Разбира се, вече без дълга на „Хедж Инвестмънт България“ от 100 милиона лева.

4. Каква сума е платил Гебрев, за да „придобие“ „Дунарит“, след като предприятието е със собствен капитал от близо 110 милиона лева, а пазарната му цена е многократно по-висока? И ако е платил нещо, на кого е платил и къде са отишли тези пари?

Истината: Нито в счетоводния отчет на ТМН, нито в този на „Кемира“ фигурират суми, отговарящи на реална сделка с акциите на „Дунарит“ през 2016 г. Тоест, ако има плащане, то не е било по пазарни цени и със сигурност е заминало в офшорни фирми под контрола на Василев или на негови кредитори, а Гебрев се явява поредната пионка в схемата на банкера беглец за контрол върху „Дунарит“. И по-точно, ако ЕМКО на Гебрев е платил нещо на ТМН (както самият Гебрев твърди), защо ТМН нищо не е платил на първоначалния собственик на акциите „Кемира“ и къде са преведени реално тези пари – не са ли преведени на офшорни компании (Гебрев много добре знае, нищо че се прави на „света вода ненапита“).

5. След като е „собственик“, чувал ли е Гебрев за сметките на „Дунарит“ в румънска банка и къде отиват парите от тях?

Истината: Гебрев повтаря, че нито една стотинка от „Дунарит“ не била отклонена. Още през 2016 г. обаче стана ясно, че „Дунарит“ има банкови сметки в Румъния, по които постъпват различни плащания, а оттам парите на завода заминават „кеш“ по направлението Василев-Белград с подставени лица (т.нар. мулета).

6. Как ще бъдат платени дълговете от 90 милиона лева на „Дунарит“ към КТБ?

Истината: „Дунарит“ преди 2014 г. е бил използван като касичка от Цветан Василев, като усвоените от предприятието кредити са били раздавани като заеми на други кухи дружества бушони. След затварянето на банката тези дългове са „погасени“ чрез фиктивни цесии и прихващания, като синдиците на КТБ водят съдебни дела за развалянето им. Разбира се, Гебрев няма никакво намерение да плати нито тези пари на изгорелите вложители, нито дълговете на „Хедж Инвестмънт България“ от 100 милиона лева. Тогава как стана „собственик“ – сигурно, защото е симпатичен или „Дунарит“ му е „наследство“ от родителите. Как?

7. Защо Гебрев и Василев имат интерес от контрола върху „Дунарит“?

Истината: „Дунарит“ е работещо предприятие, което може да осигури както издръжката на Цветан Василев, така и на Емилиян Гебрев за години напред. Без и двамата да са платили реалната му цена и без да са погасили дълговете към КТБ (а с това и на държавата).

8. Защо Гебрев заплашва постоянно с протести на работниците от фирмите му и се изкарва жертва на прокуратурата?

Истината: Когато участваш в подобни незаконни схеми за овладяване на работещо предприятие, очевидно най-добрата тактика е да се представяш за „добър бизнесмен“ и „жертва“ на правоохранителните органи. Подобно поведение за съжаление се превърна в правило в последните години, а медиите, контролирани от престъпно забогателите по време на Прехода олигарси, с удоволствие осигуряват нужната трибуна. Използването обаче на обикновените работници, превиващи гръб на машините от сутрин до вечер, за извиване  ръцете на държавните институции и за оправдаване на собствените ти прегрешения, е абсолютно неморално. Но явно има ефект, след като Гебрев многократно заплаши държавата с протест на работниците при гостуването си при Кулезич в „Евроком“.

И каква става тя – крадецът, който си е присвоил завод въпреки запорите на КПКОНПИ (държавата) и без да плати нищо, възползвайки се от конюнктурата и слабостта на държавата, се изкарва „жертва“ и реве с цяло гърло, че някой го притиска и иска да му го вземе. Кой е този „някой“ – освен държавата, защото тя плати 3 милиарда през Фонда за гарантиране на влоговете и сега синдиците на КТБ полагат усилия чрез съдебни дела да върнат разграбените от Василевци и Гебревци активи. Няма друг – „Дунарит“ трябва да е на държавата и да бъде продаден на реалната му цена, за да се възстановят поне част от платените милиарди.

Всичко друго са фантасмагориите на един крадец, който се опитва да вика „дръжте крадеца“.