Във времена на криза и война: Наливат 1,6 милиарда лева от ЕС на Прокопиев и китайци

1,6 милиарда олигархични интереси (без ДДС-то) със сингапурска врътка и с китайски послепис. Това е обобщението на водевила, разиграван на гърба на цяла България от кабинета на Кирил Петков с БГ варианта на Плана за възстановяване и развитие, твърди "Труд".

На 15 март документът, от чието одобрение зависи страната ни да получи над 12 млрд. лева от ЕС за справяне с последиците от пандемията, за пореден път се оказа върнат за преработка. Четвърта по ред. С това, отново за пореден път, беше препъната и възможността държавата да получи жизненоважната за всички ни финансова инжекция. При това във времена, в които сме ударени от галопираща инфлация, война, водеща до бежанска вълна и все по-задълбочаваща се икономическа криза.

Ако се чудите на какво се дължи буксуването вече с месеци на процеса, то отговорът е прозаичен и превърнал се в запазена марка на кабинета „Петков“ - обслужване на задкулисни интереси. Правителството, което вече три месеца и половина упорито превръща обещаната „промяна“ в „подмяна“, беше върнато от Брюксел на поправителен само четири дни, след като лъсна, че близо една шеста от парите от ЕС ще отидат за финансирането на батерии за съхранение на ток със съмнителна рентабилност и още по-съмнителен произход. Скандална инвестиция, зад която ясно прозират интересите на медийния монополист и енергиен олигарх Иво Прокопиев и на финансова група, играеща с китайска държавна компания.

На 11 март, след продължила седмици игра на криеница между кабинета и парламентарно представените партии, Министерството на финансите най-сетне публикува третия преработен вариант на документа, внесен от кабинета в Брюксел още през февруари. Ако си мислите, че до публикуването се стига без бой, дълбоко грешите. Документът се озовава на сайта на МФ след изслушване на финансовия министър Асен Василев в пленарната зала, поискано от групата на ДПС.

По време на няколкочасовите дебати в залата прозвучаха две ключови неща. Първо - до края на миналата седмица, освен изпълнителната власт (и то избрани брънки от нея), достъп до третия вариант на плана няма никой друг, нито дори депутатите. Въпреки че по Конституция именно парламентът е призван да бди за опазването на интересите на народа. И второ -в частта за енергетиката документът обслужва интересите на две частни фирми. Едната, според ДПС, е „Соларпро“ на разградския олигарх Иво Прокопиев, обрисуван от западната преса като „сляпо петно в българския медиен пейзаж“.

Втората - „Постскриптум“, за която депутати от ГЕРБ публично изказват съмнения, че е свързана със самия Асен Василев. За мнозинството от депутатите имената на двете фирми може и да са били новост, но те са били обект на журналистически разследвания не един и два пъти. Любопитен момент впрочем е, че освен, че двете дружества и видни членове на кабинета са свързани чрез сложна плетеница от хора и компании, и при двете изскачат китайски връзки.

За какво става въпрос? Според публикувания на 11 март предпоследен вариант на плана (предпоследен, защото очевидно сега отново ще бъде преработван), 1 562 815 420 лева без ДДС или 1 875 378 504 лева с данък добавена стойност са предвидени за изграждане на „национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ“. За целта е планирано закупуването на съоръжения за съхранение на ток - или иначе казано батерии - с мощност съответно от 6 гигавата и 1,5 гигавата. За справка, двата малки блока на АЕЦ „Козлодуй“ са с мощност общо малко над 2 гигавата. Допреди идването на кабинета на Кирил Петков на власт, батериите изобщо не фигурират в българския вариант на плана. Изведнъж обаче, след като „промяната“ поема кормилото на държавата, парите, които дотогава са предвидени за изграждане на парогазови мощности, са пренасочени за закупуване на въпросните съоръжения за съхранение на ток. Въпреки че те са екзотика не само за целия ЕС (такива няма в нито една от останалите страни-членки), но като цяло и за по-голямата част от целия свят.

Сега да се върнем на фирмите, които стоят на нисък старт за пари, предназначени за българските данъкоплатци.
Още преди месец, в свое разследване в. „Труд“ разкри, че на 26 ноември миналата година - по-малко от две седмици след победата на „промяната“ на парламентарния вот и броени дни преди сформирането на кабинета на Кирил Петков, се появява нова енергийна компания, планираща да построи хибридна соларна централа край ямболското село Тенево. Дружеството се казва „ЕУРА енерджи“ и е представено като българо-датски консорциум, сформиран от групата на Иво Прокопиев „Реналфа“, в чието портфолио е соларният холдинг на олигарха „Солапро“ и „датската компания за развитие на енергийни мощности EurowindEnergy“. Съобщението за смесената компания „ЕУРА енерджи“ е препубликувано като под индиго от медиите, които са под контрола на Прокопиев (според брюкселското издание „Ню Юръп“ те са над 25). А в интервю за флагмана на групата му „Капитал“ изпълнителният директор на датския инвеститор - Йенс Расмусен, обяснява, че плановете на компанията му предвиждат „вероятното“ използване на евросубсидии за инсталирането на батерии за съхранение на ток. Тук е моментът да отбележим, че т. нар. „датски инвеститор“ всъщност е побългарен, като регистрираната в скандинавската държава компания от дълги години е свързана с българския си „партньор“ Прокопиев. Що се отнася до плановете за батерии - макар да са екстравагантна идея за целия ЕС, веднъж поел властта, Кирил Петков и хората му пренаписват плана, вкарвайки ги в него.
Холдингът „Соларпро“ на енергийния бос обаче, оказва се, далеч не е единственият, готвещ се да се облажи от парите от ЕС, предназначени иначе за възстановяване на икономиката ни, а не за потъване в олигархични джобове. Освен към него, милиардите за ВЕИ и закупуване на батерии, които да съхраняват тока от солари и перки, е планирано да потекат и към финансова група, гравитираща също около Прокопиев и новите управляващи.

И имаща връзки - отново като него - с китайци.

Вече позабравен факт е, че през 2012 г. разградският олигарх изнесе именно в Китай завода в Силистра на „Соларпро“. У нас той трябваше да прави соларни панели, но в крайна сметка Прокопиев обяви, че ще произвежда поликристални такива в азиатската държава по лиценз на китайската фирма BYD (световен гигант в производството освен на соларни панели и на електромобили и батерии за тях). Така остави завода у нас на доизживяване и фалит, като по-късно активите му бяха обявени от НАП на публична продан заради дългове.

Тогава новината остана сравнително незабелязана в информационния поток, а китайската нишка в родните ВЕИ-та заглъхна в продължение на десетилетие. Пак до есента миналата година. На 12 октомври 2021 г., цяла поредица чуждестранни издания, специализирани в тематиката, публикуват новината, че разработчикът на възобновяеми източници CWPGroup, чиито съосновател и директор е българинът Димитър Енчев и базираната в Женева група за търговия с енергия Mercuriaenergy правят джойнт венчър за развитие и построяване на портфолио от ВЕИ-та в Югоизточна Европа. И по-специално в четири държави, сред които и България. Целта на партньорството е Mercuria, над 12% от която преди няколко години бяха придобити от държавната китайска компания ChemChina, да финансира разширяването на ВЕИ проектите на CWP. В това число с инсталиране на батерии за съхранение на ток у нас.

Брюксел удължи до 15 април одобряването на плана
С месец отложи одобряването на българския план за възстановяване и развитие Брюксел. Новият краен срок е 15 април, съобщи преди вече близо месец говорителката на ЕК ВеерлеНойц. Така страната ни остава една от само трите държави в ЕС с все още неодобрен план. Другите са Полша и Унгария, като очакванията са първата да получи одобрение до дни.

Във върнатия вариант, изготвен от кабинета „Петков“, бяха направени три сериозни корекции в частта, засягаща българската енергетика.

Едната е за замяна на предвидената в предпоследния вариант нова газова мощност от 1000 мегавата.

Схема за минимум 1400 мегавата ВЕИ със съхранение в България е втората. Механизмът на финансиране предвижда пет състезателни процедури, провеждани от бенефициента на 6 месеца за закупуване на 285 мегавата капацитет за възобновяеми енергийни източници за всеки период. Изискването към инвеститорите във всеки кръг ще бъде да снабдят ВЕИ електроцентрала със съоръжение за съхранение, което да има продължителност най-малко 4 часа и мощност от най-малко 30% от общия инсталиран капацитет на централата.

Показателен момент е, че именно в това описание влиза и анонсираният под егидата на Прокопиев българо-датски проект за ВЕИ централа с батерии край Тенево. Предвидената за тази схема европодкрепа е 342 милиона евро (33%), а частното финансиране е 684 милиона евро (67%).

Третият нов момент е разработване на геотермалния потенциал за производство на ток и топлоенергия. Пилотният проект предвижда централа с електрическа мощност от 30 мегавата и 60 мегавата топлинна. Това се предшества от проучвания в басейна на Струма, Софийското поле и Сапарева баня, Пазарджик и Пловдив, долината на р. Ерма, районите около Враца и Ловеч, както и около Варна. Общият размер на инвестицията е 175,4 млн. евро.