Закуска в краката на ликийския цар

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg. От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.

За турците закуската е онова благословено ядене, което се сервира по всяко време чак до ранния следобед и има задачата да засити глада и да даде сили за  остатъка от работния ден. Затова трапезите са тучни и малцина се задоволяват само с глътка кафе и залък набързо.

Понякога към дъхавия хляб, ароматните маслини и тоновете чай прибавят и щипка история с природни красоти - колкото поеме.

Това кулинарно приключение изживяват късметлиите да попаднат на правилния гид, когато кацнат на летището в Даламан, недалеч от курортите Мармарис и Фетие.
 
Пътят им минава през Далян. В превод името на градчето означава точно това, което си знаем от нашите рибари - разположени вертикално мрежи, които улавят пасажите от цаца, сафрид или хамсия.

Селището във вилает Мугла преди повече от 30 години е в центъра на екологичен скандал, който вдига на крак любители на природата от цял свят. От векове на плажа Изтузу достигащите до 1 метър дължина морски костенурки Карета идвали да снасят яйцата си

Проект за построяването на хотелски комплекс заплашил съществуването на и без това изчезващия вид. Под напора на международния натиск строежът е спрян, а плажът - обявен за защитена зона, посещавана от хиляди туристи. Затова доста от местните сувенири са с изображения на симпатичните корубести животинки. 

През 1995 г. плажът на костенурките печели приза за най-добра пясъчна ивица в света

Но ако той е притегателен най-вече през октомври, когато еколозите правят живи вериги и дават дежурства за опазване на ценните яйца от хищници и бракониери, ликийските гробници са неизменно в скалите от 400 години пр. Хр. насам. 

И тъкмо те са вкусната подправка към пищната закуска в ресторанта на брега на реката. За да се наслаждавате едновременно на каменните релефи и лишените от всякакви ГМО местни гозби, заведението е със стъклени стени. За посещение на ликийските гробници обаче можете само да мечтаете. И то единствено поради неизбежно натежалите стомаси. Те са издълбани филигранно, но на 150 метра нависоко в непристъпните скали.

Така душата на мъртвия щяла да полети директно към небето. Архитектурата им силно напомня на каменните приказки на набатейците в древния град Петра. 

Колоните на гробниците са високи по 5 метра. Местата за вечен покой са издялани в по-меките каменни пластове. Урните с праха на бедните жители на близкия древен град Каунос били зазиждани в малки ниши. Тленните останки на царе и велможи са полагани в саркофази със специфичните за ликийците остри покриви. 

Но преди да раздиплим какво са открили и над какво още си блъскат главите учените, които са намерили в Каунос следи от 10 век пр. Хр., да наблегнем на земните радости

Закуската в нозете на ликийския цар на брега на река Далян е не само ритуал, тя е кантата за небцето: няколко вида сирена, масло с аромат на бабина приказка, сладко от зелени орехчета с карамфил и канела, восъчна пита с типичния за района боров мед, дебел колкото палец каймак в чинийка, яйца с нереалистично оранжев жълтък, бюрек, банички с тахан, маслини, хрупкав топъл хляб, несметни количества чай... 

Любителите на нови вкусови усещания могат да рискуват и с шалгам - сок от лилав морков, който силно напомня нашенската армеева чорба. Но ако се вярва на диетолозите, изчиства токсините в организма, регенерира клетките, подобрява функциите на стомаха и черния дроб.

И цялата тази хранителна вакханалия протича дълго, с наслада и мерак при максимално удоволствие от всяка хапка



Успокояващата гледка на поклащащите се в реката рибарски корабчета, танцът на тръстиката и оглеждащите се във водата ликийски гробници са като медитация за вечно забързания съвременен нервак. 

Жителите на Далян се гордеят, че звездата от “Спасители на плажа” Дейвид Хаселхоф е съсобственик на сладоледения бар “Гердерс” в тяхното градче и все се намира по някой “очевидец”, който го е виждал да стои зад тезгяха. 

Тази част на Турция едва през последните години “се разработва” от българските туроператори. И затова цените на чартърите в пакет с хотел и изхранване са доста прилични. Особено ако си ги купите през зимния сезон.

От ранна пролет курортите Мармарис и Фетие примамват далеч не само със закуската в подножието на ликийски гробници, ами с ласкавото море, вкусната храна, отличните хотели и възможността за пълна почивка

Впрочем там моретата са две. Средиземно и Егейско се целуват със слязлата до бреговете им борова гора.
 
Самият Фетие с благоприятния си климат напомня градче от Южна Италия. Ненапразно близо 25 хиляди англичани са го избрали за свой дом. 

На десетина километра се намира каменният Кайякьой, обявен от ЮНЕСКО за Световен град на мира и приятелството. Лебесус, Кармилесус, Ливиси, Кайякьой...Имената на този град се премятат в устата като сладостен бонбон, но мигом загорчават при гледката на призрачните и запуснати каменни къщи. Почти от век пустеят две големи църкви, 14 параклиса, две училища, два фонтана, две вятърни мелници и над 1000 семейни гнезда. 

Навремето тук е ромоляла гълчавата от чаршията, а над всяка врата висяла клетка с пойна птичка, която се включвала в нощния хор на славеите, червеношийките и косовете. Живият град на търговци и занаятчии опустява в един ужасен ден на 1923 година, когато по междудържавна спогодба 25 хиляди гърци са принудени да напуснат домовете си в Турция само с дрехите на гърба си и фамилните ценности във вързоп. 

Натоварват жителите на днешния Кайякьой на кораб, който ги изсипва на необитаем остров. Чак след три месеца параход отвежда оцелелите в прародината им, където ги смятат за “чужденци” и ги подритват като втора ръка хора. 
Изселените от Гърция турци пък не пожелават да населят каменните домове на северния склон и постепенно разрухата настъпва и превръща жизнерадостния град в странно привлекателно обиталище на призраци.

Днес призрачният град е музей под открито небе и туристи от всякакви националности щъкат по неравноделния калдъръм.

Макар каменните къщи, накацали по склона, да изглеждат еднакви, всеки ракурс, врязан в синьото небе, те кара да снимаш отново и отново.

Магдалена ГИГОВА
/вестник "Над 55"/