В българската политика има един стар рефлекс – когато предстоят избори, първо се овладява силовият апарат. Именно това изглежда се случва през последните дни в Министерството на вътрешните работи, където служебният министър Емил Дечев в рамките на часове извърши една от най-мащабните кадрови операции в новата история на институцията.
Над две трети от областните директори на МВР бяха сменени почти едновременно. Официалното обяснение – „гарантиране на честни избори“. Реалният ефект – обезглавяване на командния състав и подмяната му с нова управленска верига точно в навечерието на вот.
В подобни ситуации въпросът никога не е дали министърът има правомощия да сменя кадри. Въпросът е защо го прави точно сега, защо го прави толкова масово и защо новите назначения предизвикват повече скандали, отколкото доверие.
Всичко това създава усещането, че се изгражда не просто ново ръководство на МВР, а нова политическа инфраструктура на силовото министерство – своеобразно „нашо МВР“.
Чистката: обезглавяване на системата за 48 часа
Кадровата буря започна със смяна на 23 областни директори – ход, който дори за българските стандарти изглежда крайно необичаен.
В европейски държави подобна операция би предизвикала незабавен парламентарен контрол, защото концентрацията на кадрова власт в силовите структури непосредствено преди избори се разглежда като риск за институционалната неутралност.
В България обаче това се случи почти без публично обяснение. Сред освободените са ключови фигури, свързани с разследванията на едни от най-шокиращите случаи от последните месеци – трагедиите край Петрохан и Околчица, при които бяха открити шест тела с огнестрелни рани.
Сменен беше директорът на ОДМВР – София област Тихомир Цонев, който първи направи публични изявления за откритите трупове в хижата край Петрохан. Отстранен е и шефът на полицията във Враца Красимир Йончев – първият, който говори официално след откриването на телата край Околчица.
И двамата постепенно изчезнаха от публичното пространство още преди кадровите решения да станат факт – детайл, който подсилва съмненията, че разследванията са се оказали неудобни.
„Петрохан“ и неудобните разследвания
С аргумент „Петрохан“ беше освободен и главният секретар на МВР Мирослав Рашков. Но самият той даде съвсем различна версия за случилото се.
Според Рашков истинската причина за отстраняването му е именно разследването на трагедията край Петрохан и връзките, които то започва да разкрива.
По думите му следите водят към „конкретна политическа сила в Народното събрание и мрежа от неправителствени организации“, свързани с нея.
Това твърдение хвърля различна светлина върху кадровата буря в МВР – не като административна реформа, а като политическо пренареждане на системата.
Скандалното завръщане в Пловдив
Ако някой случай показва колко проблематична е кадровата политика на Дечев, това е Пловдив.
Начело на областната дирекция беше върнат Васил Костадинов – човекът, отстранен след убийството на 24-годишния Димитър Малинов в село Цалапица.
Тогава полицейските действия се забавиха до степен, че основният заподозрян успя да напусне страната. Именно това доведе до общественото напрежение и до отстраняването на Костадинов от поста.
Днес той отново е начело на една от най-големите дирекции на МВР. Реакцията на близките на жертвата беше незабавна.
„Моето дете беше пребито и заровено живо в безсъзнание като животно на сметището. А днес гледам как хората, които носят вина за пропуските по случая, отново се връщат на високите постове“, написа майката на убития Митко – Атанаска Бакалова.
Жители на Цалапица вече организират протест и настояват за оставката на Костадинов, а сдружението „Ангели на пътя“ също поиска вътрешният министър да преразгледа решението си.
Моделът „Дечев“: от протоколите към репресивните акции
Кадровите рокади обаче са само първата част от новата стратегия. Втората е свързана с начина, по който МВР ще действа по време на изборите.
По информация от вътрешното министерство новите ръководители вече получават указания да използват масово бързи производства и обиски „по неотложност“ като инструмент срещу купуването на гласове.
На теория това са напълно законни процедури. На практика обаче, ако се прилагат масово, те могат да се превърнат в инструмент за политически натиск.
Юристи отдавна предупреждават, че бързите производства са изключение в наказателния процес. Когато се използват превантивно, без достатъчно доказателства, те се превръщат в шумни акции без реален правен резултат.
Обиските „по неотложност“ са още по-проблематични. Те се извършват без предварително съдебно разрешение, а съдът ги одобрява постфактум. Ако съдът откаже – събраните доказателства просто „изгарят“. Резултатът е добре познатият модел: много акции, много камери и малко присъди.
Когато полицията се превръща в инструмент
Истинският проблем не е само в отделните назначения или в отделните акции. Проблемът е в цялостния модел. Масова кадрова чистка, спорни назначения, натиск върху разследвания и подготовка на шумни полицейски акции в изборен период – всичко това рисува една тревожна картина.
Картина на силова институция, която постепенно се превръща в политически инструмент. А когато полицията започне да обслужва политически интереси, демокрацията се оказва в опасна зона.
Защото държавата може да има много министерства. Но само едно МВР. И когато задкулисието започне да го превръща в „нашо МВР“, цената винаги плаща обществото.
