Ясен Тодоров: Най-много промени са извършвани в тази Конституция

Нарушава се основният принцип на демокрацията - разделението на властите, допълва експертът

Как изглеждат предложенията за промени в Конституцията още от първия ден на новото 45-то Народно събрание? Промени в съдебната система, в прокуратурата, във Висшия съдебен съвет.

Меко казано крайно озадачаващи. Като оставим на страна чисто техническата подробност, как се внасят тези предложения за промени с 27 подписа, трябват 60 подписа, това показва, че това е една политическа заявка и чисто политически документ, който към настоящия момент не може да има сериозни правни последици. Но нещата, които са записани вътре, освен че са озадачаващи, са силно притеснителни.

Българската Конституция във варианта си от 91-ва година е изключително добра и балансирана конституция и не се нуждае от кардинални промени. Досега най-много промени са извършвани в тази Конституция, в частта за съдебната власт. Сега пак се иска такова нещо. Но се искат неща, които според мен противоречат на Конституцията и на решения на Конституционния съд. Това каза в предаването "Опорни хора" Ясен Тодоров, член на УС на Камара на следователите в България.

"Първо се нарушава с тези предложения основният принцип на демокрацията - разделението на властите. Тези предложения се опитват да ни върнат във времената от преди 91-ва година, когато съдебната власт беше изцяло подчинена на законодателната, а знаете там, че имаше и един член 1-ви за ръководната роля на една политическа сила. Много се радвам, че поне това не е вкарано в този проект за Конституцията, но то прозира, така, като една тънка червена нишка преминава през нея."

"С промените най-голямото ми притеснение е това, че съдебната власт, най-вече прокуратурата, ще бъде изцяло подчинена на законодателната власт и донякъде на изпълнителната власт и ще ви кажа защо. Стъпка по стъпка, защото те са няколко, макар и хаотично внесени предложения и несвързани помежду си, но да ги изкоментираме основните.

Първото е , разделя се Висшия съдебен съвет на два отделни органа - Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет. Съдебният съвет се формира по следния начин - състои се от петнайсет човека, двама от тях са членове по право - председателят на Върховния касационен и председателят на Върховния административен съд. За да се спази принципа на съдийското самоуправление, осем от членовете трябва да са избрани от съдиите, стават десет . И петима избрани от парламента. Това е Съдийският съвет.

При Прокурорският съвет се вижда нещо точно обратно, което няма никаква логика, защото колкото съдиите са магистрати и не трябва да бъдат подчинени на политиците, толкова и прокурорите са магистрати и не трябва да бъдат подчинени на политиците.
Но там се казва - прокурорският съвет ще се състои от 11 души.

Един по право - главният прокурор, после ще стане дума как се избира главният прокурор, министъра на правосъдието с право на глас, което не го е имало, няма го в предложението за Съдебен съвет, няма го и в сегашната практика.

В момента министърът на правосъдието няма право на глас, само да води заседанията на Висшия съдебен съвет. Четирима се избират само от членовете на професионалната гилдия и то само от прокурорите, следователите ги няма никъде, те са изтрити от съдебната карта, и петима от парламента. И какво става? Петима от парламента, министърът на правосъдието - шест , и главният прокурор, който сега ще ви кажа, как се предлага да бъде избиран.

Защото може би е преписвано от Конституцията на Тодор Живков, там е така. Главният прокурор се избира от парламента и се назначава от президента по предложение на парламента. И то с някакво странно за мен мнозинство от три пети.

Какъв е мотивът да е три пети, а не седем осми, примерно, както седем осми е така по-популярна напоследък, което е 244 човека. Но се освобождава със 140 гласа. 144 са три пети, а се освобождава с 140, което пак е лишено от всякаква логика, защото е нормално, когато някой се избира с някакво мнозинство, със същото мнозинство да бъде освобождаван.

Тук веднага правя паралел с избора на председател на Върховен касационен и Върховен административен съд. Записваме, че се избират от съдийската колегия, но не е посочено мнозинството с което се избират, което говори за качеството на проекта. В момента, за да бъде избран някой от тримата големи се иска мнозинство от две трети, което е 17 гласа при 25 членен орган.

Още по-озадачаващо - освобождаването на двамата председатели на върховните съдилища, крайният акт да бъде на Конституционния съд - орган, който не е част от съдебната система и няма такива правомощия. А и правомощията му не се променят нито с Конституцията, нито с някакъв специален закон.