Българските театрални и оперни институции са изправени пред критична финансова ситуация, която поставя под въпрос физическото им оцеляване.
Ръководствата на емблематични сцени като Народния театър, Сатиричния театър, Софийската опера и балет и Театър „Българска армия“ алармират, че в момента наличните средства стигат единствено за трудови възнаграждения, докато битовите сметки и оперативните разходи остават неплатени.
Основната пречка пред нормалното функциониране е тромавият административен модел. Приходите, които театрите генерират от продажба на билети, не остават в тяхно разпореждане, а се внасят по сметка на Министерството на културата.
Институциите зависят изцяло от държавната администрация за одобрението и превода на всяка отделна фактура, което води до забавяне на плащанията с месеци.
Тази липса на ликвидност блокира работата по нови постановки – няма средства за декори, костюми и дори за ежедневна поддръжка, а външните доставчици започват да отказват съвместна работа заради натрупани дългове.
Кризата се задълбочава и от липсата на държавен бюджет за 2026 година. В условията на удължена финансова рамка културните институти могат да харчат едва една дванадесета от бюджета си за съответния месец от предходната година.
Това ограничение на практика замразява дейността им, включително планираните турнета, тъй като липсват пари за транспорт, хотели и командировъчни.
Напрежението в сектора не е ново. Подобни блокирания на дейността бяха наблюдавани и в началото на 2025 година, когато десетки творци на свободна практика останаха без хонорари.
Същевременно методиката за субсидиране продължава да бъде обект на критика, особено след констатациите на Сметната палата за злоупотреби с фиктивни представления.
Директорите на водещите театри сега се обединяват около искането за радикална реформа, която да им осигури по-голяма финансова автономност и по-ефективно управление на собствените им приходи.
